Определение № 254 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4547/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Е. К. и О. А. К., чрез адв. Б. Б., срещу определение № 141 от 15.08.2017 г. на ВКС, II – ро г.о., постановено по ч. гр. д. № 2242/2017 г., с което е оставена без разглеждане жалба срещу определение № 268 от 26.04.2016 г. на ВКС, I – во г. о. по гр. д. № 1173/2016 г. за недопускане до касационно обжалване на въззивно решение № 378 от 20.11.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 381/2015 г. С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен. Ответната страна не ангажира писмено становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. ВКС, състав на I-во г.о., предвид данните по делото, намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да остави без разглеждане частната жалба, в обжалвания пред настоящия състав съдебен акт, съставът на ВКС, второ г. о. е приел, че определението с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение няма типичния характер на преграждащо определение по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е израз на преценката на касационния съд за наличието на посочените в закона предпоставки за допускане до касация, която с влизането в сила на новия ГПК вече не е задължителна трета фаза на исковото производство, а само възможна такава. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на отделния състав на касационната инстанция във фазата по допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Тя не дава разрешение на правния спор, а извършва селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии - чл.280, ал.1, т. т.1-3 ГПК. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, разрешавани с определенията по чл.274, ал.1 ГПК. С оглед на тази специфика не може да се приеме, че определението по чл.288 вр. чл.280 ГПК прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалване на това определение не е и изрично предвидено от процесуалния закон в нормите, уреждащи посочената фаза на касационното производство. Ето защо не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В обобщение, частната жалба срещу определението по чл.288 вр. чл.280, ал.1 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г.о.,