Определение № 207 от 21.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 739/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] /въззивник във въззивното производство и въззиваем по насрещната въззивна жалба на ищеца/ срещу определение № 60 от 22.01.2015г. по в. гр. дело № 365/2014г. на Сливенски окръжен съд, граждански състав, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение от 20.11.2014г. по в. гр. дело № 365/2014г. на Сливенски окръжен съд в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на чл. 78, ал. 3 ГПК. Поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция, че за присъждането на разноски е от значение крайният резултат от първоначално предявения иск, независимо на коя инстанция се разглежда делото, противоречи на идеята и смисъла на закона и ограничава правото на разноски и възнаграждение на страните. Във фазата на въззивното обжалване по инициатива на ищеца от значение е обжалваемия интерес, а именно отмяната на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и присъждането на определена сума. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 527,50 лв. – съразмерно на отхвърлената част от искането във въззивната жалба на ищеца, т. е. върху обжалваемия интерес в размер 4 250 лв. Ответникът по частната жалба Й. П. И., представляван от неговата майка и законен представител Мария З. А., чрез процесуален представител адв. Мария М. оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради няколко съображения: 1/ поради необжалваемост на определението, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона; 2/ поради необжалваемост на въззивното решение, съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК; 3/ частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3 ГПК – към нея не са приложени изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът релевира и евентуални доводи за неоснователност на частната жалба – правилно въззивната инстанция е приела, че следва да се има предвид обстоятелството каква част от първоначално претендираните искове е уважена и каква част е отхвърлена. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите по т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по иск с правно основание чл. 226 КЗ с цена 5 000 лв., определението на Сливенски окръжен съд по молба по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение