Определение № 268 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 233/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна Търговска Банка” АД (н.), [населено място] срещу определение № 2819 от 09.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2669/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд VІ-20 състав определение № 378 от 25.06.2021г. по т. д. № 830/2021 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 130 ГПК, е върната исковата молба на банката по предявения от нея срещу „Кемира” ООД (н.), [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР за признаване за установено, че извършеното на 11.02.2016 г. вписване по партидата на ответното дружество на увеличаването на капитала на същото чрез приемане на нов съдружник е нищожно. Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода, че за банката-ищец не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото същата не е член на дружеството, по чиято партида е извършено атакуваното вписване, нито е страна в правоотношение, във връзка с което е извършено удостоверяване чрез вписване. Интересът си от така предявения иск обосновава с обстоятелството, че същият представлява втората част от търсената от банката защита на правата и законните й интереси, след като първоначално именно по иск на банката е прогласена нищожността на решението от 22.01.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „Кемира“ ЕООД – „Хедж Инвестмънт България“ АД – за увеличаване капитала на дружеството чрез приемане на нов съдружник и издаване на нови 500 дяла. Според частния касатор, възприемането на обратното становище би обезсмислило възможността акционерът да предявява иск за нищожност на решение на управителния орган, ако в следващия етап същият не би могъл да предяви обусловения от първоначалния иск, т. е. иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦЦ, с който ще се доведе докрай търсената правна промяна – премахване последиците от нищожното решение. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по значимия, според частния касатор, въпрос: „Има ли акционер в търговско дружество правен интерес да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за нищожност на вписване на увеличаване на капитала в дъщерно дружество на търговското дружество тогава, когато по иск на този акционер е прогласено за нищожно решението на Съвета на директорите на акционерното дружество, с което е увеличен капиталът на дъщерното дружество“. Освен това, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта. Ответникът – „Кемира” ООД (н.), [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне без уважение на частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 08.02.2023г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба, с която „Корпоративна Търговска Банка” АД (н.) е предявила срещу „Кемира” ООД (н.), [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването по партидата на ответното дружество на увеличаването на капитала на същото чрез приемане на нов съдружник и издаване на нови 500 дяла е нищожно, въззивният съд е споделил изцяло извода за липса на правен интерес от така предявения иск, произтичаща от обстоятелството, че ищецът не е член на търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, нито е страна по правоотношение, във връзка с което е вписването. Като неоснователни е преценил доводите, обосноваващи правния интерес с успешно приключилото производство по предявен от банката иск по чл. 71 ТЗ за прогласяване нищожността на решение на СД на едноличния собственик на „Кемира“ ЕООД, като е изтъкнал, че легитимацията й в предходното производство следва безусловно от качеството й на акционер в едноличния собственик „Хедж Инвестмънт“ АД. Освен това, въззивният състав е взел предвид и факта на открито производство по несъстоятелност на ответното търговско дружество, което препятства възможността на банката-ищец да увеличи своя ликвидационен дял в „Хедж Инвестмънт“ АД чрез увеличаване на неговия дял като съдружник в „Кемира“ ООД (н.), поради което е преценил като неоснователно поддържаното от частния жалбоподател твърдение, че именно във възможността да увеличи ликвидационния си дял в „Хедж Инвестмънт“ АД е правният му интерес от предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният въпрос е относим изцяло към правилността на въззивното определение. Дали е налице правен интерес за банката от предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, е въпрос, на който може да бъде даден отговор само при вече допуснато касационно обжалване и произнасяне по основателността на частната касационна жалба. Отделно от това, по отношение на така поставения въпрос не може да се счете за осъществено и поддържаното основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът му е предпоставен от конкретните факти по делото, какъвто в случая е фактът, че ответното дружество е в производство по несъстоятелност. Следва да се отбележи също, че не е аргументирано и наличието на двете кумулативни предпоставки на посоченото основание. Липсата на задължителна съдебна практика по тълкуването на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, каквото е единственото съображение на частния касатор, не обосновава автоматично необходимост от допускане на касационното обжалване, като се отчете, че по приложението на тази разпоредба е формирана достатъчно практика на касационната инстанция по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото е заявено бланкетно, без да е аргументирано в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното определение, същото не следва да бъде обсъждано. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение