Определение № 202 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 230/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Е. Д. чрез пълномощника й адвокат Н. М. против определение № 3262 от 01.09.2022 г., постановено по гр. д. № 1823 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 6363 от 13.06.2022 г. на Районен съд – Варна за прекратяване производството по гр. д. № 10466/2021 г. на основание чл. 130 ГПК. Община Аксаково е подала чрез главен юрисконсулт В. Ю. писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че гр. д. № 10466/2021 г. на Районен съд – Варна е образувано по предявен от М. Е. Д. против Община Аксаково отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот, индивидуализиран по кадастрален план от 1990 г. № * в землището на [населено място], местност „П.“ с площ от 690 кв. м. Правният интерес от иска е обоснован с твърденията на ищцата, че упражнява непрекъснато, необезпокоявано и явно владение в продължение на повече от 16 години, считано от началото на пролетта на 2005 г. до подаване на исковата молба, а в процедура по издаване на констативен нотариален акт за придобито по давност право на собственост ответникът съставил акт за частна общинска собственост за този имот. Въз основа на експертно заключение съдът е приел, че единствения план за местността е неодобрен кадастрален план от 1990 г., по който имотът е записан на Д. Н., поради предоставено му право на ползване- Имотът е попадал в зона за земеделско ползване, която е обявена за територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са открити данни за включването му в ТКЗС, ДЗС или друго земеделско стопанство или за издаване на акт за държавна собственост. Понастоящем попада в територията на селищно образувание „Черноморска панорама“, за което не е одобрен план за новообразуваните имоти, а според проекта за план на новообразуваните имоти попада върху четири имота, за три от които е признато правото на възстановяване на собствеността, а четвъртия е за Община Аксаково с площ от 400 кв. м. При тези констатации въззивният съд е посочил, че реституцията на земеделските земи, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелните обекти, но и се определя дали имотът подлежи на възстановяване, както и дали по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Ето защо, следва да се приеме, че към този момент възниква част от земната повърхност, която става годен обект за придобиване, като се установява яснота за възможността за придобиване на правото на собственост чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В съдебната практика се приема, че за възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, е определящо обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия е приключила (в този смисъл Решение № 203 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2016 г.). Съобразно изнесеното от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че няма приет ПНИ за местността, респ. че не е приключила административната процедура по възстановяване. Ето защо, доколкото не е изготвен и влязъл в сила ПНИ за съответната местност, то следва да се приеме, че не е възможно установяване правата на ответника, както и установяване на обстоятелства обуславящи правния интерес на ищеца от търсената защита, свързани с твърдяното изтичане на придобивна давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. М. Е. Д. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивното определение не противоречи на разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не е отрекъл претенцията за придобито по давност право на собственост да обуслови правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, а е приел същия за недопустим, тъй като липсва годен обект на вещни права преди одобряване и влизане в сила на ПНИ и тъй като преди одобряването на ПНИ не може да се придобива по давност имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.. По същите съображения въззивното определение не противоречи и на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2001 г. на Конституционния съд на Република България (съдът не е отрекъл възможността да бъде придобит по давност имот частна общинска собственост, а е приел, че липсва годен обект на вещни права), както и че преди одобряването ПНИ нито ищцата, нито ответникът имат възможност да установят претендираните права, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че във всички случаи преди одобряване ПНИ липсва годен обект на вещни права и едва след одобряването му се създава яснота за възможността за придобиване на правото на собственост чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Изводът на съда, че преди одобряване ПНИ за съответната местност не съществува възможност както за установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното от ищеца право, с оглед на което следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, е очевидно неправилен с оглед данните по делото. Нормите на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ уреждат конкуренцията между правата на ползвател, на когото е било предоставено ползването на недвижим имот и правата на бившия собственик на обобществен имот, който претендира реституцията му. Съгласно § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ ПНИ се изработва именно за земите, които са били предоставени за ползване, като реституираният собственик или ползвателят придобиват конкретен новообособен с влизане в сила на ПНИ имот по силата на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а новообособените имоти, които не са застроени или заплатени от ползвателя и за които липсва реституционна претенция, стават собственост на общината. В тази хипотеза искът на бивш ползвател или на лице, претендиращо реституция, респ. техен правоприемник, основан на твърдение за притежание на право на собственост въз основа на придобивна давност, би бил процесуално недопустим преди влизане в сила на ПНИ, който обособява и обекта на правото на собственост. Тълкуването по решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г., І гр. о., на което се е позовал съда, се явява неотносимо, тай като с него е разрешен спор за собственост между лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността с административно решение и правото на реституция с решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и правоприемниците на лице, на което в нарушение на материалноправните предпоставки с административно решение на органа по поземлена собственост е било възстановено правото на собственост, като е дадено тълкуване за предпоставките за приложение на чл. 19 ЗСПЗЗ. В границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права, който ПНИ следва да отрази в неговите граници следващи от придобивното основание (т. 2.5 от издадената въз основа на делегацията по чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи). Правен спор по отношение на такъв имот, включително и основан на твърдения за придобивна давност за ищеца, е процесуално допустим, доколкото е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради което в тази хипотеза за допустимостта на иска е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или не е. В настоящия случая ищцата не е ползвател, нито лице, претендиращо реституция на процесния имот, а твърди, че е собственик въз основа на изтекла придобивна давност, на която се е позовала с предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, поради което очевидно неправилно въззивният съд е счел, че искът е недопустим поради липса на годен обект на вещни права при липсата на одобрен ПНИ. Неправилен е и извода, че едва след одобряване ПНИ ще се създаде яснота за възможността за придобиване на правото на собственост чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая и двете страни претендират, че са придобили правото на собственост върху част от земната повърхност, индивидуализирана чрез границите си, като ответникът по иска е легитимирал претендираните права чрез документ за собственост и съдът дължи разрешаване на този спор, като евентуалната принципна невъзможност правата да бъдат установени, не може да обуслови извод за недопустимост на иска, след като ответникът е издал акт за собственост в своя полза. Трети лица, които евентуално могат да придобият собствеността при одобряване ПНИ (реституирани собственици) няма да са обвързани от постановеното в настоящия спор решение, нито евентуално снабдяване на ищцата с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка ще може да им бъде противопоставено или ще бъде пречка за обособяване на новообразуван имот за реституираните собственици с ПНИ. (доколкото до приключване на реституционната процедура давност спрямо тях не тече). Въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на делото следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да прецени доказала ли е ищцата фактите, от които е извела правния си интерес от иска (придобито по давност право на собственост чрез владение осъществявано от 2005 г.), преценявайки дали позоваването, направено с предявяване на иска, е довело до придобиване на вещното право с оглед данните по делото, че по неодобрения план от 1990 г. за имота е записан ползвател, че части от него попадат в проектни новообразувани имоти, за които има признато право на възстановяване на собствеността (като установи дали възстановяването е в стари реални граници), но за 400 кв.м. не са налице реституционни претенции и ако прецени, че правният интерес на ищцата е доказан – да формира извод придобила ли е общината правото на собственост при условията на чл. 19 или на чл. 25 ЗСПЗЗ. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение