Определение № 1779 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД-София, подадена чрез гл.юрк.Б. Ж., против решение № 4020 от 04.07.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1972/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 19996/04.12.2023г. по гр.дело № 16106/2023г. на Софийския районен съд, ГО, 60 състав, за уважаване на предявените от Д. К. И. против Поделение за пътнически превози при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на И. от длъжността „началник, локомотивно депо-І категория“, извършено на основание чл. 328, ал.2 КТ със Заповед № 9/13.02.2023г. на управителя на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност в Поделение за пътнически превози при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и Поделението за пътнически превози при „БДЖ-ПП“ ЕООД е осъдено да му плати обезщетение за оставането без работа за периода от 14.02.2023г. до 14.08.2023г. в размер 17 837,68 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението, поради неправилно конституирана страна в производството. Излагат се съображения и за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаващия извод на въззивния съд, че заеманата от ищеца длъжност не попада в приложното поле на §1, т.3 от ДР на КТ, поради което се сочи, че е необоснован изводът за незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира въпроси, за които счита, че са обусловили правните изводи на съда: 1. Има ли йерархичната подчиненост определящо значение при преценката на съда дали лицето заемащо длъжността „началник на локомотивно депо-І кат.“ е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ пред характера на трудовите функции, които показват, че длъжността отговаря на критериите за „ръководна длъжност“ по смисъла на същата разпоредба; 2. Когато извършва преценката дали дадена длъжност е част от „ръководството на предприятието“ по см. на §1, т.3 от ДР на КТ, длъжен ли е съдът да изясни съдържанието и обхвата на използваните критерии като „опосреденост от множество служители“ и до каква степен; 2а. Дали това означава, че съдът трябва да изследва мястото в структурата и функциите на т.нар. „опосредяващи служители“; 3. Длъжен ли е съдът при преценката дали дадена длъжност е част от „ръководството на предприятието“ по см. на §1, т.3 от ДР на КТ, да изясни дали от същата „зависят основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието“ и какво е съдържанието и обхвата на тази преценка. Според касатора въззивното решение противоречи на разрешенията, дадени в решение № 4/07.04.2022г. по гр.д.№ 2285/2021г. на ІV ГО, решение № 178/07.11.2016г. по гр.д. №1838/2016г. на ІІІ ГО, решение №123/13.09.2016г. по гр.д.№117/2016г. на ІV ГО, решение № 68/07.04.2015г. по гр.д.№ 2712/2014г. на ІІІ ГО и определение № 2215/08.05.2024г. по гр.д.№ 3448/2023г. на ІІІ ГО на ВКС. Касаторът счита, че въпросите: 4. Кои са критериите, според които съдът определя дали и кога от даден служител „зависи стопанската политика и резултатите на предприятието“ за да направи преценка, дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ, във вр.с §1, т.3 от ДР на КТ; 4а. Дали това са трудовите функции, организационно-йерархичната подчиненост, функциите и броят на подчинените работници и служители и съответно функциите на ръководеното звено или други; 5. В кои случаи йерархичната подчиненост има определящо значение при преценката на съда дали лицето заемало длъжността „началник на локомотивно депо-І кат.“ е част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което по отношение на тях е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. И., чрез адв. Н., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, за да се произнесе по предварителния въпроси за допускането на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени против Поделение за пътнически превози-София при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, а в условията на евентуалност - срещу „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Въззивният съд е споделил изцяло фактическите изводи на обжалваното пред него от ответника първоинстанционно решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на РС. Установено e, че между Поделение за пътнически превози – София и ищеца е сключен трудов договор № 66/22.07.2020г.; ищецът е изпълнявал длъжността „заместник-директор, административна дейност – І кат.“ с място на работа Поделение за пътнически превози – София (ППП-София); с допълнително споразумение № 213/30.11.2021г., считано от 01.12.2021г., ищецът е преназначен на длъжност „началник Локомотивно депо – І кат.“ в Локомотивно депо – София към ППП-София. Според длъжностна характеристика основна функция на длъжността е: да ръководи, организира и координира цялостната експлоатационна и ремонтна дейност на Локомотивно депо-София, цялостната дейност по осигуряването на технически изправен тягов подвижен състав за изпълнение на графика за движение на влаковете; основните трудови задължения са: да ръководи, организира и контролира дейностите в Локомотивно депо-София по извършване на ремонт на тягов подвижен състав (ТПС); да осъществява контрол върху качественото и своевременно извършване на видовете ремонти на ТПС и подсигуряване на максимален брой годни за експлоатация локомотиви и мотрисни влакове; да осигурява опазването на локомотивния и мотрисния парк на депото; да ръководи, организира и контролира цялостния процес в Локомотивно депо-София по експлоатация на ТПС; да изготвя обосновани и мотивирани предложения за подобряване на работата в експлоатационната и ремонтната дейност и др. Ищецът е административно и оперативно подчинен на директора на Поделение ПП – София, а функционално-на директорите на дирекции и ръководителите на самостоятелни отдели в Централно управление на „БДЖ-ПП“ ЕООД, както и на ръководител отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ в ППП-София; от тях служителят получава задачи и на тях отчита изпълнението им- писмено (устно) в определените срокове. Установено е по делото, че на заседание на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД от 14.09.2022г., е взето решение за освобождаване на досегашния управител на ответното дружество и и избран нов управител, считано от 14.09.2022г. На същото заседание са приети клаузите на договора за възлагане на управлението на „БДЖ – ПП“ ЕООД и е възложено на изпълнителния директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД да сключи от името на ответното дружество договора с новия управител; в договора е посочено, че бизнес-задачата, която трябва да бъде изпълнена от управителя е достигане на обемните показатели и количествените стойности за дружеството, заложени в бизнес програмата на „БДЖ - ПП“ ЕООД, приета съгласно чл. 57, ал. 6 ППЗПП с решение по т. 13.1 от протокол № 104/28.02.2022 г. на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД; предвидено е правото на управителя на ответното дружество да го представлява като работодател и в тази връзка: да сключва, изменя и прекратява трудовите договори, да определя трудовите възнаграждения, да налага дисциплинарни наказания и ограничена имуществена отговорност, да стимулира и командирова персонала на дружеството; възнаграждението на управителя е за сметка на дружеството и се определя по реда и при условията на чл. 56 ППЗПП. С нотариално заверено пълномощно от 03.10.2022г. новият управител на БДЖ-ПП-София упълномощил директора на Поделение за пътнически превози-София с правото да сключва, изменя и прекратява трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, да търси имуществена отговорност на работниците и служителите, на които ръководеното от него поделение се явява работодател съгласно § 1, т. 1 ДР КТ, както и да изпълнява всички останали функции на работодател, произтичащи от КТ и останалата действаща нормативна уредба. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, в това число Бизнес програма на „БДЖ – ПП“ ЕООД за 2021-2023г. съдът установил организационно – управленска структура на предприятието - то се ръководи от Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и от един управител и е изградено на две нива: първо ниво – Централно управление, в което са обособени 7 дирекции, 4 отдела, 1 звено и 3 самостоятелни структурни единици; и второ ниво – регионални структури – 3 поделения за пътнически превози – София, Пловдив и Горна Оряховица, и Център за професионално обучение. Според Разписанието на длъжностите и основните заплати за тях на Поделение ПП-София в Локомотивното депо-София има 810 щатни бройки от общо 2344 щата в цялото Поделение за пътнически превози–София, а според Функционалната характеристика на Локомотивно депо – София – част от ППП – София, основната му дейност е предоставяне на локомотивна тяга за извършване на железопътен превоз на пътници, поддръжка и ремонт на подвижен състав. Цялостното ръководство на депото се осъществява от началник, който е на административно подчинение на директора на поделението, а експлоатационната и ремонтната дейности в Локомотивно депо – София се ръководи от зам. началници. Със Заповед № 9/13.02.2023г. на управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ (поради сключване на договор за управление на „БДЖ-ПП” ЕООД от 14.09.2022г.) е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 14.02.2023г. Заповедта му е връчена на 13.02.2023г. След прекратяване на ТПО, на 17.07.2023г. ищецът постъпил на работа при друг работодател - „Порт Рейл“ ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение 2 800 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година. От заключенията на основната и допълнителна ССчЕ съдът е установил, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за пълния 6-месечен период е 20 400 лева, а при отчитане на обстоятелството, че от 17.07.2023г. ищецът започнал работа при друг работодател на по-ниско възнаграждение – в размер 17 837,68 лева за същия период. За да уважи иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства установяват, че сключеният договор за управление е такъв, при наличието на който възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието, като са определени конкретно основните бизнес цели, които управителят следва да постигне, както и е приета бизнес програма, която управителят следва да реализира. За да извърши преценката дали заеманата от ищеца длъжност „началник локомотивно депо- I кат.“ е ръководна, при съобразяване на нормата на §1, т.3 от ДР на КТ, даваща легална дефиниция на понятието „ръководство на предприятието” съдът е съобразил: длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищеца; основните й функции и задължения; обстоятелството, че административно и оперативно е подчинена на Директора на Поделение за ПП -София, а функционално-на директори на дирекции и ръководители на самостоятелни отдели в ЦУ на „БДЖ-ПП“ ЕООД, ръководител отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ в ППП София; че на длъжността функционално са подчинени работници и служители в Локомотивно депо-София. Съдът е съобразил и дейността на ръководеното от ищеца звено, мястото на звеното и на длъжността в структурата на дружеството – в Поделение за ПП- София, на чийто директор ищецът е непосредствено подчинен; наличието на опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между заеманата от ищеца длъжност и ръководителя на предприятието, с който е сключен договор за управление. Съдът е обосновал извод, че ищецът не е бил ръководител, от когото са зависели основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието и не е бил част от неговото ръководство по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Предвид това е намерил, че уволнението за незаконно и го е отменил. С оглед основателността на главния иск, за основателен е намерен и искът по чл.344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Извършил е преценка, че доколкото във въззивната жалба липсват оплаквания относно фактическите и правни изводи на СРС по иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, е счел, че същите не са предмет на въззивната проверка. При тези мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. На първо място решението не е недопустимо, както сочи касаторът. Процесуално легитимиран ответник по делото е правният субект, страна по заявеното от ищеца спорно право. В случая ищецът е предявил исковете си против Поделение за пътнически превози-София при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, а в условията на евентуалност - срещу „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Специалната правосубектност по § 1 ДР на КТ на работодателя по трудови спорове не изключва участието като страна в процеса на юридическата личност, в чиято структура е икономически и организационно обособеното образувание, с което е възникнало трудовото правоотношение. В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участвува като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. Поставените от касатора правни въпроси по приложението на чл.328, ал.2 КТ и за критериите, които съдът следва да съобрази за да приеме, че една длъжност е ръководна по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ са обусавящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително и с цитираната в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В своята практика ВКС последователно е разяснил, че с оглед отговорността на управителя пред възложителя за постигането на определен стопански резултат по сключен помежду им договор за управление, с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ на управителя е предоставена свобода за формиране на ръководен (управленски) екип за изпълнение на бизнес програмата му, респ. на договора за управление. На основанието по чл.328, ал.2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, които са специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги фактически въпрос. При съмнение дали заеманата от даден служител длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика, същността на изпълняваните трудови функции, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието. Само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни (управленски функции) и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието. В хипотезата на чл.328, ал.2 КТ се изследват освен специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, така и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес цел (решение № 272/14.10.2016г. по гр.д.№ 1691/2016г. на IV ГО, решение № 249/04.07.2013г. по гр.д. №1358/2012г. на IV ГО). Не е част от ръководството на предприятието лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в поделение на предприятието, когато от своя страна ръководителят е организационно подчинен на преките си административни ръководители в съответното поделение, както и на служителите на дирекции и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в предприятието, тоест съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно йерархическа структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договорът за управление. Въззивният съд като е анализирал конкретните задължения и отговорности по длъжностна характеристика, същността на изпълняваните трудови функции и мястото на длъжността в утвърдената обща структура на длъжностите в предприятието, е съобразил правните разрешения, дадени в цитираната практика на ВКС. Съдът е изследвал управленско-организационната структура на „БДЖ-ПП” ЕООД и на неговото централно управление, щатното разписание на Поделението за ПП към него, утвърдената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност и е приел, че тя не е ръководна в рамките на цялото „БДЖ-ПП”ЕООД, за управлението на което е сключен договорът за управление с неговия нов управител. Взел е предвид, че уволненият служител е ръководил, организирал и координирал дейността на служителите в ръководения от него отдел Локомотивно депо към Поделението ПП по извършването на ремонт на тягов подвижен състав, като в същото време е отчел, че ищецът е бил организационно подчинен, не само на преките си административни ръководители - директора и заместник-директорите на Поделението ПП, а и на служителите от дирекциите и на ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в „БДЖ-ПП”ЕООД. Съдът е съобразил, че тази опосреденост от множество други служители (освен преките ръководители - директора на поделението и неговите заместници), стоящи в организационно-йерархическата структура между длъжността на ищеца и управителя на „БДЖ-ПП”ЕООД, изключва възможността да се приеме, че ищецът е заемал ръководна длъжност в ответното дружество, по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ. В тази връзка съдът е приел, че уволнението му не е съобразено с целта на първата от тези разпоредби - новият управител да подбере свой управленски екип, който в случая би могъл да включва и директорите на териториалните поделения, но не и длъжността - ръководител на депо в такова поделение. След като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал.2 КТ, не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по поставените 1, 2 и 3 въпроси. Въпросите 4, 4а и 5, по отношение на които касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са поставени във връзка с поддържаните от него в касационната жалба доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че ищецът не е бил служител от ръководството на предприятието. Тези въпроси са част от предмета на разгледания правен спор и са от значение за постановения резултат, но те изцяло съвпадат с първата група въпроси на касатора, формулирани по различен начин и се свеждат до питането кой служител е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Както се посочи по този е налице установена практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Наличието на такава практика, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване, изключва приложението на соченото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения въззивното решение на СГС не следва да се допуска до касационен контрол. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да плати на ответника по касация разноските за процесуално-представителство в касационното производство в размер 2 939 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие с удостоверяване, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО