Определение № 895 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1-3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. София /ОДМВР - София/, чрез юрк. П. Иванова, съдържаща искане за изменение на решение № 13319 от 09.12.2024 г. по адм. дело № 7548/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. Отправя се искане към съда решението в частта за разноските да се измени и да се присъди на ответната страна адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна – П. Б. В., чрез адв. Петров, оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските по съображения, подробно изложени в писмен отговор по чл. 248 от ГПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането е подадено в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е оставено в сила решение № 754/12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1425/2023 г. по описа на Административен съд – София – област, в частта, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София е осъдена да заплати на П. Б. В. както обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лева от незаконосъобразна Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0262-000138/16.10.2022 г. на началник РУ Елин Пелин, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023 г. до окончателното плащане, така и разноски в размер на 440 лева. С оглед изхода на спора съдът е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. София да заплати на П. Б. В. разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 700 лева. По делото ответникът е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които е видно, че разходите на ответната страна в касационното производство възлизат на 700 лв. и същите са заплатени в брой при подписването на договора. Присъждането на разноските е претендирано своевременно. Тези обстоятелства са отразени в съдебното решение при определяне разноските. Действително в решението не е посочено, че от касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, но същото е взето предвид от съда и правилно на ответната страна е присъдена цялата претендирана сума от 700 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В обсъждания случай адвокат Д. Петров, в качеството му на пълномощник на ответника по делото П. В., е извършила правна защита и съдействие като е изготвил писмен отговор по касационната жалба и е представил молба от 15.11.2024 г. във връзка с насроченото открито съдебно заседание. За тези процесуални действия чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минималното възнаграждение да е 1000 лв. Спорът по адм. дело № 7548/2024 г. на ВАС е по реда на ЗОДОВ, не е с материален интерес и не попада в изброените по чл. 8, ал. 2, а в чл. 8, ал. 3 от Наредбата, която разпоредба предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В аналогичната хипотеза на чл. 9, ал. 3 от Наредбата е уредено, че минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство в касационното производство по реда на Гражданския процесуален кодекс, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но също не по-малко от 1200 лв. Следователно, при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е определил разноски в размер на 700 лв., представляващо договореното и заплатено възнаграждение за адв. Д. Петров, което е дори под минималния размер, установен в Наредбата, поради което не са налице предпоставки за изменение на решението в частта относно разноските. По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,