Определение № 2685 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1683/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. А. С. Ц., С. В. Г. и Д. Ц. С. обжалват Решение № 1840/19.03.2026 г. по в.гр.д. № 5603/2025 г. на СГС. С него е потвърдено постановеното по искове по чл. 422 ГПК Решение № 2826/20.02.2025 г. по гр.д. № 146276/2024 г. на СРС за установяване, че касаторите дължат солидарно на „ФИНТРЕЙД ФИНАНС“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал 1 ЗЗД сумата от 15 777,60 лв. – главница по договор за заем от 27.07.2022 г., ведно със законна лихва от 22.12.2023 г. до погасяването. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 2 556,46 евро, ако делото е гражданско, и под 10 225,84 евро – ако е търговско (с изключение на решенията по претенции, обусловени от исковете, по които правото на касационно обжалване е надлежно упражнено). Законодателят не е обвързал прага на обжалваемост с поддържаните касационни основания и поради това последният следва да бъде приложен към всяка касационна жалба, независимо от наведеното с нея оплакване – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение. Предмет на настоящото производство са права, възникнали от договор за заем, сключен между ищеца „ФИНТРИЪД ФИНАНС“ АД като заемодател и „ДЪ КИНГС“ ООД като заемополучател с цел рефинансиране на друг заем със същия заемополучател. Според изразеното в договора съгласие касаторите са встъпили в правоотношението като солидарни длъжници. Към датата на встъпването си (27.07.2022 г.) съгласно вписването в търговския регистър те са били съдружници в дружеството-заемополучател при равни дялове, а С. – и негов управител. От тези факти може да се заключи, че делото е търговско според критериите, разяснени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС – процесното вземане за главница произтича от субективна двустранна търговска сделка, по която касаторите са поели обезпечителна (солидарна) отговорност, бидейки професионално ангажирани със заемополучателя. Именно последното обстоятелство (връзката с главния длъжник) е пречка солидарните длъжници да се третитрат като потребители по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП, независимо че са физически лица. Изводът следва от съдържанието на критерия „свързаност на договора с професионалното или търговското занятие на физическото лице“, използван както в легалната дефиниция за потребител по ЗЗП, така и в Директива 2011/83/ЕС и Директива 93/13/ЕИО, и разяснен от СЕС – физическото лице не действа като потребител при обезпечаване на задължение на управлявано от него дружество или на дружество, с което е функционално свързано чрез капиталово участие. Действително, в цитираните от касатора актове по дела С-419/11 и С-74/15 притежанието на капитала е определено като „мажоритарно“, (съответно „значително“), но само като възможен пример за функционална свързаност между двата субекта (търговец и физическо лице), какъвто пример е и съществуващото между тях мандатно отношение (за управление). Съдът обаче дължи да прецени според спецификата на случая, а не ограничавайки се от неизчерпателно дадените примери в тълкувателните актове на СЕС, дали участието на конкретното физическо лице в капитала на търговеца го ангажира професионално по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗПП. Такава особеност в настоящото производство е организационната форма на заемополучателя – на дружество със засилен персонален елемент, изразяващ се в изискване съдружниците да съдействат за дружествените дела (арг. чл. 124, чл. 126, ал. 3, чл. 134 ТЗ). Оттук следва, че дори да не е „мажоритарен“ (или „значителен“), делът на съдружника го свързва професионално с дружеството по чл. 113 ЗЗД и поемането на обезпечителна отговорност за задълженията на последното е последица от функционалната връзка помежду им. Този извод не се опровергава от целта на заема – рефинансиране на друг търговски заем, средствата по който няма данни да са били използвани за цели от частен характер по смисъла на т. 29 от определението по дело С-74/15. Щом делото е търговско, въззиното решение не е обжалваемо, тъй като цената на иска срещу всеки обикновен другар е 8 066,96 евро. Следователно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост. При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,