Определение № 995 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. А. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Г. В., против въззивното решение № 5462 от 24 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 9085 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение без номер от 9 март 2011 г., постановено по гр.д. № 23823 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г., с което са отхвърлени предявените от С. против [фирма] искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и С. е осъдена за разноски. В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, защото длъжността на касаторката е в спомагателния сектор на дейност на работодателя и тя не е имала възложени ръководни функции по отношение на дружеството, тя не е била на пряко подчинение на управителя на дружеството, а наименованието на длъжността само по себе си не е доказателство за функциите на служителя и правомощията му в трудовия процес; длъжността действително има ръководни функции по отношение на пряко подчинените й служители в почивната база, но предвид характера на предмета на дейност, големината и структурата на ответника и многобройността на работещите в него, следва да се приеме, че ищцата не е била част от ръководството на дружеството; касаторката не е ръководила и контролирала счетоводната дейност и финансовата политика в дружеството; личността на служителя, изпълняващ длъжността „управител на почивна база”, не може да бъде от значение за постигане на по-добри резултати в трудовия процес на Б., както и в самата база. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за произнасяне на ВКС по въпроса кои са предпоставките за уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и конкретно дали ищцата е била част или не от ръководството на дружеството. Представят се три решения на ВКС по отменения ГПК и влязло в сила решение на районен съд. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Й. С. Н., чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. А., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че длъжността на касаторката попада в категорията „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, като самото наименование на длъжността е достатъчно да обоснове извод, че ищцата е сред лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес в поделение на предприятието; в подкрепа на този извод е и представената длъжностна характеристика на ищцата, поради което и при наличен сключен договор за възлагане на управлението на ответника, заповедта за уволнение е законна. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по уточнения от настоящия състав на касационния съд въпрос служителят на длъжност „управител на почивно възстановителен център в П. П. при Поделение за почивна дейност към [фирма]” попада ли в кръга на служителите от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 ДР КТ, които могат да бъдат уволнени при условията на чл. 328, ал. 2 КТ. По поставения въпрос е налице влязло в сила съдебно решение № 281 от 19 март 2004 г., постановено по гр.д. № 2461 по описа на районния съд в [населено място] за 2004 г., в което е дадено различно правно разрешение на поставения въпрос от това в обжалваното въззивно решение. За касационното обжалване касаторката не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение