Определение № 60126 от 16.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от В. Д. М. чрез адв. И.С. за допълване на определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителката му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Ю. П. С. и Н. М. Д., чрез адв. П. Т., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че не са приложени необходимите документи в законоустановения срок за доказване присъждането на разноски за процесуално представителство пред Върховния касационен съд, респективно не са налице визираните в чл. 248 ГПК предпоставки за уважаване на исканията. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Ю. П. С. и Н. М. С. чрез техния пълномощник адв. П. Т. касационна жалба против решение № 1146 от 14.10.2019 г. по в.гр.д. № 648/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4382 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 14178/2015 г. на Пловдивския районен съд. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответницата по касация В. Д. М. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Видно от данните по делото, молителката В. М. е подала в срок отговор на касационната жалба, изготвен от адв.И. С., към който са приложени пълномощно и договор за правна помощ, сключен на 13.01.2020 г., от които е видно, че за изготвяне на отговора на касационната жалба и за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС молителката е заплатила договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Искането за присъждане на тези разноски е заявено своевременно с отговора на касационната жалба. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Поради това възражението, че молителката не е доказала, че претендираниште разноски са действително направени, е неоснователно. Основателно е наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая предявеният иск е за делба във фазата по допускането й. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя по правилото на чл. 7, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-съобразно интереса на представляваната страна, но не по малко от 600 лв. Предвиденото минимално възнаграждение за отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство /чл. 9, ал.3 от Наредбата/ е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници, и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответницата по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и действителната фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде намалено до размера на сумата 600 лв. Водим от гореизложеното съдът