Определение № 2 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 890/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№8444/08.06.12г. на Б. В. О. и Б. Н. О. срещу решение № І-45 от 24.04.12г. по гр.д.№333/12г. на Бургаския окръжен съд и по втора касационна жалба вх.№6533/03.05.12г., неправилно означена като „частна жалба”, насочена срещу същото решение, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отмяна на три нотариални акта и е прекратено производството в тази част. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата настоящият състав намира следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай предмет на делото е спор за собственост на два недвижими имота в землището на [населено място], местност „Антимовско шосе” - имот №262034 – нива от 18,001 дка и имот №255020 – нива от 21,200 дка. Данъчната оценка на тези имоти, която е меродавна за определяне на цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е съответно 2910,80лв. за първия имот и 3428,00лв. за втория имот, видно от удостоверението, намиращо се на стр.57 от първоинстанционното производство. При това положение цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000лв. и съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение