Определение № 820 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3978/2022 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Банка ДСК АД срещу решение № 1903/24.06.2022г. по в.гр.д.№ 2739/21г. по описа на ОС Пловдив, с което, след отмяна на първоинстанционното решение на РС Пловдив в обжалваната част, е отхвърлен изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу Д. Ц. Й. за съществуването на възникнали от договор за кредит от 21.12.2017г. с И. Г. И. и договор за поръчителство от същата дата с Д. Й., и допълнително споразумение от 30.05.2019г. към договора за кредит, задължения към банката, за които е била издадена заповед за изпълнение № 5242/21.09.2020г. по ч.гр.д.№ 11064/2020г., РС Пловдив. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, обосновавайки касационните основания по чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията по касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поставя следните уточнени и обобщени от касационната инстанция, съгласно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: 1/ Когато приема за недоказано обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, следва ли съдът да уважи предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо? По този въпрос е изтъкнато противоречие със задължителната практика на ВКС по т.1 на ТР № 8/02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. 2/ Ограничен ли е въззивният съд при проверка правилността на решението от изтъкнатите от страните оплаквания? По този въпрос се обосновава противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 97/11.06.2019г. по гр.д.№ 2967/ 2018г. на І ГО на ВКС. 3/ При постигнато по договореност между длъжника и кредитора изменение в обезпеченото правоотношение, запазва ли се отговорността на поръчителя до първоначално дължимото (преди изменението) или поръчителството се прекратява? Сочи се противоречие с решение № 225/03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г., ВКС, І ТО. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът Д. Ц. Й. оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Въззивният съд е постановил обжалваното решение при следната фактическа обстановка: Страните са сключили договор за поръчителство от 21.12.2017г., по силата на който ответникът е обезпечил изпълнението на задълженията на И. Г. И. по договор за кредит за текущо потребление от същата дата. На 30.05.2019г. кредитополучателят и банката са подписали допълнително споразумение към договора за кредит № 11/21.12.2017г. по отношение на остатъка от дълга в размер на 13 498 лева. Споразумението не е подписано от поръчителя, но в него е предвидено, че се запазва даденото по договора за кредит лично обезпечение от Д. Й. и след преструктуриране на кредита, Й. остава солидарно отговорен по първоначалните параметри на договора за кредит. След 25.11.2019г. е преустановено изцяло изпълнението на договора от кредитополучателя. На 20.08.2020г. банката е подала заявление по чл. 417 ГПК и е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя за сума от общо 14 597,56 лева, която включва и предсрочно изискуемата главница. Поръчителят Й. е възразил срещу заповедта за изпълнение и е образувано производството по чл. 422 ГПК. Слушани са експертизи за установяване шрифта на текста на договора за кредит, както и съдебно-счетоводна за размера на платеното и дължимото по договора за кредит. За да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК, въззивният съд, от една страна, е приел, че кредитът не е предсрочно изискуем, защото изявлението на банката в този смисъл с изх.№ 0040-20-00593/04.02.2020г. не е било редовно връчено на кредитополучателя И., а от друга, че отговорността на поръчителя е погасена с подписване на допълнителното споразумение между кредитополучателя и банката от 30.05.2019г. Горните два извода са формирани по повод възраженията на ответника по въззивната жалба. Първото е намерено за основателно от въззивния съд с оглед факта, че липсват доказателства, които да установят, че изявлението на банката от 04.02.2020г. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя е получено от адресата си на 17.02.2020г. (както сочи ищецът в документа по чл. 417, т.2 ГПК и както твърди ответникът), а връчването по реда на чл.50 ЗННД вр. с чл. 47, ал.5 ГПК на 15.06.2020г. е нередовно, тъй като уведомлението не е залепено на постоянния адрес на кредитополучателя и той не е бил търсен на нито един от посочените в договора за кредит и споразумението адреси за кореспонденция. Второто възражение е прието за основателно предвид направения от въззивния съд анализ на клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение, при който е установено, че второто предвижда много по-висок годишен процент на разходите (ГРП) т.е. новите условия са утежняващи отговорността на поръчителя, а той не се е съгласил с тях ( не е подписал споразумението), за да го обвърже изменението, както изисква разпоредбата на чл. 2 от договора за поръчителство. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от жалбоподателя първи и трети въпрос са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция и по тях се установява допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация, доколкото е необходима проверка за съответствието на разрешенията на въззивния съд с задължителни такива на ТР № 8/02.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и в този случай разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на последната и за уважаване на иска, както и с приетото в решение № 225/03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г., ВКС, І ТО, а именно, че при изменения на съдържанието на договора, утежняващи отговорността на длъжника (изключая хипотезата на новация по чл. 107 ЗЗД), отговорността на поръчителя не може да отпадне изобщо, а остава в обема, в който е уговорена при сключване на договора за поръчителство. По останалите питания съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество. Касаторът дължи държавна такса в размер на 291,95 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.