Определение № 60484 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 83792/17.08.2020 г. на „МИК ИМОТИ“ ЕООД, представлявано от управителя Г. П. М., чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 3915/03.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 586/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М. О. У. осъдителни искове, както следва: 1) по чл. 79, вр. с чл. 266 ЗЗД за сумата 4 107.24 лв., представляваща левовата равностойност на 2 100 евро - неплатено възнаграждение по р. ІІІ, чл. 2 от договор от 16.03.2017 г.; 2) по чл.92 ЗЗД за сумата 13 690.81 лв., представляваща левовата равностойност на 7 000 евро - неустойка по р. ІІІ, чл. 4 от същия договор, за неизпълнение задълженията на ответника във връзка с осъществено от ищеца посредничество за сключване на договор за покупко-продажба на апартамент № 123,[жк], [жилищен адрес] вх. „Д“, ет. 2 в [населено място]. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Доводите за недопустимост касаят възприетата правна квалификация и произнасянето на въззивния съд по претенцията за неплатено възнаграждение в размер на сумата 4 107.24 лв. по сключения договор за посредничество при покупка на жилище. В изложението си касаторът цифрово сочи основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3-то ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани. Ответникът по касационната жалба – М. О. У., чрез адв.Ч. В., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение по предявения иск по чл. 79, вр. с чл. 266 ЗЗД с посочена цена - сумата 4 107.24 лв., представляваща левова разностойност на сумата 2 100 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК, изключени от обхвата на касационния контрол са решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, предявеният иск е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата си част, имаща за предмет въззивното решение по иска по чл.92 ЗЗД за договорна неустойка, касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. По този иск въззивният съд е приел, че по сключения между страните договор от 16.03.2017 г., ответникът е възложил на ищеца и той е приел срещу възнаграждение от 3% от продажната цена да извърши определени действия във връзка с евентуалното закупуване на апартамент № 123, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с обявена продажна цена от 70 000 евро, като: осигури оглед на имота; оцени имота с оглед на характеристиките му; да информира ответника за текущото състояние на работата поне веднъж седмично след сключване на предварителния договор; да съдейства за подготовката на всички обичайно необходими документи за извършване на сделката; да организира нотариалното оформяне на сделката и съдейства за изплащане на окончателната цена в договорения срок; да съдейства на ответника със съвети, за да избегне рискове при покупката. Ответникът от своя страна следвало да предостави на ищеца всички необходими документи за подписване на договора за продажба. Установено е, че на 16.03.2017 г. е осъществен оглед на процесния апартамент, след което други действия по подготовката на продажбената сделка от страна на ищеца не са извършвани. На 01.06.2017 г. ответникът е закупил имота с пряко договаряне от собственика за сумата 70 000 евро. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че ищецът не е установил да е изпълнил поетите с договора за посредничество задължения (освен осъществения един оглед на апартамента), като продажбената сделка от 01.06.2017 г. е сключена без неговото участие и съдействие, поради което не е възникнало правото му да получи уговореното по р. ІІІ, т. 2 от договора възнаграждение. В раздел ІІІ т. 3 от същия договор било уговорено, че при неплащане на възнаграждението по т.2, ответникът ще дължи неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена заедно с възнаграждението; а в р.ІІІ, т. 4 е посочено, че при покупка на имота от ответника или свързани с него лица без посредничество на ищеца, ответникът ще дължи плащане на неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена, независимо от възнаграждението. Анализирайки посочените договорни клаузи, съдът е приел, че при размер на основното възнаграждение от 3% върху продажната цена, договореният размер на неустойката от 10% надхвърля многократно присъщите й обезпечителна, гаранционна и обезпечителна функции. Освен това, предвиденото в договора кумулиране на неустойката с възнаграждението по р.ІІІ, т.2 е в противоречие с добрите нрави, доколкото това, както и размера й не кореспондират изобщо с възможните вреди от неизпълнението, нито с принципа на справедливостта. Реално ищецът би получил три и повече пъти по-високо възнаграждение, без да е осъществил насрещна престация. В заключение е направен извод, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна и предявеният иск за заплащането й следва да се отхвърли. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за селекция на жалбата не са налице. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба (вж. - ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, изложението не съдържа формулиран от страната правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал. 1 ГПК. Наведените доводи (с оглед допустимата за разглеждане част от жалбата) представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК - в тази фаза Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбите Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на жалбоподателя не сочат за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му. Извън това следва да се посочи, че въззивното решение е съобразено с приетото по т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения - обсъдил е и е анализирал клаузите на договора поотделно и в тяхната взаимовръзка, след което е приел, че уговореният размер на неустойката за неизпълнение влиза в противоречие с основните й функции, респ. с добрите нрави и обуславя нищожност на неустоечната клауза. Предвид всичко изложено не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 1 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение