Определение № 3691 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. С., чрез адв. Т. Д., срещу въззивно решение № 199/18.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 388/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 728/30.05.2022 г. по гр. д. № 2656/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и е отхвърлен иска по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност касаторът не дължи на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата 38 511 лв., предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 49/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д. - Х., рег. № 829 КЧСИ. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) представлява ли молбата от 04.07.2017 г. на взискателя по изп. д. № 49/2014 г. по описа на ЧСИ Д. искане за изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК; 2) представлява ли действие по принудително изпълнение искането на взискателя за насрочване на опис, без да е заплатена авансовата такса; бланкетното подаване на тази молба може ли да доведе до извършването на исканото изпълнително действие. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС и с решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, IV г. о. Ответникът по жалбата „УниКредит Лизинг“ ЕАД, чрез адв.Р. Х., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че изп. д. № 49/2014 г. по описа на ЧСИ З. Х. е образувано по молба от 03.02.2014 г. на „Булбанк лизинг“ ЕАД, сега - „УниКредит Лизинг“ ЕАД, срещу длъжниците „Атлантика 111“ ООД и С. С. за вземания на взискателя по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 18878/2013 г. на РС – Пловдив за сумата 1 796,01 евро - главница и 364,71 лв. - разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ да извършва действия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. да определя начина на изпълнение. На 27.05.2015 г. са изпратени съобщения за налагане на запор на вземания на длъжника С. С. в няколко банки, а на 28.05.2015 г. – писмо до АВ - [населено място] за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника. По искане на взискателя с постановление от 23.07.2015 г. по изпълнителното дело са присъединени на основание чл. 456, ал. 2 ГПК и други негови вземания на срещу същите длъжници. С молба от 04.07.2017 г. дружеството е поискало извършване на опис на движими вещи. С разпореждане от 06.07.2017 г. ЧСИ е насрочил опис за 28.08.2017 г. в жилището на длъжника. По наложените запори, на 03.01.2018 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 137,55 лв. от „Централна кооперативна банка“ АД. С разпореждане на ЧСИ от 05.03.2019 г. е насрочен опис на недвижим имот на длъжника С., представляващ гараж в сграда на адрес - [населено място], [улица], ет. 1, гараж 19. В периода 11.06.2019 г. – 11.07.2019 г. е проведена публична продан; издадено е постановление за възлагане от 15.07.2019 г., като на 09.10.2021 г. купувачът е въведен във владение на имота. При тези данни въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че изпълнителното производство се е перемирало в периода 23.07.2015 г. – 23.07.2017 г. Посочил е, че взискателят не е бездействал – на 04.07.2017 г. е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника и такъв е бил насрочен от ЧСИ за 28.08.2017 г. Без значение е дали описът е извършен, тъй като нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставя като условие за настъпване на перемпцията пасивно поведение на взискателя, какво в случая не е налице. Изпълнителните действия са продължили през 2018 г. и 2019 г., когато е проведена публична продан на недвижим имот на длъжника. Поради това е прието, че давността за вземанията е прекъсвана с всяко от предприетите изпълнителни действия след 23.07.2015 г. (искането за опис от 04.07.2017 г.; действията по осъществяване на публичната продан през 2019 г.), като започналата да тече нова 5-годишна давност не е изтекла към датата на завеждане на исковата молба - 14.10.2021 г. В заключение е направен извод, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. При данните по делото първият от поставените въпроси не е разрешен в противоречие с разясненията и приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Като изпълнителни действия, прекъсващи давността, примерно и неизчерпателно са посочени - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не е необходимо предприетите от съдебния изпълнител действия в рамките на изпълнителния способ да са задължително успешни, за да се счита давността за прекъсната. Давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица, поради което своевременните искания на взискателя да се извършат принудителни действия прекъсват давността, независимо дали такива са предприети от съдебния изпълнител и кредиторът не е станал причина за непредприемането им. Давността се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия - запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения – прието е, че молбата на взискателя за извършване опис на движими вещи на длъжника е препятствала перемирането на делото и е прекъснала давността за вземанията, доколкото по делото не са събрани доказателства насроченият от ЧСИ опис да не се е състоял по причини, за които взискателят е отговорен. По втория поставен въпрос също не е налице противоречие със соченото от касатора решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС. Практиката на ВКС е установена, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Както се посочи и по-горе, когато искането на кредитора за предприемане на изпълнително действие (вкл. и в хипотезите на възлагане от взискателя - чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ) е направено своевременно, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена след надлежно указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност обаче, се изисква „надлежно указание на органа” и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК. Цитираната разпоредба задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности, а ако такива указания липсват, негативни за взискателя последици не могат да настъпят. В случая, по молбата от 04.07.2017 г. за извършване опис на движими вещи на длъжника, с разпореждане от 06.07.2017 г. ЧСИ е насрочил описа, като на взискателя не са давани указания за внасяне на такса, които той да не е изпълнил, т.е. - липсват данни поисканото изпълнително действие да не е извършено по причина, за която взискателят е отговорен. Предвид изложеното, не са налице поддържаните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Разноски в полза на ответното дружество за настоящото производство не се присъждат, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение