Определение № 131 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3180/17.06.2010 година на С. Д. Я., Ц. М. Б., Н. С. Д., Р. М. Ж., всичките от[населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. К.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 203 от 23.04.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 990/2009 година на Окръжен съд- Добрич. С посоченото решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото по реда и на основание чл. 218з ГПК / отм./ във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Nо 62 от 18.04.2007 година по гр.д. Nо 310/2005 година на Районен съд- Балчик и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по искането да бъде признато от отношение на ответника М. С. С., че те-ищците са собственици на следния недвижим имот- трети етаж от жилищна сграда, построена в УПИ XV-640 от кв. 36 по ПУП на[населено място], присъдени са разноски. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, с доводи за необсъдени доказателствата по делото във тяхната взаимовръзка и зависимост, неизпълнение указанията на ВКС, дадени с отменителното решение касаещи обособеността на процесния трети етаж, както и за допуснати нарушения по приложението на чл. 26 ЗЗД, чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС. С изложение по делото се поддържа, че „решението на ОС-Добрич е постановено при нарушение практиката на ВКС по приложението на чл. 152 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД - основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1/2/ ГПК, като се цитират Решение Nо 606/ 12. 07. 2000 година на ВКС по гр.д. Nо 23/2000 г. на 2 отд., с което е прието, че „съглашение, с което се уговаря предварително, начин на удовлетворение на кредитора, различен от този който е предвиден в закона, е недействителен. Ипотекарният кредитор може да осъществи своето право да бъде удовлетворен за вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение. Упълномощаването може да бъде обявено за нищожно, когато с него е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка. Решение Nо 1056 / 24.10.2007 година на ВКС по гр.д. Nо 1171/2006 г. -4 отд.”с което се приема, че „когато съществува съмнение в обема на правата и обектите, които се прехвърлят е налице неяснота в договора и се налага чрез тълкуване да се установи действителната обща воля на страните” и Решение Nо 59/ 01.03.2005 год. по гр.д. Nо 49/2004 година на ВКС- II отд. се приема, че „нищожен е прадварителен договор, с който се обезпечава получен от ищците заем от ответника, поради недействителност и симулативност на прикритата с него сделка, с което се уговаря начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.” Поддържа се, че с решението на ОС-Добрич е изоставено „едно тълкуване „ на закона по приложение на чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26 ЗЗД, и се възприема друго.Прилагат се решение, която тълкува различно приложението на закона- Решение Nо 86/22.10.2007 година по гр.д. Nо 757/2007 година на ОС-Добрич и Решение Nо 177 / 1.05.2008 година по гр.д. Nо 1168/2004 год. на ОД-Д.- основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че има противоречие между въззивното решение и влезли в сила решение на други съдилища по идентичен материално-правен въпрос-нищожност на упълномощителната сделка и нищожност на извършената въз основа на нея разпоредителна сделка-покупко-продажба, сочи се Решение от 03.12.2004 година по гр.д. Nо 1531/ 2003 година на Апелативен съд- София, с което е прието, че „привидните договори, съгласно чл. 26 ал.2 ЗЗД, са нищожни договори.За да бъде прогласена нищожността на един договор като привиден следва да се установи, че при сключването му, страните по него не са имали воля за осъществяване правните последици на договора, целта им е била да създадат привидност за трети лица, че е налице определен вид договор, а в действителност волята им е насочена към постигане последиците на друг вид договор.”, основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: След преценка на данните по делото за спазения срока по чл. 283 ГПК и тези за данъчната оценка на спорния недвижим имот от 8 116.80 лв., настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. За да отхвърли заявения иск за собственост на процесния трети етаж в сградата, изградена в УПИ XV- 640 от кв. 36 по ПУП на[населено място], въззивният съд е направил изводи, базирани на констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че построеното и узаконено през 2002-2003 година на третия етаж няма характеристиката на жилище. Макар и да е било построено през 1999 година –то изградените помещения не са самостоятелен обект на правото на собственост, за да е приеме, че към момента на сключване на договора за доброволна ипотека през 2001 година, така и за разпореждане с ипотекирания имот в полза на ответника М. Т. след като не е платен дълга от 11 500 германски марки, третият етаж е запазен е патримониума на длъжниците С. Д./ М. Д./ и съпругата му Д. Д. респ. след смъртта и през 2002 година на наследниците и- ищци по делото. Поставените въпроси по приложение на чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 152 ЗЗД не са предмет на обсъждане по съществото на спора нито с решението на първата инстанция, нито с решението на въззивния съд. Още с исковата молба, както и в хода на цялото производство по същество в инстанциите / без делото пред ВКС/ ищците не са поставяли въпрос за валидността на сделката, с която имотът- дворното място с построената двуетажна сграда е закупен от кредитора М. Т. с договора по НА Nо84/2001 година. С разясненията на ТР 1/2009 ОСГТК на ВКС изрично се приема, че под „въпрос” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК може и следва да се разбира въпрос/ в см. на правен проблем/ по приложение на материално-правна или процесуално-правна норма, обусловила изхода на конкретния правен спор с обжалваното решение. След като, видно от мотивите на съдебния акт, проблемите по приложение на чл.26 ал.2 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД касателно валидността на сделката по НА Nо 84/2001 година не са били предмет на обсъждане с въззивното решение и не тези изводи на съда са довели до поставения краен резултат / а други- касаещи дали изграденото на третия етаж съставлява самостоятелен обект на правото на собственост към 2001 година или не, при данните за узаконяване на етажа едва през 2003 година/, не може да се приеме че с касационната жалба има формулиран конкретен въпрос, който да е в противоречие било със задължителна, или незадължителна практика на съдилищата. или е от естество, налагащо произнасяне за уеднаквяване приложението на конкретна правна норма, водещо и до развитие на правото. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия