Определение № 1997 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. Т. чрез адв. Д. от САК против въззивно решение № 82/23.04.2024г., постановено от Бургаския апелативен съд по в.гр. д. № 11/2024г., с което е потвърдено решение № 230 от 18.10.2023г. на Окръжен съд - Сливен, постановено по гр.д. № 46/2023г. и Г. К. Т. е осъден да заплати на Б. С. Б. деловодни разноски в размер на сумата 1800 лв., направени във въззивното производство. С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил иска на Г. К. Т. за осъждането на Б. С. Б. да му заплати сумата от 66 477.43 лева, представляваща стойността на припадащата се част от извършените разходи за СМР от 30.10.2017г., 30.11.2017г. и 11.12.2017г. в процесните два поземлени имота, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материални и процесуални норми и необоснованост – основания по чл. 281,т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. В подаденото в срок изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР акт обр. 19, представлява ли приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи с посочено количество и цена?; 2. Следва ли актовете образец 19 да се приемат за приемо-предавателен протокол?; 3. Как се установява извършването на СМР по вид, количество и време?; 4.При двустранно подписан акт образец 19 между страните кога възниква задължението за плащане на приетата работа?; 5. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно? Под №6 в изложението е поставен и въпросът - относно дейността на въззивната инстанция: пороците на първоинстанционното решение ли са обект на въззивната дейност или решаването на материалноправния спор след като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства? Във връзка с първите четири въпроса касаторът твърди противоречие с Решение № 76 от 10.08.2015 г. по т. д. № 729 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение, Решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 34/22.02.20Юг. по т. дело № 588/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 94/02.03.2012г. по т. дело № 133/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въпрос номер 5 счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 104 от 09.10.2019г. по гр.д. 625/2019г., 2 г.о. на ВКС и Решение № 217 от 08.01.2019г. по гр.д. 1961/2018г. на ВКС, 3 г.о. По отношение на въпрос номер 6 касаторът счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 115 от 17.09.2018г. по гр.д. 2150/2017г. на ВКС 4 г.о.; Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. 761/201 Ог. на 4 ГО на ВКС, решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. 1061/2014г. на 1 ГО на ВКС, решение № 220/02.10.2015г. по гр.д. 2314/2015г. на 3 ГО, решение № 354/30.10.2015г. по гр.д. 1398/2015г. на 4 ГО на ВКС, решение № 346/10.11.2015г. по гр.д. 2543/2015г. 4 ГО на ВКС и решение № 224 от 07.01.2019г. по г.д. 612/2018г., 3 ГО на ВКС. Отделно от гореизложеното счита, че е налице основание за допускане на обжалваното решение до касация и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, с цел проверка за очевидна неправилност. Ответната страна Б. С. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв. Ш. от СлАС, изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Съобразявайки обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточнението на иска, направено с молба вх.№2278 от 01.09.2022г, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.61, ал.3 ЗЗД. Според твърденията на ищеца плащането на цялото задължение по договора за строителство от 2017г. е предприето както в негов собствен интерес,така и в интерес на останалите съсобственици – ответницата и трето на процеса лице, с цел да не бъде допуснато забавяне на започналото строителство на сградата и ненастъпване на последващи вреди за съсобствениците- претенции за неустойки и законна лихва. Ищецът е твърдял, че ответницата е била многократно канена да изпълни задължението си, включително и с писмена покана, но е отказвала, поради което следва да се приеме, че се твърди предприемане на чужда работа въпреки волята на заинтересования. Съдът е посочил също, че съобразно разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗЗД,когато работата е предприета и в собствен интерес,заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му, а според разпоредбата на чл.61 ал.3 ЗЗД, ако работата е предприета въпреки волята на заинтересования, той отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. С оглед на това е обосновал извод, че подвеждането на иска от СлОС по различна правна квалификация- по чл.59 ЗЗД, в случая не е довело до постановяване на недопустимо съдебно решение, тъй като от една страна разпоредбата на чл.61 ал.3 ЗЗД препраща към правилата за неоснователното обогатяване, а от друга страна съдът се е произнесъл по всички релевантни факти на вярната правна квалификация, в това число е обсъждал твърденията и възраженията на страните относно уместното предприемане на работата, вкл.и дали плащането на претендираната от ищеца сума по договора от 2017г. представлява неуместно предприемане на работата, тъй като стойността на процесните СМР е заплатена от новия собственик - „Е.Е.Б.Т.“ООД, по договора за строителство, сключен през 2018г. и е налице дублирано плащане. Въззивният съд е приел, че между страните е безспорен фактът, че до края на 2017г. са били съсобственици на двата процесни имота заедно с още едно трето лице, както и, че ответницата е предоставила пълномощно на ищеца през 2016г. във връзка с реализирането на общото намерение на всички съсобственици да застроят върху тях нова сграда. От текста на пълномощното е приел за установено, че в обема на представителната власт е било включено извършването на всякакви правни и фактически действия, свързани с проектирането, издаване на разрешително за строеж и други документи за предстоящото строителство в двата съсобствени имота; че представителна власт за сключване на договор за строителство, подписване на документи по време на строителството, разплащания със строителя и др. правни и фактически действия след издаване на разрешението за строеж не се установява ответницата да е предоставяла на ищеца. Приел е за безспорно между страните и това, че е било извършено проектиране на бъдещата сграда, а след одобряването на архитектурния проект е издадено разрешение за строеж № 89 от 21.06.2017г. От съдържанието на представения и приет като доказателство по делото договор за строителство, сключен на 01.08.2017г./след издаването на разрешението за строеж/ между тримата съсобственици от една страна като възложители и „П. Б. ***“ЕООД от друга страна като изпълнител е приел за установено, че на строителя е било възложено да изпълни на етапи СМР, изразяващи се в осъществяване направата на груб строеж по указание на техническия ръководител на обект - многофамилна жилищна сграда, предвидена за изграждане в двата съсобствени поземлени имота. Като възложител по договора е посочена и ответницата, която е положила лично подписа си до изписаните й саморъчно имена. С оглед на това е приел възражението на ответницата, че не е сключвала този договор за строителство, за неоснователно, съобразявайки и обстоятелството, че доказателства за неавтентичност на подписа й не са ангажирани. Приел е, че съгласно сключения на 01.08.2017г.договор, общата договорна стойност на СМР се договаря допълнително с анекс -/т.5/, а според т.6 - срокът за изпълнение на поръчката е два месеца от датата на получаване на писмени указания от техническия ръководител. Като задължение на инвеститора /възложителите/ е било уговорено в т.8 да подписват актовете обр.19 в деня на представянето им или най-късно в деня, следващ деня на представянето им, а в т.9 е уговорено задължението на инвеститора да заплаща изпълнените от изпълнителя СМР в 3-дневен срок от тяхното одобрение. Страните са уговорили в т.13 възможност за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните. От представения акт обр.19 от 30.10.2017г. съдът е приел, че същият е съставен за установяване завършването и заплащането на следните СМР- масов изкоп до кота -3.40 и извозване на земни маси на обща стойност 11 094 лв.с ДДС; че актът е подписан от ищеца в лично качество и като пълномощник на третия съсобственик, който не е страна в процеса; че за ответницата е положен отделен подпис от ищеца като неин пълномощник. От представения акт обр.19 от 30.11.2017г. съдът е приел за установено,че същият е съставен за установяване завършването и заплащането на следните СМР- доставка на подложен бетон В 15, бетон помпа за полагане, доставка арматура за фундаментна плоча, специализиран транспорт за арматура, доставка бетон В 30,бетон помпа за полагане добавка ЗА,добавка хидроизолация,ксайпекс за бетон,труд кофраж,арматура и полагане на бетон,доставка стиропор за калкани,на обща стойност 78 503 лева с ДДС. Актът е подписан от ищеца, който не се спори, че е бил упълномощен и от съсобственика Х. Я.. За ответницата е положен отделен подпис. От представения акт обр.19 от 11.12.2017г. съдът е приел, че същият е съставен за установяване завършването и заплащането на следните СМР- доставка стиропор за калкани,доставка арматура за шайби,колони,стени и плочи кота 0,специализиран транспорт за арматура,доставка бетон В25 за стени,добавка за водоплътност,добавка хидроизолация ксайпекс,бетон помпа за полагане,доставка бетон В25 за шайби и колони,противозамръзваща добавка,бетон помпа за полагане,доставка бетон В25 за плоча,противозамръзваща добавка,бетон помпа,труд кофраж,арматура и полагане на бетон,възлизащи на обща стойност 43 357.80 лв.с ДДС. Съдът е приел за безспорно и установено и от доказателствата, че на 28.12.2017г. съсобствениците-физически лица са сключили договори за продажба на идеалните си части от двата поземлени имота, като са ги продали на контролирани от тях търговски дружества- на „Т. И.“ЕООД с управител Х. Я. ¼ ид.част, на „Т. И.“ ЕООД с управител ищеца -1/4 ид.част, и на „Е.Е.Б.Т.“ООД със съдружник ответницата Б. – ½ ид.част. Новите съсобственици са сключили на 22.12.2017г. договор за доброволна делба на правото на строеж в съсобствените им поземлени имоти. От приетото като доказателство по делото уведомително писмо от 29.12.2017г. съдът е приел за установено,че ищецът, действащ лично и като пълномощник на останалите двама съсобственици, е отправил предложение до „П. Б. ***“ЕООД за прекратяване на договора, като го е уведомил,че тримата съсобственици са продали имота .Поискал е строителят да издаде акт обр.19 за всички СМР, извършени до момента. Счел е,че от изготвената от управителя на „П. Б. ***“ЕООД справка се установява, че към 02.01.2018г. са извършени СМР по трите акта обр.19 на обща стойност 132 954.80 лв.,като тази сума е посочена в графа „общо за плащане“. Констатирал е също, че е бил съставен и приемо-предавателен протокол от 02.01.2018г., с който изпълнителят „П. Б. ***“ООД е предал на възложителите обекта. В протокола е посочено,че до момента на обекта са извършени следните действия,описани в акт обр.19- изкопни работи по проект,положен бетон и фундаментна плоча с армировка и бетон,стени-кофраж,армировка и бетон. Протоколът е подписан от ищеца лично и като пълномощник на Б., както и от третото лице Я. - лично. Като безспорно между страните съдът е отчел и обстоятелството, че на 08.01.2018г. за строителството на обекта в двата процесни поземлени имота е сключен нов договор за строителство, приет като доказателство по делото.Възложители по договора са новите съсобственици на двата имота- търговски дружества,учредени и контролирани от бившите съсобственици-физически лица. Изпълнител по този договор е отново „П. Б. ***“ЕООД. Предмет на договора е изграждането на многофамилна жилищна сграда,като строителят се е задължил да извърши СМР,предвидени в утвърдената строителна техническа документация,описана в Приложение №1 към договора. В чл.17 от договора страните са уговорили,че при завършване на съответния етап съгласно Приложение №2 строителят отправя покана до всеки от възложителите да направи оглед и да приеме извършените СМР,предаването на изпълнения етап от строителството се извършва с двустранен констативен протокол, в който се описва извършената работа, количеството СМР, качеството на работата, вложените материали, наличието на недостатъци и спазването на срока за съответния етап. В договора /чл.20 и сл./е уговорена цената за цялостното изграждане на обекта,като цената на отделните етапи се формира от количествата,заложени в проектната документация за „грубо строителство“,неразделна част от обекта,включваща видовете СМР и вложените в тях материали,посочени в Приложение №1. В чл.24 /5/ страните са се споразумели,че за първите три етапа от строителството- етап кота -3.50 в размер на 30 000 евро с ДДС,етап кота 0 в размер на 24 000 евро с ДДС и за етап кота +3.50 в размер на 18 000 евро с ДДС възложителят „Е.Е.Б.Т.“ООД ще заплати сумата от общо 72 000 евро с ДДС,в срок до 28.03.2018г.,след издаване на фактура от страна на строителя.В приложение №1 към договора са посочени видовете СМР съгласно одобрения проект,включващи масов изкоп и извозване на земни маси,СМР на етап кота - 3.50,СМР на етап кота 0 и всички следващи етапи до пълното завършване на сградата. В изпълнение на уговорката в чл.24/5/ от договора,изпълнителят е издал фактура на 02.04.2018г.на „Е.Е.Б.Т.“ООД,на обща стойност 140 819.76 лв.с ДДС ,приета като доказателство по делото. Ответницата е представила и други фактури,издавани впоследствие от изпълнителя на дружеството за плащане на извършените СМР на следващите етапи от строителството на сградата. Представени са и платежни нареждания,от които се установява,че по всички издадени фактури са извършени плащания от възложителя „Е.Е.Б.Т.“ООД към изпълнителя „П. Б. ***“ЕООД. Съдът е кредитирал заключението по приетата комплексна съдебно-счетоводна и съдебно[-]техническа експертиза на вещите лица Р. /СТЕ/ и С. /ССчЕ/,която е изследвала трите процесни акта обр.19/от 2017г. по договора от 01.08.2017г. и посочените в тях СМР. Вещото лице по ССчЕ е констатирало,че стойността на СМР по трите акта обр.19 е фактурирана от изпълнителя с три броя фактури,издадени на физическото лице Г.Т., който е заплатил пълната им стойност в размер на 132 954.86 лв. с три броя платежни нареждания. Счетоводна документация за възстановяването на съответната част от заплатената сума от третия съсобственик вещото лице не е установило по делото, а при поискване ищецът не му е предоставил писмени доказателства за плащането. Според вещото лице с подписването на актовете обр.19 за изпълнителя възниква данъчно събитие и във връзка с чл.113 ал.4 от ЗДДС той е имал задължение да издаде съответните фактури не по-късно от пет дни,което не е било сторено. Трите фактури,по които ищецът е заплатил сумата от общо 132 954.86 лв.са издадени през 2022г.- на 10.01.,14.01. и 31.03.2022г. Съдът е приел, че с издаването на фактурите четири години по-късно от съставянето на актовете обр.19 са нарушени изискванията на чл.113 ал.4 ЗДДС,а в самите фактури, както е посочило и вещото лице, няма конкретизация на основанията за съставянето им – не е конкретизиран договорът с номер и дата, не са конкретизирани и актовете обр.19. Трите фактури са издадени на физическото лице Т.. По договора от 08.01.2018г. вещото лице С. е посочило,че според договорената цена общата стойност на обекта възлиза на 244 760.40 евро с ДДС с левова равностойност 478 709.73 лв. с ДДС. Експертът е констатирал, че съразмерно на дяловете в съсобствеността контролираното от ответницата дружество „Е.Е.Б.Т.“ООД е дължало сумата 239 354.86 лв.съобразно договора. На дружеството са били издадени общо шест фактури,първата от които издадена на 02.04.2018г. за 140 819.76 лв.с ДДС с основание –услуга по договор за СМР,а останалите фактури са издадени впоследствие с посочено основание –плащане по договор.На дружеството са издадени две фактури и за допълнителни суми- 01.11.2021г.за 14 017.45 лв.с ДДС –по акт за допълнителни СМР и на 26.07.2022г. за сумата 17 265.94 лв.с ДДС с основание- непредвидени разходи. Всички суми по издадените фактури са били заплатени от дружеството по банков път,като общо заплатената сума възлиза на 273 241.84 лв.Изпълнителят е фактурирал на възложителите отделно и СМР по договор за ВиК в общ размер на 60 505.52 лв.с ДДС. В съдебно заседание вещото лице е посочило,че официално с писмо е поискало от изпълнителя и страните по договорите да му представят документи,удостоверяващи как са приключени двата договора,но такива са му представили двамата възложители –търговски дружества и физически лица,с изключение на „Т. И.“ЕООД ,който не е представил нито фактури,нито документи за плащания. Вещото лице по СТЕ - инж. Р. е анализирал процесните актове обр.19,като е посочил,че същите са били изготвени преди констатациите за извършени проверки при достигане на проектни нива- Приложение №7 към Наредба №3 /2003г.за съставяне на актове и протоколи по време на строителството ,поради което няма яснота кога са извършени посочените СМР. В акта обр.19 от 11.12.2017г.са актувани като изпълнени СМР армировка и бетон на стени,колони и плоча кота 0.00,което не съответства на констатациите от извършената проверка при достигане на проектни нива[-]Приложение №7 от 12.01.2018г.-приемане на извършени СМР СК -2.75 до К +0.00 изпълнен кофраж и армировка на стени и колони. Становището на вещото лице е било,че трите процесни акта обр.19 са издадени без основание и по тях не би могло да се извърши плащане, че липсва яснота как са били определени цените на посочените СМР, нито е ясно как и откъде се е стигнало до описаните количества, липсват приложения към актовете обр.19 състоящи се от фактури, анализи за доказване на представените цени и количества. Вещото лице е дало отговор,че описаните количества СМР в трите процесни акта обр.19 са извършени от строителна фирма „П. Б. ***“ЕООД, но при допуснати нарушения на Наредба №3/2006г. преди констатациите от извършени проверки,поради което не е ясно кога са извършени тези СМР. Не е ясно и как е определена цената на описаните СМР,тъй като липсват приложенията към актовете,състоящи се от фактури,анализи за доказване на представените цени и количества. След съпоставката между възложените СМР по договора от 08.01.2018г.и СМР,за които са издадени трите акта обр.19 и подробен анализ, вещото лице Р. е дало отговор на поставения му въпрос,който е в смисъл,че описаните в актовете обр.19 СМР по договор от 01.08.2017г.съвпадат с извършените СМР описани в Приложение №1 точки 1.2 и 3 ,неразделна част от договор,сключен на 08.01.2018г. Описаните в процесните актове обр.19 СМР се дублират с описаните в Приложение №1 по договора от 08.01.2018г., същите са фактурирани и заплатени от новия собственик „Е.Е.Б.Т.“ООД,контролирано от ответницата на строителната фирма-изпълнител по договора. В съдебно заседание вещото лице Р. е дало пояснения,че актовете обр.19 са били съставени преди да се извърши проверката и разрешението за извършване на строителството,което е в нарушение на Наредба №3/2003г. Работата по трите акта действително е извършена съгласно проверката,която е извършена впоследствие /съгласно актовете по Приложение №7 по Наредба №3/2003г./,като вещото лице е посочило,че се е доверило на представените актове за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция/акт обр.Приложение 7/. Експертът е посочил,че при срещата си с техническия ръководител е поискал той да му представи документи/количествени сметки,часова ставка,заплатени такси за разтоварване и др./ установяващи извършената работа, но такива не са му били предоставени,поради което също не може да се ангажира със становище относно времето на извършване на СМР,описани в актовете обр.19. Въззивният съд е кредитирал заключението на комплексната експертиза като безпротиворечиво и обосновано и е приел,че не възникват съмнения относно правилността му. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът е счел за неоснователни оплакванията на въззивника - ищец, че първата инстанция е постановила решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като е останало неизяснено времето на извършване на СМР, описани в трите процесни акта обр.19. Посочил, че в случая не се касае за предявен иск от изпълнителя „П. Б. ***“ЕООД срещу възложителката Б. за неизпълнение на задължение по договора от 01.08.2017 г., а за иск с правно основание чл.61 ЗЗД предявен от ищец-физическо лице, който твърди, че е изпълнил задължението по този договор на ответницата към изпълнителя; че първата предпоставка за уважаване на предявения иск е да се установи,че в тежест на ответницата действително е възникнало парично задължение към „П. Б. ***“ЕООД по договора за строителство от 01.08.2017г., което е изискуемо и не е било изпълнено, а следващата предпоставка- да се установи,че това нейно парично задължение е изпълнено от ищеца. Приел е, че в договора от 01.08.2017г. липсва уговорка, че с подписването на акт образец 19 ще се удостоверява приемането/одобрението/ на извършените СМР от възложителя. Като е анализирал актовете образец 19, действащата нормативна уредба - Наредба №3/2003г., вторият договор и приложенията към него, издадени в съответствие с Наредбата, като е съобразил ,че актовете обр.19 са съставени преди актовете по Приложение №7 към Наредба №3/2003г. ,а посочените в тях СМР не съответстват изцяло на приетите СМР с актовете по Приложение №7,че не е представен анекс, а и не се твърди и да съществува подписан такъв, в който да са уговорени цените на СМР, съдът е обосновал извод, че няма основание да приеме, че със съставянето на актовете обр.19 е възникнало задължението на ответницата да заплати стойността на извършените СМР,описани в тези актове. Приел е, че към момента на прекратяване на договора и предвид съставянето на приемо-предавателен протокол от 02.01.2018г., удостоверяващ изпълнените СМР по прекратения договор, задължението на ответницата е било установено само по основание, но не и по размер,тъй като към договора не е бил сключен и анекс, в който да са били уговорени цените на СМР. До 2022г. изпълнителят в разрез с изискванията на ЗДДС не е издал фактури за вземанията си от физическите лица и не ги е канил да изпълнят съществуващи задължения по прекратения договор. Новият договор за строителство е бил сключен от търговските дружества,контролирани от бившите съсобственици-физически лица със същия изпълнител „П. Б. ***“ООД. От съдържанието на този договор и приложенията му ,както и от заключението на вещото лице Р. съдът е приел, че се установява безпротиворечиво, че предмет на същия е цялостното строителство на жилищната сграда, в това число и всички СМР, които са описани в актовете обр.19 като изпълнени по прекратения договор и описани в приемо-предавателния протокол от 02.01.2018г. При това положение, въззивният съд намерил за установено,че към 02.01.2018г.описаните в приемо-предавателния протокол СМР са били извършени/макар и не всички да са били приети с акт по Приложение №7/. Обосновал е извод, че възникналото задължение за ответницата като физическо лице по прекратения договор за строителство да заплати на изпълнителя извършените до прекратяването му СМР е било вменено за плащане на новия собственик – „Е.Е.Б.Т.“ООД. Посочил е, че този извод се подкрепя както от писмените доказателства,така и от заключението на вещото лице Р.,което е категорично,че СМР по актовете обр.19 са идентични със СМР, описани в Приложение №1 /т.1,2 и 3/ на новия договор и те са предмет на уговорката по чл.24 ал.5 от договора. Безспорно е установено,че „Е.Е.Б.Т.“ООД е заплатило на „П. Б. ***“ООД посочената сума,като дължима за първите три етапа от строителството,като плащането е осъществено по банков път на 02.04.2018г.,с което задължението е погасено. На следващо място съдът е обосновал извод и относно това, че обстоятелства са били известни на ищеца,който също е бил страна по договора за строителство,сключен на 01.08.2017г. ,а страна по договора от 08.01.2018г.е контролираното от него търговско дружество. Посочил е, че грижата на добър стопанин е изисквала гесторът да се увери,че задължението,чието изпълнение строителят е претендирал от ответницата след 4 години е ликвидно, изискуемо и не е погасено чрез плащане. В случая претенцията на изпълнителя по договора от 01.08.2017г.е била основана на актове образец 19 с описани в тях СМР, които най-малкото е било съмнително и несигурно, че не дублират ясно и конкретно описаните СМР в новия договор от 2018г. за същите етапи от строителството. Приел е, че дори и процесните СМР да не са били извършени по времето,отразено в актовете образец 19,а по-късно, те в по-голямата си част са били извършени по време на действието на договора от 2017г. и към 02.01.2018г.са описани в приемо -[-]предавателния протокол, съставен след прекратяване на договора. Тези СМР обаче са включени в предмета и на новия договор от 2018г.,сключен от правоприемниците на физическите лица със същия изпълнител и стойността им е била изплатена от правоприемника на ответницата - „Е.Е.Б.Т.“ООД,което задължение за плащане е било и предмет на специална уговорка по чл.24 ал.5 от договора. Гесторът не е предприел работата уместно и не я е управлявал добре в интерес на заинтересуваното лице-ответницата,тъй като съществуването на задължението й към 2022г. не е било несъмнено, а оспорвано от нея. Доброто управление на чуждата работа е изисквало гесторът най-малкото да изясни с изпълнителя какви СМР е заплатил новият собственик „Е.Е.Б.Т.“ООД по първите три етапа от строителството съгласно чл.24 ал.5 от договора от 2018г. и защо,въпреки плащането и очевидното съвпадение на етапите от строителството,изпълнителят твърди,че не са му изплатени извършени СМР по предходния договор. Съдът е посочил, че изпълнителят „П. Б. ***“ЕООД е издал три фактури ,удостоверяващи плащането на цялата претендирана от него сума само на името на ищеца,който факт също разколебава основателността на твърдението,че ищецът е заплатил освен свое задължение и задължение на ответницата /половината сума/. Твърдението на ищеца,че е заплатил задължението и на тримата съсобственици, а Я. му е възстановил платената за неговата ¼ сума не намира подкрепа и поради факта,че доказателства за плащане от Я. на ищеца не са представени. В допълнение е съобразил и фактът,че в трите процесни фактури изпълнителят не е посочил като основание за плащането договора от 01.08.2017г. При това положение според въззивния съд доказателствата по делото не изключват по категоричен начин и възможността с плащането по трите фактури ищецът да е заплатил свои лични задължения към „П. Б. ***“ЕООД възникнали на друго правно основание. На последно място съдът е посочил, че за да бъде уважен предявеният иск следва да се установи също така,че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, тъй като чл.61 ал.3 ЗЗД препраща към правилата за неоснователното обогатяване. Счел е, че константна е съдебната практика в разбирането си,че за да е основателна тази претенция следва да се установи обогатяване на ответника и обедняване на ищеца,които да са в причинна връзка и да произтичат от едни и същи факти. В случая е обосновал извод, че не се установява ответницата да се е обогатила в резултат на плащането, извършено от ищеца към строителя,тъй като задължението за заплащане на извършените СМР от първите три етапа на строителството на сградата е било изпълнено от нейния правоприемник- „Е.Е.Б.Т.“ООД,както е било уговорено в чл.24 ал.5 от договора от 2018г. Ищецът ако не е изпълнил свое лично задължение към „П. Б. ***“ЕООД е обеднял със заплатената на „П. Б. ***“ЕООД сума, предмет на предявения иск, но обедняването му е в резултат на неуместното водене на чуждата работа,която не е управлявал добре с грижата на добър стопанин, в резултат на което е заплатил погасено преди почти четири години от правоприемника на ответницата чрез надлежно плащане парично задължение. При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията са следните: Първите четири въпроса, поставени в изложението, не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а са фактически въпроси - свързани са с фактите, подлежащи на доказване в процеса. Въпроси, които са свързани с факти, макар и релевантни за спора, не могат да обосноват общо основание за достъп до касация, тъй като отговорът им предполага обсъждане на събраните доказателства, а такава дейност касационната инстанция извършва във втората фаза на производството, ако обжалването бъде допуснато. Предвид изложеното във връзка с последните не се обосновава извод за наличие на общо основание за достъп до касация. В тази хипотеза съдът не дължи преценка за наличието или не на поддържаното допълнително основание. Въпрос №5 от изложението обобщено се свежда до приложението на чл.12 и чл.235 ГПК. Въпросът е обуС.ящ, но не се установява поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ВКС многократно в своите съдебни актове, в това число и посочените от касатора, е преповтарял правните си разрешения по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК. Според последните, в съответствие с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се /при противоречиви доказателства съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите/, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /в този смисъл ППВС № 1/1953 г., решение № 217/09.06.11 г. по гр. д. № 761/10 г. на IV г.о. и много др./. В случая обаче не се установява въззивният съд да е действал в противоречие с така установената съдебна практика, доколкото в решението си същият е изложил собствени фактически и правни изводи, като е посочил и съображенията си по всички релевирани от страните доводи. Обсъдил е и е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства, като е изложил съображенията си кои доказателства кредитира и защо, както и какво счита за установено от тях. По тези съображения и във връзка с този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице основание за достъп до касация и във връзка с последния – шести въпрос по изложението. Този процесуалноправен въпрос се свежда до въпроса за служебните задължения на въззивния съд по приложението на чл.236 ал.2 ГПК. Както е посочено в множество решения на ВКС – пр.:Решение № 420 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2015 г., IV г. о., в Решение № 643/12.10.2010 по гр. д. № 1246/2009 на IV ГО, Решение № 237/2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на IV ГО и Решение № 60/5.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV ГО ВКС, решение № 209/10.08.2013 г. по гр. д № 2796/13 на IV г. о. на ВКС, решение № 120/4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III г. о. на ВКС, а и в много други, сред които и посочените от касатора, още с Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ е разяснено, че мотивите на съдебното решение съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. А когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Въззивната инстанция не е контролноотменителна, а втора по ред по съществото на материалния спор. Поради това, и в съдебния си акт, тя не изследва първоинстанционното решение, което означава, че оплакванията във въззивната жалба, коментира доколкото те са свързани с материалноправния спор. При постановяването на своя съдебен акт, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. Въззивната инстанция трябва да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред нея и пред първата инстанция, да направи собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния акт. Когато въззивният съд възприема осъществяването или не на определи фактически положения, следва да ги посочи в своето решение, като може да препрати към обосновката на първоинстанционния съд, т. е. да не анализира сам относимите към даден факт доказателства, но в същото време не може да излага различни логически и правни съображения. В този случай, втората инстанция не действа като контролноотменителна (дали едно разрешение на първостепенния съд е правилно или не, обосновани ли са заключенията му), а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Казано с други думи въззивната инстанция, независимо дали при мотивиране на съдебния акт препраща към съображенията на първоинстанционното решение, е задължена да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) - събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Въззивният съд, когато препраща към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК, не се освобождава от задължението конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; въззивният съд само се ползва от обосновката в първоинстанционното решение относно всички или конкретно посочени фактически и/или правни изводи и така осъществява своята решаваща дейност. Достатъчно е въззивният съд да възпроизведе фактическа констатация и правен извод на първоинстанционния съд, без да повтаря съображенията на първата инстанция, нито сам да излага такива, а само да препрати към тях. Ако изводите на въззивната инстанция относно осъществяването или не на релевантен факт, съответно правните му заключения, се разминават с тези на първата инстанция, той няма как хем да посочи различни фактически и правни заключения, хем да препраща към мотивите на първата инстанция. В същото време, макар и съд по съществото на спора, който разглежда и решава същия, въззивната инстанция е ограничена в произнасянето си до посочените в жалбата основания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение (въззивната жалба съдържа указание в какво се състои порочността на решението - чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК). Въззивният съд следи служебно само за валидността изцяло на първоинстанционното решение, за неговата допустимост в обжалваната част, дали е неправилно поради нарушение на императивна матeриалноправна норма или е налице публичен интерес от защитата на правата на частноправните субекти в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане. В случая въззивния съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка. Настоящата инстанция не присъжда разноски - разноски в полза на касатора не се следват, а ответницата по жалбата не е претендирала такива. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,