Определение № 31 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 163/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В. против определение № 3024/20.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 3987/2019 г. от 7-ми състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на апелативен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на дадени указания по редовността на подадената искова молба. Съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията, като не е изложгил обстоятелствата на които основава исковете си, не е посочил конкретните действия или бездействия на съдии от СГС, с които са му причинени вредите, не е уточнил в какво се изразяват тези вреди, не е посочил периода, през който е търпял тези вреди и не е уточнил претенциите си поотделно. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Твърди се неправилност на определението, тъй като според касатора исковата молба отговаря на изискванията на ГПК за редовност, като това не е основание за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. За пълнота следва да се отбележи, че видно от съдържанието на исковата молба, дадените указания от първоинстанционния съд са в съответствие с изискванията за редовност на исковата молба. Водим от горното, състав на ВКС