Определение № 50542 от 08.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2175/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. срещу решение № 644/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 1684/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261130/19.02.2021 г. по гр. д. № 10057/2017 г., поправено с решение № 261693/11.03.2021 г., на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от загубата на неговата заварена дъщеря П. М. на 27.06.2016 г. вследствие ПТП в размер над 30 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд, по материалноправни въпроси приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при съпричиняване на вредоносния резултат за изясняване при наличието на какви обстоятелства обезщетението може да бъде редуцирано. В касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като бъде уважен предявеният иск в размер на 90 000 лв. с присъждане на разноски. От ответника по касация „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед факта, че въззивният съд е разгледал всички релевантни обстоятелства, въведени от касатора, съобразено задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от Х. А. Х. срещу „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие загубата на неговата заварена дъщеря, настъпила при ПТП на 27.06.2016 г., в размер 200 000 лв. При постъпили и от двете страни по делото въззивни жалби с атакуваното в настоящото производство решение съставът на Апелативен съд София е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за неимущетвени вреди е бил уважен за сумата 30 000 лв. и отхвърлен за горницата до претендираните 200 000 лв. След обстоен анализ на доказателствата и изследване на въпроса за механизма на ПТП въззивният съд е счел за установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от застрахования деликт, изразяващ се в нарушаване на правилата за движение по пътищата чрез избор на несъобразена скорост, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Приел е за пренесен пред въззивната инстанция и спора относно размера на обезщетението, както и наличието или отсъствието на принос от страна на пострадалата за причиняване на общия вредоносен резултат. Анализирал е обстоятелството, че ищецът и починалата са имали отношения, наподобяващи отношенията родител дете. Ищецът се е грижел за П. като за свое дете, а също и за нейните деца и се е държал като техен дядо. Съдът е съобразил възрастта на починалата към датата на ПТП /34 г./. Мотивирал е извод, че загубата е лишила ищеца от част от неговото семейство и близък човек. В същото време е преценил, че ищецът и пострадалата са започнали да живеят в едно домакинство, когато тя е била на 13 г. Отчел е и обществено-икономическите условия на живот. Съвкупният анализ на тези обстоятелства е формирал извод за справедливо обезщетение в размер на 60 000 лв. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-автотехническа и комплексната съдебномедицинска експертизи и е изградил извод, че за фаталния край е допринесло непоставянето на предпазен колан, тъй като тялото на пострадалата е изпаднало от купето на лекия автомобил. Съпоставил е травмите на П. М. с тези, получени от другия пътник, който е пътувал с поставен предпазен колан. Установил е, че последният е бил леко наранен и при тези данни е приел, че пострадалата е допринесла в равна степен за леталния изход от произшествието. Въззивният съд е акцентирал върху проведеното от ответника пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които е предявил възражението си за съпричиняване, съответно е редуцирал обезщетението от 60 000 лв. на 30 000 лв. Не са налице твърдените от касатора основания за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение. Поставените правни въпроси относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълва хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд София по спорния въпрос, а именно - размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. В цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд София. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела, доколкото определянето му е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства. Наред с това, следва да бъде посочено, че с оглед прякото действие на Конституция на Републиката България и по-специално нейния чл. 6, ал. 2, както и уреденото в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация следва да се приеме за изгубила значението си постановката на Раздел ІІ, т. 11 от мотивите на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. досежно „обществено положение” на загиналия, което според касатора следвало да бъде взето предвид като обстоятелство от значение при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Групата въпроси, касаещи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също не могат да обосноват достъп до касация, тъй като съставът на Апелативен съд София е обсъдил обстойно събраните доказателства, като е посочил защо кредитира изводите на експертите, работили по комплексната съдебномедицинска експертиза, в сравнение с тези на вещото лице, работило по единичната съдебномедицинска експертиза. Обжалваното решение е постановено в съгласие с решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д .№ 35/2009 г. на II т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II т.о., решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на II т.о. на ВКС. Приносът на пострадалата е конкретно установен по делото, а не хипотетичен. Поради категоричното заключение на вещите лица от комплексната експертиза съдът е счел, че делинквентът и пострадалата имат равен принос за настъпване на вредоносния резултат. Касационният съд многократно е имал възможност да посочи, че въззивният съд следва да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора, както и твърденията на страните по релевантните факти и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП, вредите на ищеца и интензитета на страданието му. Обсъдил е подробно показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите експертни заключения. Аргументирал е подробно поради каква причина счита за неоснователни доводите във въззивната жалба на Х.. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл. 290 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС