Определение № 2325 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 127/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С. против решение №327/18.09.2023г. по в.т.д.№337/23г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №100/22.03.3023г. по т.д.№1444/21г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ЗД“Бул инс“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,страдания и стрес, вследствие получени от него телесни увреждания от настъпило на 21.05.2019г. с участието му ПТП. В касационната си жалба ищецът навежда оплаквания за неправилност, поради процесуални нарушения и материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Поддържа,че изводът на съда за липса на противоправно деяние и виновно поведение на водача на автомобила, довели до настъпването на вредите за ищеца е неправилен и не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди,че водачът е имал възможност да възприеме и е възприел опасността много преди настъпването на удара, но същият не е предприел никакви действия – за намаляване на скоростта, респ. за спиране преди опасната зона, въпреки съществуващата техническа възможност. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от 28.05.2019г. Касаторът моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Във връзка с тези оплаквания в съдържащото се в касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира в обосноваване общата предпоставка за допускане на касационния контрол върху обжалвания въззивен акт следните,считани от него за обуславящи изхода на делото, въпроси: 1. Неправомерното и колебливо движение на един участник в движението следва ли да се отчита като начало на възникване на опасността и предпоставящо необходимост от предприемане на мерки с намаляване на скоростта като подготовка за спиране и предотвратяване на ПТП при необходимост?; 2. Как следва да се преценява деянието на водача при настъпили вреди и може ли да се третира като случайно/безвиновно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната зона на спиране, а в един предходен момент, когато той е могъл да възприеме опасността и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това?; 3. Възниква ли и продължава ли да съществува опасност за движение, докато един участник в движението не се намира на определено място в съответствие с правилата за движение и предпоставя ли възникване на задължение за останалите участници в движението да съобразят поведението си и да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП; ако тази опасност е възникнала извън опасната зона за спиране възникват ли предпоставки за носене на отговорност?; 4. Длъжен ли е водачът да възприеме като опасност неправомерното движение на друг участник в движението и да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП от момента на възприемане на това поведение? По всички тези въпроси, според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №645/26.11.2007г. по к.н.д.№365/07г. на ІІ н.о. на ВКС, решение №8/25.02.1987г. по н.д.№92/86г. на ОСНК, решение №287/01.07.1986г. по н.д.№241/86г. на ІІІ н.о., ТР №28/28.11.1984г. по н.д.№10/84г. на ОСНК. Същевременно се позовава както на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, така и на т.3 на същите член и алинея, поддържайки,че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК касаторът обвързва останалите считани от него за разрешени по решаващ начин от въззивния съд въпроси: 5.За опровергаване на законова презумпция по чл.45 ЗЗД – вината се предполага до доказване на противното, необходимо ли е провеждане на пълно обратно доказване от страната, на която презюмирания факт се противопоставя и при наличие на множество данни по делото, опровергаващи оборването на презумпцията, счита ли се за оборена? /противоречие с решение №205/12.05.15г. по гр.д.№7417/14г. на ІV г.о. на ВКС/; 6. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? /противоречие с решение №24/2010г. по гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, решение №221/02г. по гр.д.№677/01г. на І г.о. на ВКС/; 7.Когато съдът е преценил необходимост от специални знания и е назначил експертиза, при ценене на доказателствата и възприемане на експертното заключение, длъжен ли е да обсъди заключението заедно с другите доказателства? /противоречие с решение №393/01.10.10г. по гр.д.№4703/08г. на ІІ г.о.на ВКС/; 8.Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото? /противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК, решение №42/05.03.2014г. по гр.д.№5488/13г. на ІV г.о. на ВКС, определение №1006/15.10.10г. по гр.д.№619/10г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №11/21.04.1994г. по адм.д.№4900/91г. на ІІІ г.о., решение №87/04.09.1958г. по гр.д.№55/58г. на ОСГК/; 9. Несъответствието на фактическите изводи на съда както на правните изводи, така и на установените по делото факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? /противоречие с т.12 на ТР №1/2001г./. Насрещната по касационната жалба страна ЗД“Бул инс“АД не се е ангажирала със становище по нея. Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което я намира за допустима. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови акта си, съставът на въззивния съд е констатирал като безспорно между страните,че на 21.05.2019г. на републикански път извън населено място в общ.Гурково обл.Стара Загора е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Астра“, управляван от А. А. и на велосипедиста С. С., при което последният е пострадал; че отговорността на водача на л.а. е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество; че ищецът е предявил към ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която не е удовлетворена към датата на завеждането на исковата молба. Като спорно между страните съдът е определил това дали застрахователят дължи да обезщети ищеца за причинените му от ПТП вреди, във връзка с което същият поддържа теза,че ПТП е причинено изцяло по вина на велосипедиста, а поведението на водача на л.а. не е противоправно и виновно. За да разреши този спорен въпрос, въззивният състав е анализирал подробно заключенията на допуснатите в производството пред първата инстанция автотехнически експертизи, включително обясненията на вещите лица, дадени при изслушването им в открито съдебно заседание при приемане на заключенията им. Обосновал се е кое в тях кредитира, кое – не и по какви съображения. Приел е за установено и от двете заключения,че мястото на сблъсъка се намира в лентата, предназначена за движение на лекия автомобил, като непосредствено преди настъпването му велосипедистът, управлявайки велосипеда в насрещната за автомобила лента за движение, се е отклонил наляво, навлизайки в лентата за движение на автомобила, а водачът на последния е завил надясно с цел да избегне удара, поради което той е настъпил в лявата предна част на МПС; че скоростта на движение на последния към този момент е била 72,29 км/ч, а тази на велосипеда – 19 км/ч; че автомобилът се е движил със скорост, под разрешената от 90 км/ч, тъй като пътният знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч се е намирал след мястото на удара; че мястото на удара е при наличен вдясно по посоката на движение на автомобила селскостопански път; че ищецът, завивайки непосредствено преди удара наляво, е нарушил задължението си да пропусне движещия се с предимство направо по пътя в своята лента за движение автомобил, който е могъл своевременно да възприеме, тъй като между двамата участници в ПТП преди настъпването на сблъсъка не е имало зрителни прегради или намалена видимост, които да им пречат да се възприемат. Кредитирал е като обосновано установеното с повторната експертиза,че ако се приеме,че опасността е възникнала от момента на промяната на траекторията на движение на велосипедиста в посока наляво, то и при движение на лекия автомобил със скорост от 60 км/ч водачът не би имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Посочил е,че няма основания да се приеме,че опасността за движението е възникнала при забелязване от водача /установено със свидетелските му показания/, че велосипедистът се движи нестабилно, след като това движение е осъществявано в рамките на банкета и асфалта на насрещната лента за движение, а опасността е възникнала от момента, в който велосипедистът е променил траекторията си на движение със завой наляво. Съдът е изложил съображения за липса на правно задължение на водача на автомобила да задейства спирачната система още когато е възприел нестабилното движение на велосипедиста, като е посочил,че при конкретните обстоятелства нормата на чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП,задължаваща водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, е неприложима, тъй като в случая в причинна връзка с факта на възникването на опасността е промяната на посоката на движение на велосипедиста със завой наляво. В допълнение на този аргумент съставът се е позовал на мотивите по т.5 от ТР №28/1984г. по н.д.№10/84г. на ОСНК на ВС, според които от водачите се изисква да намалят скоростта във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване, като, когато водачът е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност, съответно – когато един водач е изпълнил предписанията на правилника за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. В заключение е посочил, че лисва основание да се счита,че с поведението си А. е нарушил задълженията си по чл.5 ал.1 т.1 и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП да не създава опасност за живота и здравето на другите участници в движението и да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС, тъй като от доказателствата е установено,че неговото движение е било съобразено както с разрешената скорост за движение, така и с предимството му като движещ се направо в своята лента за движение автомобил,а именно поведението на С. е в нарушение на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като той е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил, отнемайки предимството му. Достигайки по тези съображения до крайния извод за липса на противоправно поведение на застрахования водач и негова вина за настъпването на ПТП, съдът е намерил въззивната жалба на ищеца за неоснователна, поради което е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд. Настоящият състав намира,че касационно обжалване на така постановеното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на решението до касационен контрол е обусловено от формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, от значение за изхода на спора по конкретното дело,обосновани в някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Липсата на релевантен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Принципно релевантни за изхода на делото са поставените от касатора в изложението му въпроси 6, 7 и 8, доколкото са от процесуален характер и касаят дейността на въззивната инстанция като такава по същество и задълженията й да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При разрешаването им обаче въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховен касационен съд – както от цитираната такава от касатора, така и от служебно известната на състава. Въпросите са поставени във връзка с оплакването на касатора в касационната му жалба, че въззивният съд не е обсъдил и взел предвид във връзка с останалите доказателства по делото заключението на повторната авто-техническа експертиза, но това оплакване не кореспондира с мотивите на въззивното решение.Видно от същите, заключението на вещото лице Н. /изготвило повторната авто-техническа експертиза/ е обсъдено и анализирано от съда в съвкупност както със заключението на първоначалната такава, така и със свидетелските показания на водача на лекия автомобил и на отразеното в констативния протокол за ПТП, че причина за ПТП е внезапната промяна на движение на велосипеда с навлизане в насрещната лента. Заключението на повторната експертиза е кредитирано в частта, съвпадаща с установеното от останалите доказателства по делото.Същевременно съдът е развил съображения защо не кредитира частта, в която вещото лице е посочило,че разрешената скорост е била 60 км/ч – тъй като и двете експертизи единодушно са констатирали,че знакът за максимално допустима скорост се е намирал след мястото на ПТП. Аргументирал се е и защо не възприема варианта за отговор на въпроса относно момента на възникване на опасността с оглед възприемането й от водача и възможността да я избегне, от който вариант ищецът черпи изгодни са себе си факти, като е посочил,че забелязаното от водача нестабилно движение на велосипедиста е било изцяло в широката, според вещите лица, 3 м негова лента за движение, като опасността е възникнала не в причинна връзка с този начин на движение, а от момента на предприетата от него промяна в посоката му на движение наляво с цел навлизане в селскостопанския път, когато лекият автомобил се е намирал на 2-3 м от мястото на удара. Не се обосновава приложимост на общия критерий за допускане на касационния контрол с останалите, формулирани в изложението въпроси. Първият от тях е фактологично обусловен и общоважим отговор на същия не може да бъде даден, каквато е целта на производството пред касационната инстанция. Вторият въпрос е също по правилността на изводите на въззивния съд, а освен това и не кореспондира с изложените от него мотиви, доколкото е основан на тезата на ищеца,че опасността не е възникнала внезапно в опасната зона на спиране. Същите съображения са относими към третия и четвъртия от въпросите, предвид липсата на направен от въззивния съд извод,че ищецът, като „участник в движението, не се е намирал на определено място в съответствие с правилата за движение“ /вероятно се има предвид установения факт,че велосипедистът преди ПТП се е движил нестабилно, но съдът не е приел,че това движение, осъществявано в неговата лента за движение,е било в нарушение на правилата за движение/. Петият въпрос е изцяло хипотетичен, доколкото въззивният съд не е прилагал презумпцията на чл.45 ЗЗД в обратния й смисъл, а „наличието на множество данни по делото, опровергаващи оборването на презумпцията“ е произволно и неаргументирано твърдение на страната. В контекста на първата част от поставения девети въпрос се съдържа също твърдение на касатора за неправилност, което не е обосновано с конкретни доводи, изложени в касационната жалба, а що се касае до втората му част, доколкото по съдържание се припокрива с посочените по-горе три процесуални въпроса относно задълженията на въззивната инстанция да извърши преценка на доказателствата по делото, както вече бе посочено, не е налице отклонение на въззивния състав в осъществяването на тази му дейност от установената практика на ВКС. Изложеното налага да бъде постановен отказ касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение