Определение № 323 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 67/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1506 от 10.08.2012 год., с което е потвърдено решение № 164 от 08.11.2011 год., по т.д.№ 70/2011 год. за отхвърляне предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма]/н/, със седалище [населено място], Д. Г. Х. и С. Г. Х., последните двама от [населено място] за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на продавача [фирма] на: 1./ договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ап.№ 36, находящ се в жилищна сграда в [населено място],[жк], вх.”А”, ет.6, със застроена площ от 69. 28 кв.м., заедно с мазе № 42 с площ 4.30 кв.м., заедно с 1.25% ид.ч. от общите части на вход”А” и от правото на строеж върху УПИ ІV-66 от кв.3Б по плана на [населено място], местност „О. купел”, целият с площ 3 500 кв.м., обективиран в нотариален акт № 109, т.3 рег.№ 9534, дело № 470/2008 год. на нотариус З. Т., вписан под № 438 в регистъра на Нотариалната камара, като извършен в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност, при която сделка даденото значително надхвърля по стойност полученото; 2./ договор за дарение на недвижим имот, представляващ 0.589% ид.ч. от УПИ ІV-66, кв.3Б по плана на [населено място], местност „О. купел2”, целият с площ 3500 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ-V.общински; УПИ ХІІ и УПИ ІІІ-64, материализиран в нотариален акт № 59, т.1, рег.№ 1453,д.№ 57/2009 год. на нотариус В. В., с рег.№ 268 на КЧН, като осъществен в полза на трето лице в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Въззивното решение е подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав, постановил същото, според което исковата претенция следва да бъде уважена като основателна. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствените правила, относими към „процеса на доказване в гражданския процес”- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че решаващият съд се е произнесъл „ по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обуславящ изхода на спора и е потвърдил решение, с което е отхвърлен отменителен иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ, като е приел, че единствено валидни за преценката относно наличието или липсата на еквивалентност на разменените престации са клаузите на сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, въпреки че някои от клаузите на предварителния договор са изменени по съгласие на страните при сключването на окончателната сделка и обективирането и в нотариален акт”. Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 118 от 06.10.2011 год., по т.д.№ 1053/2009 год. на І т.о. и № 111 от 02. 11.2011 год, по т.д.№ 893/2010 год. на І т.о., а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – решение на ВКС № 385 от 08.03.2002 год., по гр.д.№ 2373/2001 год.. Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания, всеки от които е изложил подробни съображения в подкрепа на становището си. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по искането за допускане на касационен контрол настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази служебно известното му обстоятелство, че в Конституционния съд на Република България, във връзка с отправено на осн. чл.149, ал.1, т.2, във вр. с чл.150 от Конституцията, искане от ОС на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на § 14, ал.1 ПЗР на ЗИД на ТЗ, в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, както и на § 14, ал.2 и § 15 ПЗР на ЗИД ТЗ, е образувано конституционно дело № 12/ 22.05.2013 год., по което предвид постановеното определение № 12.06.2013 год. предстои произнасяне по същество, счита, че производството по настоящето дело следва да бъде спряно на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Оспорена е конституционосъобразността на приложимия материален закон, според настъпилите след подаване на касационната жалба на 18.10.2012 год. изменения в чл.647, т.3 ТЗ, приети с § 9 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр.20 от 28.02.2013 год./, заради които е предприето и оспорване на § 14, ал.1 ат ПЗР на ЗИДТЗ пред КРБ, в частта, че изменената редакция на разпоредбата се прилага за заварените от този закон производство за попълване масата на несъстоятелността. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.229, ал.1, т.6 ГПК