Определение № 3557 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 230/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., подадена чрез адв. В. Д. от АК - Бургас, срещу въззивно решение № 961/11.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 779/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51/24.01.2023 г. по гр. д. № 459/2022 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя на основание чл. 105 СК за разкриване тайната на осиновяването му чрез предоставяне на информация за биологичния му произход и за достъп до дело № 540/1971 г. по описа на Софийски селски съд, по което е допуснато пълното му осиновяване от Г. С. В. и В. Г. В.. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че не се установява по несъмнен начин наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК за разкриване на биологичния произход на жалбоподателя. Посочено е, че такива са правото същия да познава своя произход, биологичните си родители и роднинския им кръг, превенцията срещу възможността от обвързване или сключване на брак между негови низходящи и биологични родственици и установяването на генетичната си предразположеност към заболявания. Поддържа се, че е следвало съдът да разреши на жалбоподателя да извършва справки в различни общински и областни администрации и други институции и да получава документи, съдържащи информация за биологичния произход на момче, родено на 09.05.1971 г., и осиновено от Г. С. В. и В. Г. В., за периода 01.01.1971 г. – 30.12.1971 г. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 от СК, и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК?”; 2. „ Изграждането на индивидуална идентичност на осиновеното дете „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК и може ли същата да бъде изградена, ако осиновеното дете не знае своя произход?”; 3. „В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история, и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК?”; 4. „В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини, и това „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК?”; 5. „Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 от СК?”. По отношение на поставените въпроси се сочи наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната страна Софийска апелативна прокуратура не е изразила становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 105 СК, за предоставяне на информация за произхода на Г. В. Г.. Въз основа на акт за раждане № 1631/03.01.1972 г., издаден от Благоевски съвет – София, е установено, че молителят е [дата на раждане] и като негови родители са записани осиновителите Г. С. В. и В. Г. В.. Осиновяването е допуснато с решение № 540/05.10.1971 г. на Софийски селски съд. По делото не е приложено гр.д. № 540/1971 г. за осиновяването на молителя, тъй като не е намерено. Видно от писмо вх. № 5925/30.08.2022 г. на РС-Костинброд, от направена справка в описната книга на Софийски селски съд за 1971 г. било установено, че има образувано и решено гражданско дело с предмет – осиновяване и страни Г. В. и В. В. с № 540/1971 г., но при образуването на РС-Костинброд през 1979 г. някои архивирани дела за делба и осиновяване били пренесени в съда в [населено място], но посоченото дело не било пренесено и описано в книгата с пренесени в съда дела. В първоинстанционното производство били представени писма от СРС, СРЗИ, РЗИ- София област, МЗ, АСП, от които се установявало, че не е намерена информация за момче, родено на 09.05.1971 г., което да е било осиновено от Г. В. и В. В., включително и в ДМСГД. Въззивният съд при разглеждане на делото, в изпълнение на процесуалното си задължение служебно да събира информация и доказателства относно индивидуализирането и издирването на биологичните родители на осиновения, произтичащо и от охранителния характер на производството по чл. 105 от СК /а също и от обстоятелството, че молителят е в невъзможност /или е изключително затруднен/ сам да открие информация за биологичните родители и тяхното местонахождение, поради забраната за това, установена с тайната на осиновяването, както и поради установената от закона защита на техните лични данни/, както и поради направено искане от молителя във въззивната жалба, е изискал справки и доказателства от институциите, в които е било възможно да има такава информация според конкретните обстоятелства по делото: СО, СРЗИ, [община], [община], [община] и [община]. За да отхвърли молбата на Г. Г., съдът от една страна е приел, че предоставянето на информация за произхода на осиновения може да бъде допуснато при наличие на „важни обстоятелства“, но посочените такива от молителя, обосноваващи молбата му – изграждането на идентичност, избягване на кръвосмешение, установяване на наличието на генетична предразположеност към заболявания, не представляват „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК. На второ място, въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е събрана информация относно биологичния произход на Г., а само наличието на такава обосновавало разкриване на тайната на осиновяването. Не било открито делото на Софийски селски съд по осиновяването, съдържащо информация относно биологичните родители на молител. От изисканата информация от общински администрации, от СРЗИ и РЗИ- София област /съхраняващи архивите на закрити ДМСГД на територията на [населено място] и Софийска област/ и др. институции, не е установена налична такава за момче, родено на 09.05.1971 г. с осиновители Г. и В. В.. Поради липсата на информация за биологичните родители на касатора Г. /липсва съдебното решение, с което е допуснато осиновяването; не е намерен и първия акт за раждане на молителя/, те не са установени и не са призовани и изслушани по делото. Решаващият състав е намерил за несъстоятелен доводът, че следва да се разкрие тайната на осиновяването, за да бъде дадена възможност на молителя да извършва справки относно произхода си в различни общини, тъй като смисълът от производството по чл. 105 СК бил разкриване на информация за биологичния произход, ако такава съществува и е известно мястото, от където може да бъде получена. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Посочените от касатора материалноправни въпроси по същността си се свеждат до един – за съдържанието на понятието „важни обстоятелства“. Така обобщеният въпрос е важен, но в случая както и да бъде решен, не би се стигнало до промяна в крайния резултат от спора. Това е така, защото обжалваното решение съдържа и втора група мотиви, които въззивният съд е приел да имат равностойно значение за отхвърляне на молбата по чл. 105 СК. Въззивният съд е аргументирал отказа да бъде предоставена информация за произхода на Г. не само с липсата на установени „важни обстоятелства“ по делото /наличието на каквито законът не изисква след изменението на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК, в сила от 22.12.2023 г. -ДВ, бр. 106 от 2023 г./, но и с обстоятелството, че въпреки направените справки в различни съдилища, общински и областни администрации и др. институции, не е намерена информация за биологичния произход на молителя. Не е намерено делото с предмет осиновяване на молителя, нито информация за момче, родено на 09.05.1971 г. и осиновено от Г. и В. В.. Прието е, че смисълът на разпоредбата е разкриване на информация за биологичния произход, когато такава обективно съществува и е известно мястото, от където може да бъде получена. По отношение на тези аргументи, касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Без зададен въпрос по отношение на втората част от мотивите, поставените въпроси нямат претендираното от касатора значение, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Не се констатира и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение