Решение № 1933 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие - Родопи, подадена чрез упълномощен старши юрисконсулт Б. Димова, против решение № 8292 от 01.10.2025 г., постановено от Административен съд - Пловдив, XIII състав, по адм.д. № 948/2025 г. С жалбата и с писмено становище от 13.01.2026 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост, алтернативно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице незавършен фактически състав на реституционната процедура на жалбоподателя, защото липсва произнасяне на органа по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, което се дължало на липсата на фактическо действие на ОСЗ-Родопи да представи мотивирано искане до кмета на общината за обезщетение на наследниците на Н. А. Д.. Излага съображения, че съгласно чл. 18д, ал. 3 ППЗСПЗЗ наследниците са заявили обезщетението да бъде със земя, отразено в специализирания софтуерен продукт „ФЕРМА-ОБЕЗЩЕТЕНИЕ", в подкрепа на което прилага заявление с вх. № 10-07/15 от 22.02.2001 г., подадено от Н. А. Д.. Касационният жалбоподател поддържа, че Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Родопи още към датата на това заявление е извършила необходимите действия, като началникът е направил мотивирани предложения с изх. № 910/03.11.2009 г. и изх. № 959/30.12.2011 г. до Общински съвет - Родопи за предоставяне на имоти от общинския поземлен фонд за обезщетение на правоимащите собственици територията на Община Родопи, но обжалването на взетите от общинския съвет решения е било причина процедурата по обезщетяване да не стартира, за което заинтересованите лица са били надлежно уведомени. Счита, че първостепенният съд въобще не е обсъдил обстоятелствата, касаещи висящите съдебни производства както и факта, че в случая е налице започнало, но неприключило производство по обезщетение, за което са неприложими разпоредбите на чл. 45ж, ал. 1, изр. 1 ППЗСПЗЗ /в действащата редакция ДВ., бр. 39 от 2011 г./ и § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ., бр. 62/2010 г. С последното твърдение мотивира възражението си, че съдът е разгледал недопустима жалба, защото се в случая се касае за заварено административно производство, при което липсва неоснователно бездействие на органа по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Молят Върховният административен съд да отмени обжалвано решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Й. Н. С. като недопустима и неоснователна. Направено е искане да се приложи чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК по отношение разноските на ответната страна, в частта за претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Й. Н. С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Н. Чолаков, който с писмен отговор и със заявление от 26.01.2026 г., пледира за оставянето ѝ без уважение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците – А. Н. К., М. А. Ц. и И. А. А. не изразяват становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представляват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото административния съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 256 АПК, тъй като довършването на реституционната процедура по отношение на наследниците на Н. А. Д. следва да се извърши по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като се предприемат действия от началника на ОСЗ – Родопи. Според участващия по делото прокурор е правилен изводът на съда, че поведението на началника на службата може да бъде квалифицирано като бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на цитираните нормативни актове. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на началника на Общинска служба по земеделие - „Родопи“ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 8292 от 01.10.2025 г. началникът на Общинска служба по земеделие - Родопи е осъден в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши фактическите действия, които е длъжен да извърши по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, изразяващи се в представяне на мотивирано искане до кмета на общината по заявление вх. № ПО-15-16/31.03.2025 г., подадено от Й. Н. С., в качеството ѝ на наследник на Н. А. Д. за довършване на реституционната процедура по неприключило реституционно производство по обезщетяване със земеделски зами от общинския поземлен фонд, касаещ невъзстановени, но признати земи с обща площ от 6,670 дка; Общинска служба по земеделие – Родопи е осъдена да заплати на Й. Н. С. от [населено място], сумата от 10/ десет/ лева разноски по делото; Общинска служба по земеделие – Родопи е осъдена да заплати в полза на адвокат Н. Й. Ч. от гр. Пловдив сумата от 1000 /хиляда/ лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административният съд – Пловдив е анализирал разпоредбите на § 27 ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ., бр. 62/2010 г./, както и чл. 45ж ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, и е приел, че в случая е налице неизпълнение на задължението на ОСЗ да внесе/представи мотивирано искане до кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Според първостепенния съд ОСЗ дължи изпълнение на задължението си, което произтича директно от последната норма, а преценката дали са налице предпоставките по § 27 ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е на компетентния орган – общинският съвет, който взема решение съгласно чл. 45ж ал. 2 ППЗСПЗЗ. Административният съд е преценил, че понастоящем е налице незавършен фактически състав на реституционната процедура на жалбоподателя – липсва произнасяне от органа по § 27 ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, която се дължи на липсата на фактическото действие на ОСЗ – Родопи да представи мотивирано искане /в т.ч. в отрицателен смисъл/ до кмета на общината, а по този начин се препятства формирането на волеизявление на компетентния орган, респективно се препятства и правото на съдебна защита срещу акта по същество. От тук е формиран извод, че оспореното от Й. Н. С. неоснователно бездействие на началника на ОСЗ - Родопи, изразяващо се в неизвършването на фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е основателно и следва да бъде уважено, следователно са налице предпоставките на чл. 256 АПК носителят на властническите правомощия – административният орган да бъде осъден да извърши съответното действие. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с него точно е установено, че с решение № 9Ч на Поземлена Комисия - Родопи на наследниците на Н. А. Д. от [населено място] е било признато, но невъзстановено правото на собственост върху земеделски земи с обща площ 6670 дка и било определено същите да бъдат обезщетени със земя от общинския поземлен фонд и/или поименни компенсационни бонове. От своя страна наследниците на Н. А. Д. са избрали да бъдат обезщетени със земя. Установено е още, че със заявление с вх. № ПО-15-16/31.03.2025 г. Й. Н. С., в качеството й на наследник на Н. А. Д., е поискала ОСЗ – Родопи да довърши реституционната процедура по неприключило реституционно производство по обезщетяване със земеделски зами от общинския поземлен фонд, касаещ невъзстановени, но признати земи с обща площ от 6,670 дка с решения № 77617 от 16.09.1999 и решение 07 от 12.12.1997 г. По същество оспорващата е поискала от ОСЗ – Родопи да изпълни задължението, вменено с чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като внесе мотивирано искане до кмета на общината във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, което началникът на ОСЗ безспорно не е изпълнил. Вместо това, с писмо изх. № ПО-15-16-1 от 02.04.2025 г. настоящата ответница Й. С. е била уведомена, че процедурата по обезщетяване на правоимащите собственици в Община Родопи не е стартирала, като причина за забавянето е обжалване на решение № 231 от 10.07.2015 г. на Общински съвет - Родопи, което обявено за нищожно с решение на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение на ВАС. В писмото е посочено още, че с решение № 737, прието с протокол № 12 от 27.12.2024 г., Общински съвет – Родопи е приел, списък на имоти от общинския фонд за изготвяне на план за обезщетяване на правоимащите собственици, като решението е върнато за прегласуване от областния управител на област Пловдив. Това решение не е било прегласувано от общинския съвет, поради което е било заведено дело в Административен съд – Пловдив. В заключение Й. С. е била уведомена, че след приключване на съдебните процедури, ОСЗ - Родопи ще предприеме изготвяне на задание за изпълнение на технически дейности за обезщетяване на собствениците от Община Родопи със земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. При тези фактически установявания, първостепенният съд правилно е преценил, че е налице бездействие на ОСЗ - Кюстендил да представи мотивирано искане до кмета на общината в случая по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ - да бъде довършена реституционната процедура. Неоснователен е основният довод на касатора, че в случая не е налице фактическият състав на чл. 256, ал. 1 АПК, тъй като ОСЗ - Родопи е извършила необходимите фактически действия по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с внесените предложения с изх. № 910/03.11.2009 г. и изх. № 959/30.12.2011 г. на началника на службата, за предоставяне на имоти от ОПФ за обезщетение на правоимащите собственици територията на Община „Родопи“. Константна е практиката на Върховния административен съд, че производството по чл. 256 АПК се развива при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, т.е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 256 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. В конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като касаторът не е изпълнил законовото си задължение съгласно чл. 45ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, да внесе мотивирано искане до кмета на общината по подаденото заявление с вх. № ПО-15-16/31.03.2025 г., като последният на свой ред следва да внесе преписката в общинския съвет за приемане на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Обосновано първостепенният съд е преценил, че ОСЗ дължи изпълнение на задължението си, което произтича пряко от разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, без да е опосредено от преценка на органа, а преценката дали са налице предпоставките по § 27 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е на компетентния административен орган – съответния общински съвет. Безспорно предложенията от 2009 г. и 2011 г. на ОСЗ - Родопи са връщани за изготвяне на нови, с актуализиран списък на свободните имоти от общинския поземлен фонд от Общински съвет - Родопи, а решенията на общинския съвет са били предмет на съдебни производства. Независимо от това правоимащите лица с неприключили реституционните процедури следва да получат защита срещу неоснователни бездействия на администрацията, които препятстват произнасянето на компетентния административен орган по същество. Противно на твърдението на касационния жалбоподател, разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ намира приложение в настоящото производство, защото към датата на подаване на процесното заявление е налице неприключило производство по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд, във връзка с влезлите в сила решения № 77617 от 16.09.1999 г. и решение 07 от 12.12.1997 г. на Поземлена Комисия - Родопи. Представеното едва с касационната жалба заявление с вх. № 10-07/15 от 22.02.2001 г., за което се твърди, че е било част от административната преписка, не следва да бъде обсъждано в настоящото производство, поради забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото се претендира в размер на 511,29 евро, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предложение първо и второ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която норма адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини. С оглед регламентацията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което присъдените разноски следва да бъдат намалени на 300 евро, който размер съответства на фактическата и правна сложност на спора, спецификата на касационното производство, в което спорът е само по правото, но не и по фактите, както и на конкретния обем на процесуално представителство, осъществено от упълномощения адвокат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,