Определение № 5127 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител Е. Д. - главен инспектор в ТД на КОНПИ - Бургас, против въззивно решение № 24/05.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 444/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 208/08.08.2025 г. по гр.д. № 144/2023 г. на Окръжен съд- Сливен, с което са отхвърлени исковете на касатора за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от лицата Х. Х. Д. и Н. С. М. на обща стойност от 357 900 лв., както следва: от Х. Х. Д. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл.141 ЗОНПИ: Поземлен имот с идентификатор №...., находящ се в [населено място], общ.К., обл.С., с площ от 3 238 кв.м.; ведно с разположените в него сгради: сграда с идентификатор .... с площ 85 кв.м.; сграда е идентификатор..... с площ 14 кв.м.; сграда с идентификатор ..... с площ 43 кв.м.; сграда с идентификатор ..... с площ 136 кв.м. и сграда с идентификатор ..... с площ 168 кв.м., с пазарната стойност на имота към настоящия момент – 250000 лв.; л.а. "Ф. К." с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 07.02.2007 г., рама W., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 28.01.2019 г., с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент - 14 000 лв.; л.а. „М.С. 216“ е рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 28.02.2001 г., рама W., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 27.11.2015 г., с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент - 12 000 лв.; л.а. „Ф. К.“ с рег. № ..., първа регистрация на 18.10.2002 г., рама W., придобит с договор за покупка - продажба на МПС от 31.05.2019 г., с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент -12 000 лв.; от Х. Х. Д. на основание чл.151, вр, чл. 142, ал, 2, т. 1., вр. чл. 141 от ЗОНПИ: сумата 9 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а. „М. 320 ЦДИ“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 25.09.2006г., рама W.; и сумата 18 000 лв. - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил "М. С. 318" с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 29.05.2008г., рама W.; от Х. Х. Д. и Н. С. М. на осн. чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ: сумата 1 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„Н. А.“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 28.04.2003 г., рама S.; сумата 15 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„М. С.“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 05.10.2007 г., рама W.; и сумата 26 000лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„М. Ц 200“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 20.06.2016 г., рама W.. Срещу въззивно решение № 24/05.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 444/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е подадена и насрещна касационна жалба от Х. Х. Д. и Н. С. М.. Касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът - ищец са формулирани въпросите: 1. „Следва ли в производството по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ съдът да изисква установяване на връзка между конкретна престъпна или административнонаказуема дейност и имуществото, предмет на отнемане, или за уважаване на иска е достатъчно установяването на предвидените в закона материалноправни предпоставки, включително значително несъответствие между имущество и доходи и липса на установен законен източник на средствата?“; 2. „Следва ли в производство по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, образувано поради неподаване в срок на декларация за имущество и интереси от лице, заемащо висша публична длъжност, съдът да изисква установяване па връзка между конкретна наказуема дейност и имуществото, предмет на отнемане, при положение че проверката не е започнала по повод данни за престъпление или административно нарушение, което не е от естество да създава облага?“; 3. „Пропорционална ли е намесата в правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ в производство по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ срещу лице, заемащо висша публична длъжност, на което не е повдигнато обвинение и спрямо което проверката е образувана, поради неподаване в срок на декларация за имущество и интереси, когато са налице предвидените в закона гаранции срещу произволно отнемане - включително установено значително несъответствие, служебно изследване на имущественото състояние и възможност за представяне на доказателства от проверяваното лице?“; 4. „Следва ли в производството, образувано въз основа на чл. 108, ал. 6 от ЗОНПИ да се доказва връзка между имуществото и престъпна или административна дейност? Достатъчно ли е, предвид липсата на специфични критерии в практиката на ЕСПЧ, когато не е установено предварително наказателно или административно нарушение, тази връзка да се счита за обективно проявена /предположена/ или непряко доказана /индиции/ при установяване на значително несъответствие в имуществото, за което не е доказан законен източник? Влияе ли липсата на участието на прокурор върху стандарта на доказване на такава връзка, при положение че за разлика от уредбата по ЗОПДИППД /отм./ действащият закон не обвързва производството с установяване на престъпление и не предвижда участие на прокурор?“; 5. „Длъжен ли е националният съд при разглеждане на иск по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ да съобрази задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз относно гражданския и самостоятелен характер на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и допустимо ли е, въпреки това тълкуване, да въвежда изискване за установяване на връзка между конкретна наказуема дейност и имуществото, предмет на отнемане?“; 6. „Допустимо ли е съдът при разглеждане на иск по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ да приеме, че отнемането на имущество представлява непропорционална намеса в правото на собственост единствено поради липса на установена връзка между имуществото и конкретна престъпна или администоативнонаказуема дейност, при положение че с Решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. Конституционният съд е признал гражданската конфискация като самостоятелен механизъм за защита на обществения интерес и допустимо ограничение на правото на собственост при имущество с незаконен източник?“. По първите четири въпроса се сочи основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, с твърдения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По последните два въпроса се сочи основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че по петия въпрос даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с: решенията на СЕС по дело С - 234/2018 г., дело С - 334/2019 г. и дело С - 392/2021 г. По шестия въпрос се твърди противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. Конституционният съд. Сочи се и основанието по чл. 280 ал. 2 предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. В касационната жалба на касатора- ищец е направено искане за спиране на производството до постановяване на решение по тълк.д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: С разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 1/2026 г. по описа на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроси, които са преформулирани по предложение на комисията в закрито заседание на ОСГК от 05.03.2026 г., както следва: Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ; При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество; Отговорът на последния въпрос има значение за настоящото производство, тъй като е решаващо произнесен от въззивния съд и е повдигнат и от самия касатор- ищец в изложението към касационната жалба. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение