Определение № 88 от 25.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 725/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 27.09.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 10155/11г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 28.06.2011г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 20891/11г. поради недопустимост на иска. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване на неистинността на документи е недопустим, тъй като същите документи са представени по друго дело между същите страни, в което страната е пропуснала срока по чл.133 ГПК за оспорването им, а с иска по чл.124 ГПК не може да се заобикаля императивно уредената процедура за оспорване на документи и да се осъществява надзор над постановени решения. Въззивният съд е препратил изцяло и към мотивите на първоинстанционния съд. Съставът на СРС е изложил съображения, че оспорване на истинността на документ може да се установи в отделен спор, но предявен преди започване на делото, по което този документ ще се ползва, като е недопустимо да се заобикалят преклузиите по чл.133 и чл.193 ГПК при пропуснат срок за оспорване на документ чрез предявяване на самостоятелен иск по чл.124, ал.4 ГПК след пропускането на сроковете за оспорване във висящ исков процес. Прието е, че въпросът за истинността на документа е приключил с пропускането на възможността да се развие производство по чл.193 ГПК и в това производство не може да се ползва решение по оспорване на документ, както и че приемането за разглеждане на иска не е основание за спирането на производството по другото дело. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Частният жалбоподател поставя въпросите за допустимостта на иск по чл.124, ал.4 ГПК спрямо документ, чиято истинност не е била оспорена в сроковете по чл.193, ал.1 ГПК в производство, което не е приключило с влязло в сила решение, както и дали стриктното прилагане на преклузиите по чл.133 вр. чл.193, ал.1 ГПК и с тълкуването на чл.124, ал.4 ГПК относно правния интерес от предявяването на иска не променя законодателната идея и съществуващата съдебна практика. Сочи определения на ВКС. С определение № 77/30.01.2012г. по настоящото дело ВКС предложи на ОСГТК постановяване на тълкувателно решение по въпросите, въведени от частния жалбоподател. С Тълкувателно решение № 5/14.11.2010г. ОСГТК на ВКС реши: 1.Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.2. Предявяването на иска по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК в посочената хипотеза не представлява основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен. 3. Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. С оглед на даденото разрешение обжалваното въззивно определение съответства на задължителната практика на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд