Определение № 1136 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4286/2013 г.

С. Х. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решението по гр. д. № 1493/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът П. на Р Б. не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският апелативен съд, с въззивно решение от 01. 04. 2013 г. по гр. д. № 1493/2012 г. е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 557/2012 г., с което е отхвърлен искът на С. Х. против П. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 112 547,25 лв. – главница 45 000 лв., законната лихва върху главницата от 18.06. 2012 г. до окончателното изплащане, държавна такса 1800 лв., разноски 495 лв. и лихва за забава от 19. 10. 2000 г. до датата на предявяване на иска на 18. 06. 2012 г.. Съдът е приел, че не са налице основанията за ангажиране отговорността на П. по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, тъй-като не е налице твърдяното от ищеца обстоятелство – проявено бездействие от П. довело до забавяне на воденото срещу него наказателно производство, започнало през 2000 г. и завършило с окончателно решение на ВКС от 20. 06. 2007 г. по нохд № 315/2007 г. и последвалият отказ на застрахователя Д. да заплати дължимата сума за обезщетение на наследниците на починалото лице в резултат на ПТП, съгласно договора за застраховка „ Гражданска отговорност” между него и ищеца С. Х., поради петгодишна давност. Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането е необосновано. Не са конкретизирани правните въпроси, разрешени от въззивния съд, касаещи точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят се позовава на собствените си оценки, че проявеното бездействие на ответника е предизвикало забавяне на наказателния процес в продължение на 7 години и това го е лишило от възможността да осъществи правата си по застрахователния договор. Твърденията не конкретизират правни изводи, а сочат фактически обстоятелства, които според жалбоподателя са се осъществили. По делото няма такива данни и съдът не е направил такива констатации. Посочено е, че продължителното производство по наказателното дело е в резултат на правомерни действия на П. – внасяне на обвинителен акт, поддържането му в съда и подаване на жалба, в законоустановените срокове, т.е. не е налице бездействие. Изводите са доказателствени, а не правни и не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд