Определение № 278 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 946/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 58 от 23.03.20103 г. по гр.д. № 49/2012 г. на Видински окръжен съд са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявени от Н. М. Т. от [населено място] против ОД на МВР [населено място], П.Б., Монтански районен съд и Монтански окръжен съд, осъдени да заплатят солидарно сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. В решението е прието за установено, че с постановление от 11.01.2007 г. на дознател при областна дирекция „Полиция” МВР, [населено място], ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 3 НК, вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 201 НК, което досъдебно производство е било частично прекратено за сумата 3516,74 лева с прокурорско постановление от 26.02.2007 г. Било е повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 114/2007 г. на Монтански районен съд, по което ищцата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 310 НК вр. с чл. 308 НК и осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 202, ал.3 вр. с чл. 202, ал.2, т.3 НК вр. с чл. 50, ал.1 НК е била лишена за срок от три години от право да заема отговорна държавна или общинска длъжност, както и от право да право да упражнява професия или дейност, свързани с управление и отчитане на парични или материални ценности. С решение от 23.02.2009 г. по н.о.х.д. № 10/2009 г. на Монтански окръжен съд, присъдата на първоинстанционния съд е била изменена само в частта и за срока от лишаване от права, намален на една година и шест месеца. С решение № 360 от 29.10.2009 г. по дело 362/2009 г. на Върховния касационен съд, І н.о., решението на окръжния съд е било отменено и производството възобновено на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК, след което с присъда на Монтански окръжен съд от 26.04.2010 г. по н.о.х.д. № 210/2009 г. ищцата е била призната за невиновна по повдигнатите и обвинения. Наказателното преследване е дало негативни отражения върху психиката на ищцата, а изживеният нервен стрес е довел до влошаване на здравословното и състояние. При така установените факти в решението е прието, че предявеният иск за вреди, причинени от незаконно обвинение е основателен; че изживените душевни страдания следва да бъдат обезвъзмездени с обезщетение в размер на 5000 лева, които са присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Прието е, че обезщетението се дължи солидарно от всички ответници, явяващи се съпричинители на увреждането по смисъла на чл. 53 ЗЗД; че отговорността на МВР е обективна – не е обвързана от наличието или липсата на вина на длъжностното лице, пряк причинител на вредата; че за причиненото увреждане отговарят и съдилищата, постановили влязлата в сила осъдителната присъда, отменена по реда на извънредния способ за отмяна. Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд е постъпила от Прокуратурата на Република България. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли да се обоснове наличие на пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди; следва ли при определяне размера на обезщетението да се направи анализ и преценка на всички установени по делото обстоятелства и изключва ли се отговорността за вреди по ЗОДОВ, ако увреждането е настъпило по вина на ищеца, са разрешени в противоречие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Решението на Монтански окръжен съд е обжалвано от районен съд, [населено място] в частта му, с която съдът е осъден да заплати обезщетение на основание чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. Поддържа се, че в противоречие с утвърдената практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че съдът, постановил присъда, проверена по реда на инстанционния контрол отговаря за вреди от неоснователно обвинение. Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която М. на вътрешните работи е осъдено солидарно с П. Б. е постъпила от Областна дирекция на МВР, [населено място]. Изложени са доводи за наличие на противоречива практика по въпроса легитимирано ли е МВР да отговаря за вреди от правозащитна дейност. Приложено е решение от 19.10.2011 г. по гр.д. № 565/2011 г. на Врачански окръжен съд, в което е прието, че МВР не е органът, повдигащ и поддържащ обвинението, поради което не отговаря по реда на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. Касационна жалба против въззивното решение е постъпила и от Монтански окръжен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по въпросите: следва ли да отговаря по реда на чл.2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ съдът, постановил осъдителна присъда, която е отменена поради допуснати съдопроизводствени нарушения, както и процесуално легитимиран ли е съдът да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за действия, извършени в рамките на институционалната му компетентност. Ответницата по касационните жалби Н. М. Т. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с ТР № 3 от 22.04.2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са неоснователни. Въпросите следва ли да се обоснове наличие на пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди; размерът на обезщетението да се определи след анализ и преценка на всички установени по делото обстоятелства и изключва ли се отговорността за вреди по ЗОДОВ, ако увреждането е настъпило по вина на ищеца са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Съдът е осъдил П. Б. да заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка последица от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, определяйки размера на обезщетението въз основа на всички обстоятелства по делото, в т.ч. тежестта на поддържаното обвинение, продължителността на неоправданото наказателно преследване и настъпилите за пострадалата увреждания, приемайки, че поведението на ищцата, оправдана по всички повдигнати и обвинения, не е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконните действия на държавни органи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни по въпросите: процесуално легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи. На основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване следва да бъде допуснато и по повдигнатия въпрос процесуално легитимиран ли е МВР да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ и в кои случаи. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение