Определение № 1568 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 15076/05.06.2025г., на Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“, чрез процесуалния представител адвокат Н. Ц. от АК-София и касационна жалба вх. № 16815/20.06.2025г. на „Интеракт“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. И., срещу решение № 542/29.04.2025г. постановено по в.гр.д. № 1606/2024г. на Софийския апелативен съд. Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ обжалва въззивното решение, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 260066 от 25.01.2024г., постановено по гр. д. № 1830/2020г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният от „Интеракт“ ЕООД, [населено място] против касатора, ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, като кооперативният съюз е осъден да предаде на дружеството владението върху 8.054% идеални части от поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 1003 квадратни метра, в който е изградена осем етажна монолитна сграда-централен комбинат за битови услуги, с обща разгърната застроена площ от 6 797 квадратни метра, представляваща съгласно скица № 15-486684-06.10.2016г. на СГКК - [населено място] сграда с идентификатор [№], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], р-н О., [улица], със застроена площ от 1003 квадратни метра, брой етажи: 9, предназначение: Административна, делова сграда. „Интеракт“ ЕООД, [населено място] обжалва въззивното решение, в частта, с която след като е потвърдено първоинстанционното решение № 260066 от 25.01.2024г., постановено по гр. д. № 1830/2020г. на Софийския градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора против кооперативния съюз, ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на договор покупко-продажба, обективиран в н.а. № 96, том I, рег. № 2349, дело № 91 от 10.10.2016г., на 7.98 % идеални части, равняващи се общо на 273.18 кв.м. от следните самостоятелни обекти, находящи се в осем етажна монолитна сграда-централен комбинат за битови услуги, с обща разгъната застроена площ от 6 797 квадратни метра, представляваща съгласно скица № 15-486684-06.10.2016г. на СГКК - [населено място] сграда с идентификатор [№], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], р-н О., [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 1003 квадратни метра, брой етажи: 9, предназначение: Административна, делова сграда, а именно: 1.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.-1, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обект: гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 522.40 кв. м.. нива: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 2.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.-1, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за склад, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 91.25 кв. м., нива: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№] и [№], под обекта: няма, над обекта: няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 3.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет. -1, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за склад, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 30.84кв.м., нива: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 4.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.4, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обект: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 267.55 кв. м., нива: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№] и [№], под обекта: [№], над обекта: [№], състоящ се от десет канцеларии, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 5.самостоятелен обект в сграда, идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.5, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 502.60кв. м., нива: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], [№] и [№], над обекта: [№], който самостоятелен обект заема целия пети етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 6.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.6, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 502.60кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: [№], който самостоятелен обект заема целия шести етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 7.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.7, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 502.65кв.м., ниво: 1, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: [№], който самостоятелен обект заема целия седми етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 8.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.8, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обекта: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 502.65кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№] над обекта: [№], който самостоятелен обект заема целия осми етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата; 9.самостоятелен обект в сграда, с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], ет.9, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор [№], с предназначение на обект: за офис, с брой нива на обекта: 1, с посочена площ в документа за собственост 502.65кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: няма, който самостоятелен обект заема целия девети етаж от сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, както и на 4.405% ид.ч., които са разлика над присъдените 8.045 ид.ч. до общо претендираните 12.45% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] с площ от 1 695кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, номер по предходен план 18, квартал: 9, парцел: Х, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№] и [№] и е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна до размер на 7.98% идеални части от всички описани самостоятелни обекти, на нотариален акт № 13, том I, рег. № 1127, дело № 10 от 20.02.2018г. В касационната жалба на Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за обезсилването му, респ. отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими; задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и направените във въззивната жалба възражения и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск; 2.Длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК и да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия за събиране на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания от първоинстанционния съд; По тези въпроси, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №183/16.11.2017г. по т.д.№2624/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 156/30.10.2017г. по гр.д.№5111/2016г. на ВКС, ГК. I г.о., решение №160/26.07.2017г. по гр.д.№60244/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №354/30.10.2015г. по гр.д.№1398/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.. решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., по втория въпрос се поддържа противоречие и със задължителните указания на ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 3.Налице ли е процесуално нарушение по чл.266, ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан в първоинстанционния съд; По въпроса се твърди, че приетото от съда противоречи на решение № 41от 20.06.2011г. по гр.д.№415/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №165/18.05.2013г. по гр.д.№ 1008/ 2013 г. на ВКС, IV г.о., ППВС № 6/68 г. в т.7. 4.При случаи на предявен ревандикационен иск от съсобственик срещу друг съсобственик с предмет сграда в режим на етажна собственост с множество собственици в нея и с включено в предмета дворно място, с оглед правилната правна квалификация на предявения иск досежно дворното място, длъжен ли е съдът да отчете следните факти: какви идеални части притежават етажните собственици от дворното място и всички ли собственици в етажната собственост са съсобственици и на дворното място и изразили ли са те волята си дворното място да остане съсобственост; дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, обща част ли е, или съсобствено; какво е фактическото ползване на имота от съсобствениците - обслужване ни етажната собственост или задоволяване на други стопански нужди; каква е площта и местоположението на незастроеното дворното място (част от двора се намира пред сградата и част зад нея); 5.Длъжен ли е съдът при неизяснени обстоятелства, касаещи дворното място в етажната собственост, фактическото ползване на имота от съсобствениците - обслужване на етажната собственост ши задоволяване на други стопански нужди, площта и местоположението на незастроеното дворното място (част от двора се намира пред сградата и част зад нея), сам да предприеме действия за разрешаване на спора, породен от съсобствеността. По въпросите се сочи противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в ТР №1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС, ТР №3 от 05.01.2022г. по тълкувателно дело № 3/2020г. ОСГК на ВКС, решение №652/2010г. по гр.д. №999/2009г. на ВКС, І г.о., решение №41/20.06.2011г. по гр.д.№415/2010г. на ВКС, І г.о., решение №41/20.06.2011г. по гр.д.415/2010г. на ВКС, І г.о., решение №652/10 от 01.04.2011г. по гр.д.999/2009г. на ВКС, І г.о., както и се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6.При иск, касаещ разпределянето на ползването на общия имот - дворно място, съсобствениците задължително необходими другари ли са - т.е. участието на всички ли е предпоставка за неговата допустимост. При непредявяване на иска срещу всички съсобственици, съдът длъжен ли е да ги конституира като страни по делото (чл.265, ал.2 ГПК). Касаторът твърди, че приетото от съда противоречи на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение № 203 от 14.10.2013г. по гр.д.№ 2828/2013г. на ВКС, 1 г.о., решение №265 от 27.06.2011г. по гр.д.№912/2010г., на ВКС, I г.о., определение №5/07.01.2011г. по гр.д.№545 от 2010г. на ВКС, II г.о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, „Интеракт“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния се представител адвокат Л. И., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от съюза част, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В касационната жалба на „Интеракт“ ЕООД, [населено място] се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените ревандикационни искове бъдат уважени изцяло със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Счита ли се за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС при възникване на съсобственост между две лица на едно и също основание, и наличие на общо основание за упражняване на фактическа власт на двамата съсобственици върху една и съща вещ; По въпроса се поддържа противоречие с ТР № 1 от 06.08.2012г. по тьлк. д. № 1/2012г. на ВКС, решение № 77 от 18.06.2018г. по гр. д. № 3229/2017г. на ВКС, решение № 102 от 29.11.2018г. по гр. д. № 2820/2017г. на ВКС и решение № 7 от 10.09.2018г. по гр. д. № 1903/2017г. на ВКС. 2.Налице ли е прекъсване на придобивката давност за придобиване на собственост от ответника върху обект с подписване на споразумение от неговата страна, с което изцяло се признава правото на собственост на ищеца върху 12.45% идеални части от този обект; Касаторът твърди, че приетото от съда по въпроса противоречи на ТР № 4 от 14.10.2022г. по тълк. д. № 4/2019г. на ВКС, ОСГТК и решение № 361 от 25.02.2013г. по гр. д. № 1094/2011г. на ВКС. 3.Владението на реални части от имот, които обаче не са обособени като самостоятелен обект може ли да доведе до придобиване по давност на отделен самостоятелен обект; Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 599 от 26.07.2010г. по гр. д. № 766/2009г. на ВКС. 4.Нанасянето на процесните девет самостоятелни обекта в сграда в кадастъра, поражда ли вещнотранслативен ефект и променя ли се правото на собственост върху обектите; Поддържа се, че приетото от съда по въпроса противоречи на решение № 5 от 11.04.2015г. по гр. д. № 3832/2015г. на ВКС, решение № 63 от 25.05.2021г. по гр. д. № 3196/2020г. на ВКС и решение № 19 от 23.06.2020г. по гр. д. № 2689/2019г. на ВКС. 5.Нотариалният акт от 20.02.2018г., с който ответникът се признава за собственик на процесиите 9 самостоятелни обекта по реда на чл. 587 ГПК, ползва ли се с материална доказателствена сила по чл. 179. ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост; Сочи се противоречие с ТР 11/21.03.2023г. на ВКС. 6.Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен; Поддържа се противоречие с т. 2 от ТР 1/09.12.2013г. на ВКС. 7.Задължен ли е въззивният съд да постанови акт след анализ на всички представените по делото доказателства или може да изгради крайните си изводи само въз основа на част от тях и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи от въззивната жалба; Касаторът твърди, че приетото от съда по въпроса противоречи на р ешение № 163 от 03.02.2021г. по гр. д. № 123/ 2020г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 140 от 08.03.2021г. по т. д. № 2601/2019г. на В КС, І т.о., решение № 54 от 03.07.2020г. по гр. д. № 1991/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 100 от 08.07.2020г. по гр. д. № 4564/2019г. на ВКС, ІV г.о. 8.Дворното място обща част на етажната собственост ли е, когато идеалните части на отделните собственици на земята, не съответстват на прилежащите към самостоятелните им обекти идеални части, като собствениците на земята притежават повече идеални части отколкото се припадат на самостоятелните им обект; 9.Последващото възникване на етажна собственост в сграда, в която се обособяват самостоятелни обекти, 50 години след построяването й като един обект, има ли вещнотранслативен ефект по отношение на правото на собственост върху земята и в този случай земята обща част ли е; 10.В производството по чл. 108 ЗС и без да е сезиран с иск по чл. 40 ЗС, има ли право съдът да преразпределя собствеността на земята по чл. 40 ЗС, приемайки, че „дворът“ е обща част; 11.Възможно ли е по силата на разпоредбата на чл. 40 ЗС и без прехвърлителна сделка да бъде отнето право на собственост на страната, което право на собственост, същата притежава по силата на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт; 12.При съсобственост върху поземлен имот, изградена сграда върху поземления имот през 1967г. като един обект и обособяване на самостоятелни обекти в сградата и възникване на етажна собственост след 2010г., дворното място обща част на етажната собственост ли е и без прехвърлителни сделки променят ли се идеалните части на съсобствениците на поземления имот, които те са притежавали преди построяване на сградата и преди възникване на етажната собственост; По въпросите се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“, чрез процесуалния представител адвокат Н. Ц. от АК-София, изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: „Интеракт“ ЕООД е предявило срещу Кооперация „Кооперативен съюз Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ иск за установяване правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 10.10.2016г. (н.а.№96, том І, рег.№2349, дело №91/2016г.) върху 7.98% идеални части, равняващи се на 273.18 кв.м. от описаните в исковата молба обекти, находящи се в осеметажна монолитна сграда-централен комбинат за битови услуги, представляваща сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], бул.“К. Ал. Д.-К.“ №11, разположена в ПИ с идентификатор [№], както и на 12.45 % идеални части от поземления имот с идентификатор [№] и за осъждането на ответника да предаде владението върху спорните идеални части и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК до размера на 7.98 % идеални части от всички обекти, описани в н.а.№13, том І, рег.№1127, дело №10 от 20.10.2018г., издаден в полза на ответника. Поддържа, че по договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №96, том І, рег.№2349, дело №91/2016г. е придобил правото на собственост върху 12.45 % идеални части, равняващи се на 846.23 кв.м. от осеметажната монолитна сграда (за част от които е индивидуализиран самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] на трети етаж, докато за останалите идеални части няма актуално заснемане и индивидуализация), както и 12.45 % идеални части от поземления имот с идентификатор [№]. Твърди, че към настоящия момент ползва посочения обект с идентификатор [№], но е лишен от възможността да ползва и владее други площи в сградата, както и поземления имот, в който сградата е построена, които се ползват от ответната кооперация без правно основание. Твърди, че останалата част от сградата, както и дворното място, са съсобствени между няколко правни субекта, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, които имат помежду си споразумение за ползването, сред които е и ответната кооперация, която се легитимира като собственик на 52.77 % идеални части с нотариални актове от 1999г., 2009г. и 2010г. На 20.10.2018г. обаче ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на основание чл. 76 от Закона за планово изграждане на населените места (отм.), приращение и давностно владение №13, том І, рег.№1127, дело №10, с който е признат за собственик на 9 броя самостоятелни обекти в сградата. Поддържа, че този нотариален акт не е в състояние да легимира ответника като собственик на обектите, описани в него като самостоятелни, тъй като цялата сграда е съсобствена. В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и се полза от всички съсобственици на сградата. По отношение на самостоятелните обекти в сградата поддържа, че ищецът се легитимира като собственик само на самостоятелен обект с идентификатор [№]. Навежда довод, че първочанално цялата сграда е била съсобствена, но притежаваните по силата на чл. 92 ЗС идеални части в течение на времето са се трансформирали с право на собственост върху реално обособени обекти чрез придобиването им по давност от отделни съсобственици, като спорните по делото самостоятелни обекти са владяни от него повече от 20 години, което е удостоверено със съставянето на н.а.№13/2018г. При постановяване на решението си въззивният съд е съобразил данните, съдържащи се в заключенията на приетите пред първоинстанционния съд основна и допълнителна СТЕ, а именно: че процесната сграда, находяща се в [населено място], общ. Столична, обл. София, с адрес на имота: [населено място], Район О., [улица], е с бруто РЗП – 6797 кв.м., бруто РЗП на общи части – 698.46 кв.м., бруто РЗП на самостоятелни обекти – 6098.54 кв.м. Съгласно н.а. № 96, том I, рег. № 2349, дело № 91 от 10.10.2016г. ищецът притежава 11.238 % ид.ч. или 763.38кв.м. ид.ч. от собствеността върху сградата (12.45%-1.212%ид.ч.), а съгласно н.а. № 6/99г., н.а. № 19/2009г. и н.а. № 89/2010г., ответникът притежава 52.77% ид.ч. или 3586.78 кв.м. ид.ч. от собствеността върху сградата. Сградата е била построена в завършен вид към 29.09.1967г., като към момента на построяването й не е имало обособени самостоятелни обекти на право на собственост. Съгласно заключението самостоятелните обекти в сградата са обособени в периода след въвеждането и в експлоатация. Те са заснети и нанесени в КККР към 2017г. След въвеждането на сградата в експлоатация са извършвани различни вътрешни преустройства, които не засягат конструкцията на сградата, респ. не променят застроените площи на етажите или СЗП на сградата. Собствения на ищеца обект с идентификатор [№]. е отразен като самостоятелен с Геодезическо заснемане от 2013г. Съобразено е, че съгласно заключението на СТЕ, собственият на ищеца обект с идентификатор [№]. заема целият трети етаж в сградата, включително частта за стълбище, което е премахнато и усвоено към площта на обекта, преди Геодезическо заснемане от 2013г. или същото е включено към площта му. Самостоятелен обект с идентификатор [№] е със 3П 490.65 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, в размер на 8.045% ид.ч., равняващи се на 56.19 кв.м. Сумарната площ на обекта с включени ид.части от общите части на сградата е в размер на 546.84 кв.м. Притежаваните от ищеца 11.099 % ид.части от бруто площта на сградата се равняват на 754,40 кв.м. или с 207.56 кв.м. повече от бруто площта на Самостоятелен обект с идентификатор [№], която бруто площ от 207.56 кв.м. се равнява на 186.23 кв.м. реална площ и 3.054% ид.ч. от общите части или 21.33кв.м. Посочено е, че от заключението на СТЕ следва констатацията, че общата площ на самостоятелните обекти – 9 бр. на ответника по н.а. № 13/20.02.2018г е 50.39 % ид.части от бруто площта на сградата от 6797 кв.м. и се равнява на 3425.19 кв.м., като с н.а. № 17/2013г. ответникът е признат за собственик на още два самостоятелни обекта в сградата, с обща площ 936 кв.м., която е 13.77 % от общата бруто площ на сградата от 6797 кв.м. Или сумарно по н.а. № 13/20.02.2018г. и н.а. № 17/2013г. ответникът е собственик на обекти с площ 64.16 % от общата бруто (без ид.ч.), застроена площ на сградата. Взето е предвид, че съгласно заключението притежаваните от ищеца 186.23 кв.м. реална площ, която е изчислена в кв.метри идеални части, представлява 5.437 % ид.ч. от общата площ на обектите на ответника по н.а. № 13/20.02.2018г. Общата застроена площ на самостоятелните обекти в сградата, предмет на н.а. № 13/20.02.2018г. е в размер на 3425.19 кв.м., заедно със съответните прилежащи ид. части от общите части на сградата, равняващи се на общо 56.164% ид.ч. от общите части или на 392.28 кв.м. Бруто площта на описаните в н.а. №13/20.02.2018г. самостоятелни обекти, с включени ид.части от общите части на сградата, е в размер на общо 3 817.47 кв.м. което съответства на 56.164 % от бруто площта на сградата. Съобразено е също така, че в производството пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, като според показанията на св.М. процесната сграда има двор зад нея, който представлява паркинг. Достъп до паркинга имало само през метална врата, като собственика на ищцовото дружество нямал достъп до него. Няколко пъти заедно със свидетеля опитвали да влязат, но безуспешно. Достъп до двора имало през централния вход, но и там вратата към двора била заключена. Посочено е, че от показанията на св.Д. се установява, че сградата била построена преди 1970г., а през 1968г. била въведена в експлоатация. Била строена от десетина кооперации, включително ТПК „Д. Б.“ и ТПК „Хигиена“. След 1990г. не били възстановени всички кооперации, но ТПК „Хигиена“ и ТПК „Свобода“ били възстановени. Тези кооперации имали помещение и ползвали помещение в тази сграда, защото се занимавали с услуги. Сградата била предназначена за осъществяване на битови услуги. През 1978г. се издал нотариален акт за площта на сградата, около 1600 кв.м. и в него всяка от кооперациите, която дала средства фигурирала с името си и идеалните си части от земята. Още с откриването на сградата било направено разпределение така, че всички кооперации, които дали средства да имат реално площи за своята дейност. Към 2010-2012г. започнали да се замислят, че е хубаво всяка кооперация да си има документ за това, което ползва и тогава се заели да си извадят нотариални актове. Помещенията се ползвали от НС на ТПК от 1993г. Никой не им оспорвал ползването на тези площи. През 2013г. било подписано споразумение за фактическо ползване на помещенията. Това направили, за да може после всяко предприятие с този протокол да си извади документ за собственост. Помещенията се ползвали така над 20 години. Преди обособяването на самостоятелни обекти на собственост, още по времето, когато кооперациите имали идеални части. Гаражите били на НС на ТПК. За тях имало вход с бариера от [улица]. Ползвали се само от ЦС на ТПК. В дворното място можел да влезе който иска през централния вход, през стълбите. Съобразено е, че св.Д. от септември 1970г., в продължение на 17 години, считано до 1987г., е работила в ПТП за хора с увреждания, пострадали от войните и фашизма. Една година работила като гл.специалист в гл.дирекция „Местна промишленост и битови услуги“, а от 1988г. до 2018г. – 30 години работила като председател в ТПК „Д. Б.“, със седалище [улица]. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че заедно с други кооперации, Кооперация „ТПК Хигиена“ - праводател на ищцовото дружество и ответникът Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ са съсобственици на осем етажна монолитна сграда - Централен комбинат за битови услуги, с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], р-н О., бул. „К. Д. № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор [№]. Прието е, че безспорно сградата е завършена до степен груб строеж към 1991г. и следователно по силата на закона кооперативните организации, построили сградите, стават собственик на същите и на прилежащия терен, като с к.н.а. № 31/28.02.1968г. са признати на основание чл. 76 ЗПИНМ правата на собственост на кооперациите, включително „ТПК „Хигиена“ и ответната кооперация, за първата - 12.46 % ид.ч. и за втория - 51.88 % ид.ч. от парцел VII, кв. 9, м-ст „Центъра“, [улица], находящ се в [населено място], с площ 1669 кв.м., отреден за ГС на ТПК София, за Централен комбинат за битови услуги на гражданите. Прието е, че с к.н.а. № 94/10.12.2001г. и к.н.а. № 94/10.12.2001г. „ТПК „Хигиена“ и Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ са признати на основание чл.76 ЗПИНМ и по приращение, за собственици на съответните ид.части от построената в парцел VII осем етажна сграда - за първата - 12.46 % ид.ч. и за втория - 51.88 % ид.ч. По отношение на споразумението от 2013г. извършено между съсобствениците по к.н.а. № 31/28.02.1968г. – множество кооперации, включително Кооперация „ТПК „Хигиена“ и ответника, в качеството на съсобственици на идеални части в кооперативен недвижим имот – сграда „Централен комбинат за битови услуги“, състоящ се от дворно място 1669 кв.м., парцел III, кв. 9, въззивният съд е приел, че със същото съсобствениците са разпределили помежду си ползването по формален начин на реалните части - отделните помещения, включително гараж в дворното място, съобразно до момента установеното фактическо владение и ползване на реалните части, вкл. гараж от сградата. При това ТПК „Хигиена“, собственик на 12.45% ид.ч. от сградата, получила реално владените и ползвани помещения на първия етаж и на третия етаж, а Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово производителните кооперации“, собственик на 66.67 % ид.ч. от сградата – реално владените гараж с вход откъм [улица], складови помещения в мазето, фоайе на първия етаж с вход откъм [улица], на четвъртия етаж – осем броя канцеларии, пети, шести, седми, осми и девети етаж от сградата. Анализирайки заключенията по приетите експертизи, въззивният съд е приел, че притежаваните от ищеца 11.099 % ид.части от бруто площта на сградата се равняват на 754.40 кв.м. или с 207.56 кв.м. повече от бруто площта на Самостоятелен обект с идентификатор [№], която бруто площ от 207.56 кв.м. се равнява на 186.23 кв.м. реална площ и 3.054% ид.ч. от общите части или 21.33кв.м. Притежаваните от ищеца 186.23 кв.м. реална площ изчислена в кв.метри идеални части е прието, че представлява 5.437% ид.ч. от общата площ на обектите на ответника по н.а. № 13/20.02.2018г. – 9 бр. която е 50.39 % ид.части от бруто площта на сградата от 6797 кв.м. и се равнява на 3425.19кв.м. Прието е, че останалите кооперации – съсобственици на сградата притежават реални части от същата, съответни по площ на идеалните части от нея, придобити по силата на закона. Или притежаваните от ищеца 207.56 кв.м. повече от бруто площта на Самостоятелен обект с идентификатор [№], която бруто площ от 207.56 кв.м. се равнява на 186.23 кв.м. реална площ и 3.054% ид.ч. от общите части или 21.33кв.м., е част от процесните самостоятелни обекти на ответника по к.н.а. 13/20.02.2018г. и се владее от него. Прието е, че ответникът е придобил процесните идеални части от 9 бр. самостоятелни обекти по н.а. № 13/20.02.2018г. на соченото основание – давност. Изложени са съображения, че в случаите, в които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и за да придобие съответната вещ по давност е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС (така ТР № 1/06.08.2012г., тълк.д. № 1/2012г. на ВКС, ОСГК). Прието е, че ответникът е владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, ползващ се от презумпцията по чл. 69 ЗС, като тежестта за оборването й е била за ищците, които не са провели обратно доказване. Посочено е, че по делото не са налице обстоятелства, които да обосновават извод, че ответниците са упражнявали не владение върху имотите, а държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, доколкото в случая владението върху реални части от сградата е установено за осъществяване на конкретната дейност на всяка от кооперациите. Прието е, че със споразумението от 2013г. е постигнато съгласие всяка от кооперациите да продължи да владее съответната реална част така както и владяна и за в бъдеще, с цел обособяването и като свой собствен самостоятелен обект. Поради това е прието, че е осъществявано самостоятелно владение, а не владение на собствената идеална част и държане по отношение идеалните части на ищеца за период повече от 20 години, считано до 2018г., което е обосновало извода, че в полза на ответника е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. При обосноваване на този извод въззивният съд е съобразил, че според показанията на св.Д. от въвеждането в експоатация на сградата след построяването и в завършен вид през 1967г., кооперациите съсобственици са имали реално определени помещения от сградата на [улица], които да ползват за осъществяване на дейността си и помещенията са ползвани от кооперациите, включително ответника НС на ТПК така, както са определени към него момент повече от 20 години, считано до 2018г. Процесните 9 помещения и гараж се ползвали от ответника НС на ТПК от 1993г. и никой не им оспорвал ползването на тези площи. Посочено е, че ищецът не е събрал допустими и относими доказателства, въз основа които да бъде направен обратен извод, поради което е прието, че ревандикационният иск е неоснователен в частта, за предаване владението върху идеални части от процесните 9 обекта, както и за предаване владението на 3.045% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№], които съгласно заключението на СТЕ са прилежаща част към процесните идеални части от 9 броя самостоятелни обекти (186.23 кв.м. реална площ и 3.054% ид.ч. от общите части). Поради неоснователност на иска за предаване владението на идеалните части за неоснователно е прието и искането на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна до размер на 7.98 % идеални части от всички описани самостоятелни обекти, на н.а. № 13, том I, рег. № 1127, дело № 10 от 20.02.2018 г., издаден в полза на ответника. Прието е, че поземления имот с идентификатор [№], в който е построена процесната осем етажна сграда в режим на етажна собственост, в незастроената си част съставлява обща част на етажната собственост по предназначение, при съответно определени идеални части за етажните собственици, като за ищеца тези части съобразно притежавания самостоятелен обект са 8.045% ид.ч. по силата на покупко продажба, обективирана в н.а. № 96/10.10.2016г., а праводателят му - по силата на закона. Съобразено е, че от показанията на свидетеля М., които съдът е кредитирал, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, последователни и в съответствие с останалите доказателства, както и въз основа показанията на свидетеля Д., се установява, че двора на сградата на [улица] обособен като гараж, с вход с бариера откъм [улица], както и с вход откъм централния вход на сградата, като този двор се ползва изцяло от ответното дружество за гараж. Прието е, че ищцовото дружество няма достъп за ползване на двора на сградата на [улица], обособена като гараж, както през входа с бариера откъм [улица], така и през входа откъм централния вход на сградата, тъй като последният е постоянно заключен (според показанията на св.М.). Съобразявайки, че ответникът е собственик на реално обособени обекти в сградата – етажна собственост, изградена в поземлен имот с идентификатор [№], както и собственик на съответните идеални части от дворното място – обща част на сградата, въззивният съд е приел, че лишавайки от достъп ищеца до дворното място чрез поставяне на бариера откъм [улица]и държейки ключа от входа откъм централния вход на сградата, ответникът владее тази обща част за себе си, без наличие на основание за това. Поради това е прието, че ревандикационният иск в частта за предаване владението на 8.045% ид.ч. от поземления имот с идентификатор [№], собственост на ищеца при неоснователно упражняване на владение от страна на ответника е основателен и ответника следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тези идеални части, като искът следва да бъде отхвърлен до размер на 4.405 % ид.ч. от поземленият имот, независимо, че прилежащите идеални части към идеални части от процесните 9 обекта от терена е установен в размер на 3.045% ид.ч. При така изложените от въззивния съд съображения и предвид данните за развитието на съдебното производство и установените по делото факти, по наведените от спорещите страни доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното: По доводите на касатора-ищец „Интеракт“ ЕООД, относими към онази част от обжалваното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за предаване владението върху 7.09% идеални части от самостоятелни обекти в сградата: По приложението на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС в отношенията между съсобственици в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС и последващата обявяването на това тълкувателно решение практика на ВКС се приема, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите (ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС). Фактическото разделяне на съсобствените имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, ползва го постоянно със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно, демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Недвусмислени са, доколкото никой от владелците не претендира и не упражнява съсобственически права по чл. 30 -32 ЗС. Когато тези действия се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани, ако течението й не е спряно или прекъснато на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Не е необходимо отношенията между съсобствениците да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него (в този смисъл решение №728 от 04.12.2025г. по гр.д.№4783/2024г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него решение № 97/19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. на ВКС, І г.о. и решение № 50136/21.11.2022г. по гр.д. № 309/2022г. на І г.о.). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е извършил своята преценка конкретно, съобразявайки установените по делото факти, а именно сключеното на 13.06.2013г. споразумение и съдържащото се в него признание на правата на всяка една от подписалите го кооперации, на което споразумение и касаторът-ищец се позовава в обстоятелствената част на исковата молба, извеждайки от него правата на своя праводател. Сочените в изложението решения на тричленни състави на ГК на ВКС не обосновават различен извод. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението на този касатор правен въпрос. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението втори правен въпрос, тъй като доводите, от които касаторът го извежда, не съответстват на данните по делото, на въведените от страните оспорвания и на констатациите и изводите на въззивния съд. Правата си касаторът-ищец, както вече беше отбелязано, извежда от сключеното на 13.06.2013г. споразумение, съставените констативни нотариални актове и сключения на 10.10.2016г. договор за покупко-продажба, които сочат на права на неговия праводател върху идеални части на първия етаж от сградата, които не са кадастрално заснети, евентуално оставащи права върху третия етаж на сградата, на които етажи обаче няма данни към настоящия момент ответникът да претендира права, нито да е установено такова застъпване на права по споразумението от 2013г., което да може да бъде възприето като действие по прекъсване на придобивната давност, които обстоятелства и въззивният съд е съобразил при постановяване на решението си. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос, който този касатор поставя в изложението към касационната си жалба. На първо място по причина, че при обосноваването на относимите към този въпрос доводи касаторът всъщност оспорва и правата на своя праводател, изводими от сключеното през 2013г. споразумение без при това да отчете, че същото съдържа изявление за установена самостоятелна фактическа власт от сключилите го кооперации върху съответните обекти още преди неговото подписване. При това касаторът посочва, че владение върху самостоятелни обекти ответникът по предявения иск е могъл да упражнява от обособяването им съгласно проектите от 2017г. и нанасянето им в кадастъра през 2018г. Наред с това самият касатор при обосноваването на четвъртия правен въпрос в изложението поддържа теза, че само по себе си нанасянето на отделни обекти в кадастъра като самостоятелни такива само по себе си не прехвърля собствеността. Тези, взаимно противоречащи си твърдения и доводи, не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване, още повече като се вземе предвид вече посоченото обстоятелство, че ответникът по предявения иск не заявява права върху обекти, намиращи се на етажите от сградата, за които предявилото иска дружество претендира права. Следва да се отбележи при това, че анализирайки показанията на разпитаната св.Д. въззивният съд е достигнал до извода, че обектите на кооперацията-ответник са били обособени като самостоятелни преди сключването на споразумението. По тези съображения като несъответстващ на данните по делото, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос, поставен в изложението. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по петия въпрос, поставен в изложението, тъй като въззивният съд е основал извода си, че кооперацията-ответник се легитимира като собственик на посочените в нотариалния акт от 20.02.2018г. имоти не само на констатациите на нотариуса, но и на обстоятелството, че от въвеждането в експлоатация на сградата след построяването и в завършен вид през 1967г., кооперациите съсобственици са имали реално определени помещения от сградата на [улица], които да ползват за осъществяване на дейността си и помещенията са ползвани от кооперациите, включително ответника НС на ТПК така, както са определени към него момент повече от 20 години, считано до 2018г. Прието е, че процесните 9 помещения и гараж се ползвали от ответника НС на ТПК от 1993г. и никой не им оспорвал ползването на тези площи. По поставения в изложението шести правен въпрос: В доклада си първоинстанционният съд е дал указания на дружеството-ищец да установи, че е собственик на процесните идеални части на твърдяното придобивно основание (по силата на покупко-продажба), както и че ответникът ги владее, а на ответника – да установи възраженията си по иска, респ. че владее процесния имот на правно основание. В подадената от дружеството въззивна жалба се съдържа твърдение, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не му е указал, че следва да оборва презумпцията на чл. 69 ЗС. Въззивната жалба обаче не съдържа доводи какво би било значението за крайния изход на спора, ако установената в чл. 69 ЗС презумпция бъде оборена, доколкото основният спор между страните се концентрира върху обстоятелството дали представените по делото легитимиращи ги документи отразяват съгласието, постигнато със споразумението от 2013г. Така в обстоятелствената част на исковата молба дружеството-ищец, позовавайки се на това споразумение, посочва, че чрез снабдяването си с н.а.№13, том І, рег.№1127, дело №10 от 20.02.2018г. ответникът не зачита притежаваните от него права, тъй като надхвърля своите 52.77 % идеални части от сградата. Но, както вече беше отбелязано по-горе, правата, които дружеството-ищец претендира въз основа на споразумението от 2013г. и сключеният през 2016г. договор за покупко-продажба, се концентрират върху първи и трети етаж от сградата, на които етажи обаче не са разположени обектите, посочени в н.а.№13, том І, рег.№1127, дело №10 от 20.02.2018г. В тази насока са и основните съображения, изложени от въззивния съд. Поради това не може да се приеме, че този правен въпрос би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване – приетото от въззивния съд, че тежестта за оборването на презумпцията на чл. 69 ЗС е на ищеца, който не е провел обратно доказване не обуславя крайния извод за неоснователност на предявения иск. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по седмия въпрос, поставен в изложението. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в изложението, при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил и анализирал събраните по делото доказателства, съдържащи данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, вкл. съществуването на обектите и тяхното реално обособяване, както и упражняваната върху тези обекти фактическа власт още от откриването на сградата било направено разпределение, така, че всички кооперации, които са дали средства, да имат реални площи за своята дейност, така са били и ползвани помещенията в годините и за тези помещения кооперациите са се снабдили с документи за собственост, т.е. помещенията са ползвани от кооперациите, включително ответника НС на ТПС така, както са определени към този момент повече от 20 години. Съобразени са както свидетелските показания, така и споразумението от 2013г. и изслушаната по делото СТЕ. Искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос касаторът обосновава с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил, че през 1993г. и до 2018г. процесните самостоятелни обекти не са съществували като самостоятелни, но не посочва от кои доказателства извежда тезата си, за които доказателства да може да се приеме, че не са били обсъдени от въззивния съд. Още повече като се вземе предвид вече посоченото, че и своите права касаторът-ищец извежда от същите обстоятелства, доколкото и неговият праводател основава правата си на изтекла придобивна давност към момента на снабдяването си с н.а.№83, том ІІ, рег.№4243, дело №248/2012г. и н.а.№84, том ІІ, рег.№4244, дело №249/2012г., в който са посочени и идентификаторите на съответните обекти. С оглед така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на онази част от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за предаване владението върху 7.09% идеални части от самостоятелни обекти в сградата. По доводите за наличие на предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е разрешен спорът за правото на собственост (с искане за предаване на владението) върху 12.45 % идеални части от ПИ с идентификатор [№], съдържащи се и в двете касационни жалби: Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за предаване владението върху идеални части от дворното място (както в частта, с която искът е приет за основателен, така и в частта, с която искът е приет за неоснователен) с цел да бъде извършена преценка дали при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с трайно установената практика на ВКС, относима към преценката в кои случаи дворното място е обща част към построената в него сграда. Небходимостта от извършването на такава преценка се обосновава от особеностите на настоящия случай, а именно от факта, че обектите в построената преди 1970г. сграда са били разпределени между съсобствениците едва през 2013г. при твърдения за установена в предходен момент самостоятелна фактическа власт, както и предвид извършените от отделните собственици действия по разпореждане с идеални части от сградата и със самостоятелни обекти в нея. Относимо към тази преценка е и обстоятелството, че събраните по делото доказателства (показанията на св.Д. и представените скици) съдържат данни, че собствениците на самостоятелни обекти ползват за паркиране и предната част от имота-между сградата и тротоара на бул. „К. Ал. Д.-К.“ №11. По тези съображения настоящият състав приема, че в тази част въззивното обжалване следва да бъде допуснато по касационните жалби, подадени от двете спорещи страни, по правен въпрос, уточнен в следния смисъл: Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение