Определение № 172 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на София Д. Нанова и Д. В. С. срещу решение № 1057 от 7.2.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №9643 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Г“ състав, с което е отменено решението от 21.11.2018 г. по гр.д. №76456 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 142 състав, в частите, с които е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Р. К. М. дължи на София Д. Нанова и Д. В. С. сумата над 1 119,49 евро до присъдения размер от 3067,98 евро, представляваща лихва за забавено плащане на остатъка от продажната цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том I, рег. № 1400, дело № 32/2015 г. на нотариус К.-Т. за периода от 21.09.2015 г. до 21.02.2017 г., както и сумата над 340,57 евро до присъдения размер от 441,35 евро, представляваща лихва върху главницата от 21 000 евро, присъдена със заповед за изпълнение от 18.05.2017 г. за периода от подаване на заявлението/2.2.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането/15.05.2017 г./ и е постановено друго решение, с което исковете за тези разлики са отхвърлени.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно и противоречи на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по два въпроса:

1. Следва ли в случая да се приложи т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща договор за банков кредит, независимо че страни по договора са физически лица и са уговорили облигационно отношение? Според касаторите даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на определение № 41 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 4606/2015 г. на IV ГО на ВКС и на решение № 99 от 1.2.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на 1 отделение на ТК на ВКС.

2. При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски?

Ответницата по касационната жалба Р. К. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 580 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която този съд се е произнесъл по иска за заплащане на лихва върху главницата от 21 000 евро, присъдена със заповед за изпълнение от 18.05.2017 г. за периода от подаване на заявлението/2.2.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането/15.05.2017 г./ e недопустима съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане и производството следва да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С нотариален акт № 37, том I, рег. № 1400, дело № 32/2015 г. на нотариус К.-Т. ищците С. Н. и Д. С. са продали на ответницата Р. М. недвижим имот на цена 215 000 евро. От тази цена сумата от 23 000 евро е следвало да се заплаща разсрочено на двадесет и три равни месечни вноски от 1 000 евро, платими до двадесето число на месеца, за който се дължат. Първата вноска е следвало да бъде изплатена на 20.08.2015 г., а последната в размер на петстотин евро-на 20.07.2017 г. До края на 2016 г. ответницата е заплатила хиляда евро на 20.08.2015 г., хиляда евро на 12.02.2016 г. и една вноска от петстотин евро на 5.4.2016 г. Съгласно клауза от нотариалния акт при неплащане на която и да е вноска цялото вземане става предсрочно изискуемо. С нотариална покана, връчена на 23.01.2017 г. ищците са поискали заплащане на всички суми и са се снабдили със заповед за изпълнение. Ответницата е заплатила доброволно след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумата 21 037,03 евро. Според ищците тя не е заплатила лихви за периода от 21.09.2015 г. до 21.02.2017 г. в размер на 3 107 евро, за която сума са предявили иск по чл.422 от ГПК.

Софийският районен съд е приел, че страните са уговорили автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при неплащане на която и да е месечна вноска и не е било необходимо кредиторът да уведомява длъжника. Разрешението на т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС не се прилага в случая, тъй като се отнася само за договорите за банков кредит. Позовал се е на практиката на ВКС, съдържаща се определение № 41 от 11.01.2016 г. по гр.д. № 4606/2015 г. на IV ГО на ВКС и решение № 99 от 1.2.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на 1 отделение на ТК на ВКС. Затова е уважил иска за установяване на дължимостта на мораторната лихва за периода от 21.09.2015 г. до 21.02.2017 г. в размер на 3 067,98 евро.

Софийският градски съд е приел обратното разрешение относно настъпването на предсрочната изискуемост. Позовавайки се на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на I ТО на ВКС, този съд е счел, че разясненията на т.18 от ТР № 4 от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС се отнасят за всички хипотези, при които страните са предвидили, че забавата на длъжника води до предсрочна изискуемост на цялото вземане. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление на едната страна и представлява преобразуващо право на кредитора, чието действие настъпва с достигане на волеизявлението му до длъжника. Следователно предсрочната изискуемост не настъпва автоматично дори при наличието на такава клауза в договора. В случая кредиторите не са упражнили това свое право, поради което ответницата не дължи лихва върху вноските, чиито падеж все още не е настъпил. Ето защо, преизчислявайки дължимите лихви, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска над сумата от 1119,49 евро до присъдения от първоинстанционния съд размер от 3 067,98 евро.

При тези мотиви на въззивния съд разрешенията на поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора относно размера на дължимата лихва за забава. Най-новата, обобщена и приложима практика на ВКС относно естеството на предсрочната изискуемост, която настоящият състав споделя, се съдържа в цитираното от въззивния съд решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на I ТО на ВКС. В това решение е синтезирана съществуващата дотогава практика, отразена в решения № 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г., I ТО, № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на IV ГО, № 44 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на III ГО и № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на IV ГО на ВКС. Според тази практика разясненията в мотивите към т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС се отнасят не само за договора за банков кредит, но и за другите договори, касаещи срочни задължения. Предсрочната изискуемост, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от задължението е изискуемо и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от длъжника. Страните могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на вземането не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. Следователно решението на въззивния съд съответства на приложимата практика на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.

При този изход на спора касаторите дължат на ответницата по жалбата 580 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение