Определение № 727 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50073/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 1785/17.08.2015 г., постановено по в. т.д. №2077/2014 г. на Софийския апелативен съд в неговата осъдителна част. С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение №163/27.01.2014 г., по т.д. №1164/2012 г. на Софийски градски съд, VІ т.о. 11 състав, е постановено ново такова, с което [фирма] е осъден да заплати на З. Сервиз” Е. сумата от 23 646,38 лв. ,дължима за ползвана електроенергия за периода от 01.12.2011 г. до 11.01.2012 г., както и сумата 182,77 лв. неустойка за забава за периода от 24.01.2012 г. до 21.02.2012 г. по споразумение от 02.04.2001 г. Ответникът по жалбата [фирма], оспорва касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и по отношение на него да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ В случая тези законови изисквания не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията за допускане по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. Същевременно обаче не е посочено по отношение на какви правни въпроси тези основания са изпълнени. Вместо това изложението съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения - събиране на доказателства от въззивната инстанция при усл. на чл. 266,ал.2 ГПК, които са били на разположение на ищеца няколко години преди започване на делото и не са нововъзникнали. Излагат се оплаквания и за необоснованост на въззивното решение относно извода, че страните са обвързани от споразумението, на което съдът се позовава. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения и необоснованост обаче представляват пороци, които обуславят неправилност на решението / чл.281,ал.1,т.3 ГПК/.С оглед на това тяхната основателност може да се преценява едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато,където се преценява правилността на обжалваното решение, а не в настоящото производство, което е такова по селекция на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Съдът не може сам да извежда и формулира правните въпроси, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса. Независимо от това следва да се посочи, че в Изложението липсва каквато и да е обосновка на визираните от касатора допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че не са изпълнени изискванията за закона, обуславящи достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски и няма доказателства, че такива са направени пред настоящата инстанция. С оглед на това разноски не се присъждат. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.