Определение № 278 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 215/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Ц. срещу въззивно решение № 172/29.10. 2010 г. по в. т. д. № 479/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 354/12.07.2010 г. по т. д. №1524/2009 г. на Варненски окръжен съд. С последното, дружеството – жалбоподател е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 710, пр. 1 ТЗ, постановени са обща възбрана и запори върху имуществото, прекратяване на дейността му, длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е свикано общо събрание на кредиторите /чл. 711 ТЗ/. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който бил визиран подробно във въззивната жалба, и който не бил обсъден от съда, и поради това, Апелативният съд не се произнесъл по всички доводи на жалбоподателя. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Решение № 205/12.04.2001 г. по гр. д. № 147/2000 г. на ІV г. о. на ВКС, тъй като въззивният съд изградил своите изводи без да е обсъдил всички наведени доводи от страна на касатора. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за произнасяне по всички доводи на страните, както и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се класифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Изводът на Апелативен съд - В. за наличието на предпоставките по чл. 710 от ТЗ е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция, като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция /чл. 208, ал. 1, чл. 211, във вр. с чл. 188 ГПК (отм.)/ е формирано становището за наличието на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност по реда на чл. 710 и сл. ТЗ. Жалбоподателят е поддържал пред въззивната инстанция, че прави искане за спиране, предвид висящността на две искови производства по установителни искове, свързани с производството по несъстоятелност, и на това искане е било отговорено в обжалвания съдебен акт, макар и схематично. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доказателствата, на изложени тези и твърдения за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК не е мотивирано и за това не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките на т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение