Определение № 331 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 470/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „МТК Гроуп“ ООД и на Столична община срещу решение № 683 от 07.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 642/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.

Касаторът „МТК Гроуп“ ООД обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав в частта, с която са отхвърлени исковете на „МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за извършване на обществен превоз от 02.12.2016 г.: 1.) за месец март 2019 г. - за разликата между присъдената главница в размер на 45 026.54 лв, и претендираната сума от 138 710.39 лв.; 2.) за месец април 2019 г. - за разликата между присъдената главница в размер на 46 236.80 лв. и претендираната сума от 135 079.62 лв.; 3.) за разликата от 11 700.48 лв.- обезщетение за забава върху присъдената главница за м. март 2019 г. за периода от 15.04.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021 г., до претендирания размер на обезщетението от 35 101.43 лв. и 4.) за разликата от 11 018.99 лв. - обезщетение за забава върху присъдената главница за месец април 2019 г. за периода от 15.05.2019 г. до датата на исковата молба – 12.10.2021 г., до претендирания размер на обезщетението от 33 056.98 лв.

В касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД се поддържа, че в обжалваната от ищеца отхвърлителна част въззивното решение е неправилно поради превратно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и очевидна необоснованост на фактическите и правните констатации на съда. Според касатора въззивният състав е приложил в обратния им смисъл относимите към предмета на спора императивни норми на чл. 20, вр. чл. 9 ЗЗД, като в резултат на неправилното тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора от 02.12.2016 г., съдът необосновано е приел, че в посочената клауза не се съдържа постигнато между страните съгласие при всяко ново увеличение на цените на гориво-смазочните материали (ГСМ), цената на договора да се увеличава с по 2.5%. Оплакването за нарушения на процесуалните правила е обосновано с твърдението, че въззивният състав не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че мотивите, касаещи доказателствата, са изцяло бланкетни или липсват. Акцентирано е върху факта, че в обжалваното решение липсват мотиви относно приетите по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК нови писмени доказателства. На последно място се сочи, че въззивното решение е необосновано поради вътрешното противоречие и взаимноизключващите се крайни правни изводи. Иска се отмяна на въззивното решение в атакуваната от „МТК Гроуп“ ООД част и уважаване изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „МТК Гроуп“ ООД поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната част. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението по съображения, идентични на тези изложени в касационната жалба, касаторът е формулирал следните правни въпроси:

Материалноправни въпроси:

1.1. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“;

1.2. „ Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“

1.3 „ При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“;

1.4 „ Необходимо ли е съдът да излезе и извън текста на самия договор, да изследва обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на договора, както и други обстоятелства, които са от значение, за да се установи действителната воля на страните ?“;

1.5 „ Следва ли съдът, при тълкуване на договора, да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване, съгласно чл. 20 от ЗЗД ?“ и

1.6 „ Следва ли съдът, при тълкуване на договора и/или на спорна между страните клауза относно уговореното между страните възнаграждение, да държи сметка за обстоятелството, че сделката е търговска и е сключена от изпълнителя именно с цел реализиране на търговска печалба ?“

Поддържа се наличието на основанието чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с твърдението, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 67/30.07.2014г. по т.д. № 1843/2013 г. на II т.о.; решение № 236/24.10.2017 г. по гр.д. № 576/2017 г. на IV г.о.; решение № 15/22.12.2016 г. по т.д. № 2404/2014 г. на І т.о.; и решение № 155/06.11.2012 г. по т.д. № 744/2011г. на II т.о.; решение № 60080/13.09.2021 г. по гр.д. № 4724/2019 г. на II г.о.; решение № 215/12.10.2015 г. по гр.д. № 49/2015 г. на ІІІ г.о.; решение № 37/23.04.2021 г. по т.д. № 3033/2017 г. на І г.о.; решение № 1/24.07.2010 г. по гр.д. № 777/2010 г. на І г.о.; решение № 60169/28.01.2022 г. по т.д. № 2012/2020 г. на І г.о.

2.1 „ Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки ? “. Сочи се, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с постановките в: решение № 137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС. II т.о.; решение № 28/01.03.2017 г. по гр.д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 578/13.11.2008 г. по т.д. № 338/2008 г. на ВКС, I т.о.

Процесуалноправни въпроси:

1.1. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми ?“. Твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК;

2.1. „ Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи ?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с т. 3 от ППВС №1/1953 г.; решение № 91/21.04.2016 г. по гр.д. № 4497/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на ВКС, II то.о.

3.1. „ Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск ?“ Сочи се противоречие с решение № 111/07.06.2019г. по гр. д. № 2629/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на ВКС, II т.о.

4.1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на своитефактически и правни изводи?“

4.2 „ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?“

4.3 „ Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда ?“. Поддържа се противоречие с т. 3 от ППВС №1/1953 г. и с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 91/21.04.2016 г. по гр.д. № 4497/2015 г. на ІІІ г.о.; решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о.; решение № 331/4.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV г.о.; решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. на II т.о.; решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III г.о.; решение № 50168/09.12.2022 г. по т.д. № 1983/2021 г. на II т.о.

5.1. „ Във връзка с изясняване действителната воля на страните, от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата й за конкретно тълкуване на договора ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 37/23.04.2021 г. по т.д. № 3033/2017 г. на ВКС, I т.о. ТО

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозирано писмено становище по касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД от Столична община, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора и се иска същата да бъде оставена без уважение. Поддържат се изложените съображения в касационната жалба на Столична община.

Касаторът Столична община обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. на СГС в осъдителната му част, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД общината е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД следните суми: 1.) сумата 45 026.54 лв. - дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за извършване на обществен превоз от 02.12.2016 г. за месец март 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г.; 2.) сумата 46 236.80 лв. - дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за месец април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г.; 3.) сумата 11 700.48 лв.- обезщетение за забава върху главницата за м. март 2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 15.04.2019 г. до 12.10.2021 г. и 4.) сумата 11 018.99 лв. - обезщетение за забава върху присъдената главница за месец април 2019 г. на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 15.05.2019 г. до 12.10.2021 г.

В касационната жалба на Столична община се поддържа, че в обжалваната му от общината част, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и е извършил тълкуване на договора, което не отговаря на действителната воля на страните. Оспорва се виждането на съда, че в случая е бил изпълнен фактическият състав на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора с извършеното от ищеца предложение за преговори като се подчертава, че съдът не е взел предвид, че предложенията за преговори не касаят процесния период, както и че те не съдържат статистически данни на НСИ за увеличение на цената на ГСМ. Сочи се, че въззивният състав не е обсъдил възражението на ответната община, че клаузата на чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора е нищожна от една страна - с оглед императивните норми на Закона за енергетиката и в частност на чл. 30, ал. 1 т. 7 ЗЕ, а от друга страна – поради накърняване на добрите нрави. Оплакването за нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с твърдение, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба на Столична община. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от Столична община част и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Столична община се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за очевидна неправилност са свързани с оспорване на становището на съда, че случая е бил изпълнен фактическия състав на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, както и че необосновано съдът е приел, че едновременното прилагане за един и същ период от време на двата критерия за увеличение на цената, не води до нейната прекомерност. Акцентира се върху факта, че между страните е подписано Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г., въз основа на което на ищеца е изплатена индексация на възнаграждението на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора в общ размер на 1 872 739.99 лв. Извън твърдението, че въззивното решение е очевидно неправилно, касаторът е формулирал следните правни въпроси, за които поддържа, че са от значение за конкретния спор и че са решени в противоречие с практиката на ВКС:

1. По въпроса свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД:

„Д о къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните ?“

„ Допустимо ли е по пътя на тълкуването решаващият състав на съда да създава права за една от страните, които страните не са уговаряли в договора ?“;

„ Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договора, в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността ?“.

Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60169/28.01.2022 г. по т.д. № 2012/2020 г. на I т.о.; решение № 162/29.01.2019 г. по гр.д. № 10/2018 г. на I г.о.; решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г., на II т.о.

2. „Следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора, от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата ?“. Сочи се противоречие с постановките в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., на ОСГТК на ВКС.

3. „ Обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение ?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с решение № 127/10.01.2018 г. по гр.д. № 679/2017 г. на ВКС, II г.о. и решение № 60124/28.10.2021 г. по т.д. № 1425/2020 г. на ВКС, II т. о.

4. „ Следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба?“. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 65/30.07.2019 г. по т.д. № 183/2018 г. на II т. о.; решение № 60301/17.01.2022 г. по гр.д. № 479/2021 г. на IV г.о., решение № 47/19.06.2019 г. по гр.д. № 1012/2018 г. на II г.о. и решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на IV г. о.,

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба на Столична община от „МТК Гроуп“ ООД, в който се твърди, че не са налице поддържаните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му от общината част. Сочи се, че поставените шест въпроса са относими към правилността на решението и че следват твърдения на касатора, които не са приети за установени от въззивния съд. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 575/16.05.2022 г. по т.д. № 2010/2021 г. на СГС, TO, VI-18 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп" ООД на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45 026.54 лв, представляващо дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец март 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 11 700.48 лв. - обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 15.04.2019 г. до 12.10.2021 г. С решението Столична община е осъдена също да заплати на „МТК Гроуп" ООД на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 46 236.80 лв., представляваща дължимо индексирано възнаграждение по чл. 5, ал. 4 т. 2 от договора за месец април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г., както и сумата 11 018.99 лв., - обезщетение за забава върху присъдената главница за периода от 15.05.2019 г. до 12.10.2021 г.. С потвърденото решение на СГС са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата съответно - от 138 710.39 лв., предендирано възнаграждение за месец март 2019 г. и от 135 079.62 лв., претендирано възнаграждение за месец април 2019 г., както и исковете на натрупана лихва върху главниците за разликата съответно до 35 101.43 лв. и до 33 056.98 лв.

На базата на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и на заключението на вещото лице П. Д. по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че на 02.12.2016 г. между страните е бил сключен договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за обществен транспорт на пътници, по силата на който ищецът се е задължил да извършва автобусен превоз по възлагане на ответника по основни градски автобусни линии с №12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119. Договорът е сключен в резултат от провеждане на конкурс, в рамките на който ищецът е класиран на първо място. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора Столична община се е задължила да заплаща на „МТК Гроуп" ООД за извършения обществен превод цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег. Съгласно чл. 5, ал. 4 цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на договора се променя, когато: 1./ от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора; 2./ когато настъпи промяна в „цената на ГСМ" с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. Уговорено е, че при настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо уговорената в цена по договора като при непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %.; 3./ при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се прилагат последиците в т. 1 и т. 2.

Въззивният съд е отразил като установени по делото и следните обстоятелства:

• в писмо изх. №УП-1210/02.04.2021 г. се сочи, че НСИ не провежда специфични изследвания на цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация, а извършва наблюдения на цените на природния газ като два пъти годишно отчита цените на природния газ до крайни небитови и битови клиенти - за периодите януари-юни и юли-декември на отчетената година. От представените справки за цената на природния газ за 2016 г. и 2019 г. е видно, че цената е увеличена с повече от 5%.;

• с писмено предложение, входирано на 28.09.2017 г. в Столична община, „МТК Гроуп" ООД е отправило мотивирано предложение за промяна на цената по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., като е представено и второ такова предложение; Представени са справки за цената на природния газ за 2016 г. и 2019 г, от които се установява, че цената е увеличена с повече от 5%.;

• от Столична община са представени две споразумения от 2021 г., сключени между страните, с които възнаграждението по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. е индексирано с размера на инфлацията като са представени три платежни нареждания за заплащане на индексацията;

• с писмо от 26.05.2021 г. „МТК Гроуп" ООД е предложило на Столична община да изпрати представители за провеждане на преговори за повишаване на цените на превоза. С отговор от 27.05.2021 г. Столична община е посочила, че предложението ще бъде разгледано и съвместно следва да се определи дата за преговори при наличие на предпоставките за това;

• от заключението по извършената експертиза безспорно се установява, че за месеците март и април 2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора. За месец март 2019 г. за изминати 513 742.171 км. При цена от 3.60 лв за километър пробег с ДДС е изплатено възнаграждение в размер на 1 848 685.70 лв., след приспадане на санкция. За месец април 2019 г., за изминати 500 294.874 км. пробег е изплатено възнаграждение 1 800 354.21 лв., след приспадане на санкция. Подчертавайки, че предмет на исковата претенция е уговореното в договора увеличение на цената на транспорта за двата процесни месеца, въззивният съд е пристъпил към тълкуване на договорните клаузи по чл. 5 от договора, като е посочил, че те следва да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността.

Според въззивният състав разпоредбата на чл. 5, ал. 4 е формулирана по начин, който е пределно ясен. Посочил е, че нейните т. 1 и т. 2 предвиждат две отделни и самостоятелни хипотези, при реализацията на която и да е от тях, цената по договора се променя, като в подкрепа на това разбиране е т.3 на разпоредбата, с която страните са се съгласили, че при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки, се поражда правото на всяка от страните да предложи мотивирано преговори за новата цена. В тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника, че двете отделни основания се изключват взаимно и че постигнатите между страните споразумения през 2021 г., с които изменят по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора цената на превоза изключват преуреждане на отношенията им по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, по повод твърдяното от ищеца увеличение на цената на горивата. Съдът е подчертал, че фактическите състави на двете основания за промяна на уговорената по договора цена са уредени отделно и независимо един от друг като този по т. 1 предвижда увеличение на цената при инфлация, както и намаление при дефлация, които процеси са свързани с общо изменение на цените на всички стоки и услуги, докато фактическият състав на т. 2 предвижда увеличение на цената по договора при съществена промяна - повишаване на стойността на характерните за изпълнението на превоза ресурси като отчита интереса на изпълнителя по договора. Апелативният състав е отразил, че действително със споразуменията от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. страните, по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора са променили цената на извършваната услуга, но предявеният иск се основава на реализиране на фактическия състав, предвиден от чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.

С оглед твърдението на ищеца, че е налице повишение на цената на ГМС с повече от 20 %, което обуславя увеличение на цената на извършваната транспортна услуга, съдът е счел за релевантно установяването на това обстоятелство, за да се прецени дали искът е основателен. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, основано на липсата на статистически данни от НСИ. Акцентирал е, че по делото са представени справки от електронната страница на НСИ, от които е видно, че институтът поддържа статистически данни за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е ищецът, който използва като гориво за превозните средства, с които извършва възложения му обществен превоз природен газ. Въззивният съд напълно е споделил извода на първата инстанция, че липсата на статистически данни, не лишава от съдържание клаузата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора. Според апелативният състав събраните, обобщени и публикувани данни относно повишаването на цените на горивото, самостоятелно обосновават повишаване на цените на предвидения в договора компонент като относимо за спора е фактическото увеличение на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на договора - 02.12.2016 г. С оглед ясната формулировка на обстоятелствата, релевантни за увеличението на цената на услугата, съдът е приел, че доводите на ответника относно влизане в действие на договора и въвеждане в експлоатация на първата линия, са неотносими.

В обжалваното решение е отразено, че е неоснователен доводът на ответника, че тълкуването на договора следва да се извършва в защита на обществения интерес, който бил водещ при сключването на този вид договори. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, предоставяща възможност на страните свободно да уговарят съдържанието на договора като единственото ограничение е клаузите да не противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави. В тази връзка съдът е подчертал, че прилагането на специална процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба № 2/15.03.2002 г. при сключването на договора, който е насочен към обслужване на обществени нужди, гарантира в достатъчна степен охраната на обществения интерес и разходването на публичните средства. Съдът е посочил, че общественият интерес изисква осигуряването на сигурен и безопасен за гражданите и обществото транспорт, което от своя страна предполага и наличие на съответен ресурс за изпълнението на транспорт от този вид и е акцентирал, че процесният договор е сключен през 2016 г. със продължителен срок на действие - 8 години, което предполага предвиждане на механизъм, чрез който договорената първоначална цена да бъде променяна при промяна на икономическите условия, в които ще се извършва изпълнението, което страните по делото са предвидили с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора.

Въззивният съд не е уважил възражението на ответника относно неспазване на условията, предвидени в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за увеличение на цената след провеждане на преговори. Посочил, че условието за увеличение на цената по реда на тази норма е промяна на цената на ГСМ и същото не е поставено в зависимост от допълнително изразяване на воля от страните. Според съда договорът предвижда преговори между страните, но при нейното тълкуване се установява, че те са необходими в случай, че се поддържа увеличение на цената с повече от 2.5 %. Прието е, че доколкото страните са се съгласили, че дори при непостигане на съгласие при преговори увеличението на цената на ГСМ с повече от 20%, съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора, това води до автоматично увеличение на цената на услугата с 2,5%. Отделно съдът е отразил, че в случая ищецът е предложил на ответника преговори с писменото предложение, входирано на 28.09.2017 г.

Съдът е приел за неоснователно становището относно значението за спора на споразумението от 22.08.2022 г. към договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.. Посочил е, че в приетото като доказателство по делото споразумение страните са постигнали съгласие, че разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора няма да се прилага считано от 24.00 ч. на 31.07.2022 г., което е далеч след приключването на процесния период, към който тази разпоредба намира приложение. С оглед изложеното дотук съдът счита, че по делото е установено настъпването на условията на чл.5, ал.4, т.2 от договора,

Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищеца, че клаузата предвижда възможност за промяна на цената след всяко увеличение с 20 % процента на цените на ГСМ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 не съдържа постигнато съгласие при всяко ново увеличение на цените на ГСМ, цената на договора да се увеличава с 2,5 %. като според съда клаузата обуславя еднократно увеличение на цената по договора независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена. Според съда липсва каквото и да е било основание да се приеме, че съгласието между страните е за промяна на цената на услугата при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената на горивата.

В заключение, с оглед изложените съображения, въззивният състав е формирал извод, че по делото е установено настъпването на условията на чл. 5, ал .4, т. 2 от договора, предвиждащ самостоятелно основание за увеличаване на цената по договора в размер от 2,5 %. Съобразявайки със заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че с еднократната индексация на възнаграждението с 2,5% размерът на допълнителното възнаграждение възлиза на 45 026.54 лв. за месец март 2019 г. и на 46 236.80 лв. за месец април 2019 г., като дължимите върху главниците лихви са определени с оглед постигнатото съгласие в договора относно падежите на задължението за заплащане на цената на осъществения превоз, обуславящо забава на възложителя, считано от 15-о число на месеца, следващ този, през който е извършен превоза.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора „МТК Гроуп“ ООД основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от дружеството част.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в обжалваната му от касатора – ищец част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „prima facie“ - т.е. без да се извърши съпоставка на отделните клаузи на договора, да се приеме, както твърди касатора, че въззивният съд е приложил в обратен смисъл относимите към предмета на спора императивни правни норми на чл. 20, вр. чл. 9 ЗЗД. Евентуалното неправилно или неточно тълкуване би било от значение за неправилността на обжалването решение като касационно основание, но не и за очевидна неправилност, доколкото не може да се обоснове „a priori“, че тълкуването на договора, извършено от въззивния съд, е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Отделно следва да се има предвид, че без да бъдат обсъдени доказателствата по делото и доводите на страните, не може да се приеме за явно необоснован извода на съда, че съгласието между страните не включва промяна на цената на услугата при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената на горивата. Твърдението за допуснато противоречие в част от мотивите, само по себе си не може да обоснове очевидна неправилност на крайните изводи на съда по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обусловят допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му от „МТК Гроуп“ ООД част първата група материалноправни въпроси ( посочени по-горе в определението от 1.1 до 1.6, и въпрос 2.1 ). С оглед съдържанието им и практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, за да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тези въпроси могат да бъдат обобщени като въпроси за предпоставките и обема на тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД. Макар и относими за конкретния правен спор, въпросите не са решени в противоречие с константната практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, включително и на практиката, релевирана от касатора. Въззивният съд е изложил мотиви за направеното от него тълкуване на клаузите по чл. 5 от договора от 02.12.2016 г. и в частност – на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2. Анализът на въззивното решение сочи, че въззивният състав е направил съпоставка на отделните хипотези, уговорени в т. 1 и т. 2 на чл. 5, ал. 4 като ги е обсъдил в контекста на т. 3 на същата алинея, предвиждаща последиците при непостигане на съгласие в преговорите между страните. С оглед изискването на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки клаузите по чл. 5, ал. 4, съдът е изложил съображения за целта на договора и по конкретно за обществения интерес от договорите за обществен транспорт на пътници. В тази връзка не може да се приеме, че при тълкуването апелативният състав е игнорирал начина на изпълнение на договора и неговата правна характеристика, доколкото страните са направили доводи и са ангажирали доказателства в това отношение. Твърденията на касатора в поставените от него въпроси, че съдът не е търсил действителната воля на страните, че е подменил формираната от тях воля и че не е зачел всички постигнати между страните уговорки, са относими към оплакването за неправилност на въззивното решение, което не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. На последно място в случая не би могло да се приеме, че с направеното тълкуване за липсата на обективирано в договора съгласие за многократно увеличение на цената на услугата с по 2.5%, се изключва „a priori“, търговския характер на сделката. Дължимото на изпълнителя възнаграждение е било предмет на обществената поръчка, въз основа на която е сключен договора, като цената на ГСМ е само един от компонентите на възнаграждението.

Не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът ( посочен като процесуалноправен 1.1): „ Длъжен ли е въззивният съд да осигури правилното приложение на относими към спора императивни материалноправни норми ?“. Касаторът се позовава на императивния характер на нормите на чл. 9 вр. чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, които не са нарушени с направеното от съда тълкуване на договора. Въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като при прокламираната свобода за договаряне по чл. 9 ЗЗД липсва законово изискване за задължителна индексация или актуализиране клаузите на договорите с точно определен процент. Отделен е въпросът, че в случая съдът е приел, че е уговорена промяна на възнаграждението при натрупана инфлация ( чл. 5, ал. 4, т. 1) и при промяна на цената на ГСМ ( чл. 5, ал. 4, т. 2).

Не следва да се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му от касатора „МТК Гроуп“ ООД част във връзка с поставените процесуалноправни въпроси ( от 2.1, 3.1, 4.1, 4.2 и 4.3 в изложението). Тези въпроси могат да бъдат обобщени във въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по доказателства, едни във връзка с други, както и да обсъди правнорелевантните за спора факти в контекста на доводите и възраженията на страните. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи известна непълнота и непрецизност в правната аргументация, които сами по себе си обаче не биха могли да обусловят извод за противоречие с посочената от касатора практиката на ВКС. Въззивният състав е обсъдил доказателствата по делото и е направил своето тълкуване на клаузата на чл. 5, ал.2, т. 4 от договора, произнасяйки се преимуществено по доводите, изложени във въззивната жалба на Столична община. Независимо от това и доколкото и двете въззивни жалби (на „МТК Гроуп“ ООД и на Столична община) включват оплакване за неправилно тълкуване на едни и същи клаузи, следва да се приеме, че ясно изразеното становище на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от една страна предвижда увеличаване на възнаграждението с 2.5% при увеличени стойности на ГСМ с повече от 20%, а от друга страна – че тази разпоредба не съдържа постигнато съгласие при всяко ново увеличение на цените на ГСМ, цената на договора да се увеличава с 2,5 %, т.е, е направено след извършено тълкуване на клаузата по реда на чл. 20 ЗЗД. Дали изводът на въззивния състав, че „липсва каквото и да е било основание да се приеме, че съгласието между страните е за промяна на цената на услугата при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената на горивата“, е правилен или не, е въпрос на обоснованост ( правилност) на въззивното решение, която е извън предмета на производството по допускане на касация. Във връзка с горния извод следва да се обясни и необсъждането от съда като неотносими за спора на представените и приети пред въззивния съд писма изх. № 274/26.05.2022 г. и изх. № СОА 22-ТД26-7061/27.05.2022 г. На последно място, произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на Столична община, въззивният състав е подчертал липсата на значение на кореспонденцията през 2022 г. – според съда, осъществена далеч след приключването на процесния период.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 288, ал. 1 ГПК въпросът (5.1): „ Във връзка с изясняване действителната воля на страните, от значение ли е преценката на въззивния съд относно поведение на една от страните, което конфронтира с тезата й за конкретно тълкуване на договора ?“. Въпросът съдържа твърдение на касатора за конфронтация между поведението на Столична община и нейната защитна теза, което не е включено като оплакване във въззивната жалба на „МТК Гроуп“ ООД и не е обсъдено от апелативния състав.

Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора Столична община основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ответната община част.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция в осъдителната му част, по съображения, аналогични на тези, изложени по-горе при обсъждането на предпоставките за допускане на касация по жалбата на „МТК Гроуп“ ООД. Тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора обосновава необходимостта от обсъждане на клаузите на договора във връзка едни с други. Не би могло „prima facie“ - т.е. без да се извърши съпоставка на отделните клаузи на договора, да се приеме, както твърди касатора, че едновременното прилагане за един и същ период от време на двата критерия (по чл. 5, ал. 4, т. 1 и по чл. 5, ал. 4, т. 2) за увеличение на цената, води до нейната прекомерност. Без да бъдат обсъдени доказателствата по делото в контекста на доводите и възраженията на страните, не може „a priori“, да се приеме, че страните са си уредили отношенията, произтичащи от клаузата по чл. 5, ал. 4, т. 2 с подписаното Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г., въз основа на което на ищеца е изплатена индексация на възнаграждението на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 в общ размер на 1 872 739.99 лв.

Не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпросите на касатора Столична община, свързани с прилагането на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, а именно: „Д о къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните ?“; „ Допустимо ли е по пътя на тълкуването решаващият състав на съда да създава права за една от страните, които страните не са уговаряли в договора ?“; „ Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договора, в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността ?“. Както бе посочено по-горе във връзка с касационната жалба на ищеца „МТК Гроуп“ ООД, въззивният състав е тълкувал спорната клауза на чл. 5, ал. 4, т. 2 съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД. Апелативният състав е изложил аргументи за съотношението между клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 5, ал. 4, т. 2, предвиждащи две отделни и самостоятелни хипотези, при реализацията на което и да е от тях, цената по договора се променя - извод, който според съда се подкрепя от клаузата на т. 3 на разпоредбата на чл. 5, ал. 4. Въззивният съд е търсил действителната воля на страните като е обсъдил целта на договор за обществен транспорт на пътници. Изводът, че е уговорено еднократно увеличение на възнаграждението с 2.5% е аргументиран и с продължителността на договора. Въпросите не са обусловили решаващата воля на съда, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, доколкото се основават на твърдение на касатора за неправилно тълкуване, съставляващо оплакване за неправилност на решението.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът в изложението на Столична община: „Следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора, от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата ?“. Въпросът е продиктуван от твърдението на касатора, че клаузата на чл. 5, ал.4, т. 2 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на императивни разпоредби на Закона за енергетиката. Следва да се има предвид, че доводите във въззивната жалба на Столична община за противоречие с императивни разпоредби на ЗЕ са относими към оплакването, свързано с начина на установяване на увеличението на цените на ГСМ, а не с твърдение за нищожност на самата клауза на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, която не противоречи на императивни правни норми. Ето защо, така формулираният от касатора въпрос, няма характеристиката на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въззивният състав не се е отклонил от задължението си да се произнесе по предмета на спора, очертан с исковата молба. Неоснователно и противоречащо на правната логика е становището на касатора - ответник, че след като ищецът е претендирал трикратно увеличение на възнаграждението с по 2.5 %, то съдът не е имал правото да му присъди еднократно увеличение с 2.5%. В случая не е налице „плюс петитум“ като присъдената сума е в рамките на исковата претенция на поддържаното от ищеца основание. В тази връзка въпросът: „ Обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение ?“, не е значим за конкретния правен спор.

Не може да обоснове допускане на касационно обжалване въпросът: „ Следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба?“. От една страна, с въззивното решение са обсъдени оплакванията на въззивника Столична община като несъгласието с изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, независимо от идентичните крайни изводи, въззивният състав е изложил собствени мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд, приемайки, че еднократното увеличението на възнаграждението с 2.5% по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2, настъпва автоматично при увеличение на цените на ГСМ над 20% и не е обусловено от провеждането на преговори между страните.

Ответникът Столична община не е поискал присъждане на разноски, свързани с представения отговор на касационната жалба на „МТК Гроуп“ ООД. От своя страна ищецът „МТК Гроуп“ ООД е претендирал разноски, свързани с изготвения отговор на касационната жалба на Столична община, посочвайки, че своевременно ще представи списък за разноските. До провеждането на закритото заседание в производството по чл. 288 ГПК не са представени доказателства за разноските на дружеството във връзка с касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение