Определение № 4214 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Ч., притежаваща удостоверение за правоспособност № 3993 от 25.01.2000г. на Министерство на правосъдието на РБ, против определение №11675/17.06.2025г. по ч.гр.дело № 6530/2025г. на СГС, ГК, ІІІ „б“ състав, с което е оставена без уважение частна жалба на Ч. против определение № 19089/28.04.2025г. по гр. д. № 45931/2019г. на СРС, 59 състав. С последното е оставена без разглеждане молба на Ч. за издаване на дубликат за изпълнителен лист, издаден на основание чл. 242 ГПК по допуснато предварително изпълнение на решение № 167787/ 04.08.2020г. по гр.д.№ 45931/2019г. за сумата 5 062,20 лева-обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Частната касаторка счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №5/12.07.2018г. по тълк.д.№ 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и е нарушил процесуалноправните норми. Според частната жалбоподателка е налице и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: С молби от 15.04.2025г. и от 22.04.2025г. М. Ч. е поискала издаване на дубликат на изпълнителен лист на основание определение на СГС от 28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 10477/2020г., във връзка с допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила първоинстанционно решение № 167787/04.08.2020г. по гр.д.№ 45931/ 2019г. на СРС за сумата 5 062 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Съставът на първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбите. Сезиран с частна жалба въззивният състав на СГС на първо място е съобразил, че е налице влязъл в сила съдебен акт по чл. 409 ГПК (решение № 20155551/12.07.2021г. по гр. д. № 45931/2019г. на СРС, потвърдено с решение № 3360/06.06.2024г. по в. гр.д. № 624/2023г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1625/02.04.2025г. по гр.д.№ 3907/2024г. на ІІІ ГО на ВКС), с който е отречено правото на М. Ч. да получи дубликат на изпълнителния лист, поради липса на изпълнително основание за издаване на първообраза. Предвид това е споделил изводите на първоинстанционния съд, че повторно заявеното искане на страната за издаване на дубликат на този изпълнителен лист е недопустимо. На следващо място въззивният съд е отчел, че осъдителното първоинстанционно решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 242 ГПК, е отменено с влязло в сила решение № 725/01.04.2022г. по в. гр. д. № 11855/2021г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Ч. против СО, район „Красно село“ искове, включително и иска чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5 062,20 лева. Обобщил е, че с оглед изхода на спора по делото и разрешаването му с влязло в сила отхвърлително решение по осъдителния иск по чл. 225, ал.1 КТ, ищцата няма право на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, което да подлежи на принудително изпълнение, тъй като това право е отречено и не съществува. Съдът е изложил съображения, че влязлото в сила определение на СГС от 28.10.2020г. по ч.гр.д. № 10477/2020г., на което страната се позовава, има правно значение само и единствено в рамките на производството по чл. 242-чл.244 ГПК във връзка с предварителното изпълнение; това определение няма правно значение и отношение към разрешаването на спора по същество, което разрешение е дадено с отменителното въззивно решение на СГС, с което исковете са отхвърлени. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не е налице очевидна неправилност на определението на СГС по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да постави акта си, въззивният състав е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е поставян. За да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в обжалваното определение и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Освен това жалбоподателят трябва да е обосновал и наличието на всяка от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Следва да се посочи, че в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС се е произнесъл съставът на СГС, приемайки, че с влязлото в сила определение, с което е допуснато предварително изпълнение на решението на СРС в частта му по иска по чл. 225, ал. 1 КТ не се разрешава материално-правния спор между страните и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането за сумата 5 062,20 лева. Поради това, след постановяването и влизането в сила на въззивното решение, с което искът по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен, отпада въобще основанието за издаване на изпълнителен лист за вземане, което е отречено да съществува в полза на жалбоподателката срещу ответника Столична община – район „Красно село“. Предвид изложените съображения, определението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО