Определение № 3729 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от Апелативна прокуратура – Велико Търново и Г. С. А. касационни жалби. С касационната жалба на АП- В.Търново се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- В.Търново решение № 13/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 404/22 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е уважен за сумата от 15 000 лв. В изложението към жалбата се подържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По делото не е постъпил писмен отговор от Г. А.. С касационната жалба на Г. С. А. се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС- В.Търново решение № 13/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 404/22 г. В изложението към жалбата се подържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В изложението не са формулирани въпроси относно имуществените вреди. По делото не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Р.България. Върховният касационен съд счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови решението си, АС- В.Търново е приел, че Г. А. е бил военен, редник 3-ти клас, младши акумулаторист в автомобилна ремонтна работилница на секция ”Автомобилна и електрогазова техника” във военно формирование 52090 [населено място]. На 22.04.2019 г., във вила, намираща се в м. ”Т. ч.”, обитавана от Г. А., е извършено претърсване, при което са иззети стекове с цигари без бандерол, ловна пушка и патрони, подробно описани по вид, марка и количество. С постановление на военно разследващ полицай от 17.06.2019 г., Г.А. е привлечен като обвиняем за две престъпления- по чл.234 ал.1 НК за държане на акцизни стоки /тютюневи изделия без бандерол/ и по чл.339 ал.1 НК за държане на огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка, 12-ти калибър и патрони без надлежно разрешително и срещу него е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 12.07.2019г. ВОП- София е внесла обвинителен акт срещу Г. А. за двете престъпления, въз основа на което е образувано нохд № 91/2019г. по описа на ВС- София. С определение от 12.09.2019 г. съдебното производство е прекратено и върнато на ВОП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 48/03.10.2019 г.на ВАС- София по ч.н.д. № 55/2019г. определението е отменено и делото е върнато на СВС за продължаване на съдопроизводствените действия. Проведено е едно съд.заседание на 27.11.2019г., в което са разпитани свидетели, като поради заболяване на съдията- докладчик е определен друг докладчик по делото, проведено е разпоредително заседание на 28.01.2020 г., след което са проведени 3 открити съдебни заседания. С присъда № 20/ 02.07.2020г. на СВС по нохд. № 91/2019 г. Г. А. е признат за виновен в извършване на двете престъпления по чл.234 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е наложено едно общо наказание- две години лишаване от свобода и на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено с 5 годишен изпитателен срок. С присъдата на Г. А. е наложена и глоба в размер на 3 120лв., постановено е да бъдат отнети в полза на държавата иззетите цигари без бандерол, ловната пушка и патроните. Присъдата е протестирана от прокурор от Военноокръжна прокуратура, обжалвана е и от подсъдимия. С присъда № 1 от 08.02.2021г. на ВАС по нохд. № 40/2020г. присъдата е изцяло отменена и подсъдимият Г. А. е признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения. Оправдателната присъда е протестирана от прокурор към ВАП, като с решение на ВКС № 60112 от 22.06.2021г. постановено по н.д. № 489/2021 г., оправдателната присъда е оставена в сила, като решението е вляло в сила на 22.06.2021г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е счел, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, е основателен до определеният от първата инстанция размер, като на осн. чл. 272 ГПК е препратил към подробните и обстоятелствени мотиви на ОС- Плевен. Изложил е и собствени мотиви, като е приел, че наказателното производство срещу Г. А. е продължило около две години общо в досъдебната и съдебната фаза, като е приключило в разумен срок, като не е и медийно оповестено, като не е станало обществено достояние, нито е узнато от близкият приятелски кръг на А. и от съучениците на сина му, като не е довело до негативно отражение в социален план за него. Мярката за неотклонение е била най- леката- „подписка“ по време на цялото производство, не е ограничавала свободата му и той е продължил да работи във военното формирование до момента, в който е напуснал по собствено желание, след което е продължил да работи в БДЖ. Решаващият съд е взел предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че А. е бил притеснен, преживял е негативни емоции и стрес, тревожност и безпокойство, че може да влезе в затвора, бил е напрегнат, които негативни емоции са довели до влошаване на отношенията между съпрузите- започнали често да се карат, избухвали, а скандалите в семейството са се отразили негативно и спрямо непълнолетния им син. В резултат на преживените тревоги и стрес, А. отключил посттравматично стресово разстройство, диагностицирано през м.октомври 2021 г. след влизане в сила на оправдателната присъда, което заболяване въззивният съд е намерил в косвена връзка с незаконното обвинение. След постановяване на оправдателната присъда е констатирано влошаване на здравословното му състояние- високо кръвно налягане, главоболие, получен остър панкреатит и др.гастрити, които заболявания, съдът, при липсата на доказателства, е счел, че не се намират в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Ето защо е приел, че по делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за установени и в първоинстанционното производство факти, настъпването на трайни тежки последици за ищеца от повдигането на конкретното обвинение, обосноваващи друг размер на претърпяните от него неимуществени вреди, поради което е счел за неоснователно възражението на А., че преживените от него страдания са над обичайните и последствията от тях са „трайно или временно увреждане на здравето му и здравето на членовете на неговото семейство“. Позовал се е на трайната съдебна практика, съгласно която, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка, като в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е станало с незаконосъобразното обвинение и всяко свое негативно изживяване, което в случая това не е направено. За неоснователни е приел и възраженията на А., че съдът се е произнесъл общо по отделно описаните в исковата молба страдания, че мотивите му обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. и че не приел, че всички проблеми в семейството се дължали само на воденото наказателно производство, тъй като обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, съобразно посочените в т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г. критерии. Изложил е и че съдът е преценил всички обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, а в мотивите са посочени както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер, които мотиви не обхващат само периода от момента на повдигане на обвинението /21.06.2019г./, без действията на разследващите органи от 22.04.2019г. /претърсване и изземване във вилата, като първата инстанция само е посочила, че периода от привличане на лицето като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, е 2 години. Счел е, че при определяне размера на обезщетението ОС- Плевен е взел предвид действията на разследващите органи на 22.04.2019 г., които изрично са посочени и описани в мотивите на съдебният акт, като безспорно установени. Разгледано било по отделно и всяко твърдение в исковата молба за преживените от А. страдания, като са изложени мотиви по всеки конкретен случай на твърдяно понесено страдание. Обосновано от събраните по делото доказателства, включително показанията на доведените от ищеца свидетели, е приел и че първоинстанционният съд е приел, че не всички проблеми в семейството му се дължат на воденото срещу него наказателно производство, а и на финансовото му състояние и липсата на достатъчно доходи, след като е напуснал работата си по свое желание. Ето защо е приел, че размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 15 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания, произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. Решаващият съд е намерил за неоснователни възраженията във въззивната жалба на Г. А. срещу решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди, тъй като в случая не е установена връзка между воденото наказателно производство и твърдяните от ищеца имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено възнаграждение като военнослужещ за периода 27.06.2019г.- 22.06.2021г., поради прекратяването на служебното правоотношение по взаимно съгласие. Счел е и че не представлява имуществена вреда за ищеца в пряка и непосредствена последица от увреждането сумата заплатена от друго лице в полза на Център за професионална квалификация София претенцията за имуществени вреди, представляваща направени разходи. Относно претенцията за адвокатско възнаграждение, заплатено по други дела, е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в заплатено адв. възнаграждение по дела, по които не са приложени адв. пълномощни и в които не е посочено за защита по кое дело са сключени, а претенцията за пътни разходи по воденото наказателно производство, в размер на 180 лв., е недоказана. За неоснователна е счел и частната жалба на Г. А. срещу определение № 1249/02.09.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, тъй като разноските са правилно изчислени при основателно уважено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ и съобразено с уважената част от претенцията. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касаторите правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС и ВС, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Съгласно ППВС № 4/1968 г., при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. С въззивното решение не е извършена прецизна преценка как установените по делото правнорелевантни факти влияят на размера на определеното обезщетение, поради което в случая е налице противоречие с цитираното ППВС № 4/68 г. Ето защо по поставените в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната жалба на Г. А. не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1, т.1 от ГПК относно претенциите за имуществени вреди. В случая, в изложението не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело относно имуществените вреди, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, който именно въпрос би определели рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационна жалба. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /каквито и не са посочени/. Липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване на решението относно имуществените вреди. Воден от изложеното, съдът