Определение № 383 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2042/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А. срещу решение № 1628 от 15.12.2022 г. по в.гр.д.№ 2196 от 2022 г. на Варненския окръжен съд, IV състав, с което е потвърдено решение № 1975 от 17.06.2022 г. по гр.д.№ 16386 от 2021 г. на Варненския районен съд, 41 състав за отхвърляне на предявения от А. С. А. срещу „Д. Б.“ О., М. С. М. и Е. Ю. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 26,70 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ....... с площ от 233 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, продадени от „Д. Б.“ О. на М. С. М. по време на брака му с Е. Ю. М. с нотариален акт № ..... от 09.03.2021 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е дворно място, представляващо обща част към сграда, изградена в него по смисъла на чл.38 ЗС, да е обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи самостоятелни обекти в сградата ?

2. Следва ли съдът служебно да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, при условие че нищожността произтича пряко от сделката и от събраните по делото доказателства, в изпълнение на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС ?

3. Правно обвързващи ли са за етажната собственост дадените съгласия по смисъла на чл.33 във връзка с чл.66 ЗС за разпореждане в полза на трети лица с идеални части от поземления имот, върху който е учредено вещно право на ползване, на етап взаимно учредяване на право на строеж между съсобствениците на земята, при наличие на изградена в по-късен етап и въведена в експлоатация сграда- етажна собственост между собствениците на самостоятелни обекти в сградата, простираща се и върху поземления имот, върху който е изградена сградата по смисъла на чл.38 ЗС ?

В писмени отговори от 04.05.2023 г., от 27.04.2023 г. и от 28.04.2023 г. пълномощниците на ответниците по жалбата „Д. Б.“ О., М. С. М. и Е. Ю. М. оспорват същата. Молят касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу въззивно решение с цена на иска под 5 000 лв., което не подлежи на касационно обжалване. Евентуално молят, ако жалбата бъде допусната до разглеждане, да бъде оставена без уважение. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима-подадена срещу въззивно решение с цена на иска под 5 000 лв., което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Това е така, тъй като обжалваното въззивно решение № 1628 от 15.12.2022 г. по в.гр.д.№ 2196 от 2022 г. на Варненския окръжен съд е постановено по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, който е облигационен, а не вещен иск. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Тъй като този иск не е вещен, постановеното по този иск въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения за решенията по вещни искове, а допустимостта на касационното обжалване на това решение се преценява съобразно цената на иска.

Цената на горепосочения иск се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имота- предмет на договора от 09.03.2021 г. за продажба на идеални части от имота. Видно от нотариален акт № ..... от 09.03.2021 г., като данъчна оценка на продаваните 26,70 кв.м.ид.ч. е посочена сумата 1 500,50 лв., тоест под 5 000 лв. Под 5 000 лв. е данъчната оценка на продадените ид.ч. от мястото и съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка № [ЕГН] от 23.08.2021 г. Според него данъчната оценка за целия имот с площ от 233 кв.м. е 2 514,20 лв. Съответно данъчната оценка/цената на иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадената с нотариалния акт № ..... от 09.03.2021 г. част от този имот /26,70 кв.м. ид.ч./ възлиза на 288,11 лв. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер 600 лв., съобразно представените договори за правна защита и съдействие от 04.05.2023 г., 21.04.2023 г. и 24.04.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение