Определение № 2701 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от заместник областен управител на област с административен център Разград, действащ при условията на заместване на областния управител на същата област, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. А.-Русева, срещу определение № 1212/16.12.2025 г. постановено по адм. дело № 421/2025 г. по описа на Административен съд-Разград, ІV състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима, жалбата на областния управител, срещу решение № 35.504, взето от Общински съвет-Самуил по протокол № 35, от заседание, проведено на 31.10.2025 г. /решено е провеждането на публични търгове с явно наддаване за продажба на общо пет незастроени поземлени имота - частна общинска собственост/, в частта му, по която е допуснато предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 АПК, поради липса на предмет на заявеното оспорване, и е прекратено съдебното производство. Релевирани са доводи за неправилността на атакуваното определение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, с която е сезирана първата инстанция. Ответникът по частната жалба - Общински съвет-Самуил /ОбС-Самуил/, дава писмено становище за неоснователността й и прави искане за оставянето в сила на обжалваното определение на АС-Разград. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на областен управител на област Разград, срещу решение № 35.504, взето по протокол № 35/31.10.2025 г. от ОбС-Самуил, за провеждане на публични търгове с явно наддаване за продажбата на конкретно посочени имоти-частна общинска собственост, в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК. В тази връзка обосновано е прието, че заявеното оспорване е лишено от предмет, поради липсата на действително включено в процесното решение на ОбС, разпореждане за предварителното му изпълнение, както и на специална правна норма, предвиждаща такова изпълнение по силата на закона. Предвид това, оспорването на допуснато с решението на ОбС, предварително изпълнение, е оставено без разглеждане и е прекратено образуваното по него съдебно производство. Правилно от административния съд е приложен чл. 159, т. 1 АПК, доколкото при преглед на текста на атакуваното решение на ОбС се установяват включени мотиви, обосноваващи допускане на предварително изпълнение, но не и диспозитив в същия смисъл, което налага да се приеме, че не е налице разпореждане за допускане на предварително изпълнение на решение № 35.504/31.10.2025 г. на ОбС-Самуил. При тези данни и с оглед липсата на нормативно основание за предварителното изпълнение, законосъобразен е направеният от съдебния състав извод за недопустимостта на предявеното оспорване. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се има предвид, че съгласно чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго, като може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспори пред съответния административен съд. Също така, с тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на ВАС по т. дело №20/2007 г., задължително за съда съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на ОбС, чрез оспорването им пред съответния административен съд, по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, в кръга на които попада атакуваното пред АС решение. Липсва законово основание обаче, за приемането за допустима на жалба срещу такова решение, в несъществуваща част - каквато в случая е липсващото разпореждане за допускане на предварително изпълнение, поради което и административния съд е постановил правилно прекратително определение при условията на чл. 159, т. 1 АПК, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение