Определение № 5665 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2447/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците М. К., В. К. и Б. К. срещу решение № 183/31.03.25г., постановено по в.гр.д. 921/24г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 200, ал.1 КТ е осъден „Сакса“ ООД да плати на всеки от ищците по 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, настъпила при трудова злополука на 08.04.21г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба 15.01.24г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е изпълнявал длъжността „Шофьор- товарен автомобил“ и по време на работа при управление на товарен автомобил влекач с прикачена цистерна на 08.04.21г. е реализирал ПТП като при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока [населено място], на 8км. от София, през светлата част на денонощието, при равен и сух асфалтов участък, при скорост на движение от около 90 км.ч., се е ударил в друга товарна композиция движеща се пред него със скорост от 67км.ч., като вследствие на удара наследодателят на ищците е починал на място. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД за всеки от ищците- съпруга, син и дъщеря на починалия- по 120000лв. за всеки. Приел е съпричиняване с груба небрежност на 70%, доколкото водачът не е намалил скоростта и/или не е предприел маневра „изпреварване“. От получената сума въззивният съд е намалил полагащото се обезщетение за неимуществени вреди с платеното застрахователно обезщетение- по 28000лв., получено от всеки от ищците, и така накрая е присъдил по 8000лв. за всеки от ищците. В касационната жалба се оспорва въззивното решение в частта за съпричиняването. Излагат се съображения, че наследодателят им е нарушил правилата за движение по пътищата поради небрежност, но не и поради груба небрежност. В изложението към жалбата не е формулиран правен въпрос. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. В трайната си практика ВКС приема, че небрежността в Гражданското право представлява неполагане на дължимата грижа, т.е. разминаване между модела на дължимо поведение и реално извършеното. Грубата небрежност е квалифицирана форма по количествен признак на небрежността, т.е. това е неполагане на грижата, която и най- небрежният би положил. В този случай се сравняват моделът на най- малката грижа и реалното поведение. Когато работникът или служителят е бил запознат с модела на дължимата грижа, както е при инструктаж или е знаел Правилата за движение по пътищата, то грубата небрежност следва да се преценява по количеството предприети мерки и тяхната ефективност за предотвратяване на произшествието. В случая е установено, че наследодателят на ищците по време на катастрофата не е взел никакви мерки за предотвратяване на инцидента- нито е намалил скоростта, нито е предприел маневра “изпреварване“, а е застигнал и се е ударил в пътуващия пред него товарен автомобил. Налице е груба небрежност и въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС я е констатирал. Въззивното решение не е очевидно неправилно съгласно изложеното, а касаторите не са и формулирали правен въпрос, за да се преценява наличието на някое от основанията за допускане по чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 9900лв., представляващи платен адвокатски хонорар съгласно представената разписка и своевременното искане в отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО