Определение № 216 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 279/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ТД Сървисис“ ЕООД против Решение № 1556 от 19.10.2021г. по в.гр.д. № 20213100501599/21г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260419 от 12.02.2021г. по гр.д.№ 9555/18г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството касатор против П. Д. И. за заплащане на сумата от 6565.46 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1, претендирана като изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата без правно основание, както и за сумата от 89.37 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.05.2018г. до 18.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2018г. до окончателното й изплащане. Искането за отмяна на решението на Варненски окръжен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, обусловили неправилния извод, че изтеглените от Пей Пал“ сметката на „ТД Сървисис“ ЕООД парични суми не са принадлежали на дружеството, а на ответницата. Моли обжалването решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, е оспорил предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е навел доводи за неоснователност на направените в нея оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за уважаване на иска по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД е необходимо ищецът да установи, че изтеглените от Рау Рал сметката на „ТД Сървисис“ ЕООД парични суми са принадлежали на дружеството, каквито доказателства не били ангажирани. Обстоятелството, че сумите били налични в Рау Рал сметката на дружеството не означавало, че били негови. От отговора на Централата на Рау Рал по съдебната поръчка било видно, че регистрираните банкови сметки и кредитни карти към Рау Рал акаунт с име на сметка TRUSTEDSUPP /бизнес акаунта на дружеството/ са на физическото лице П. И.. Не се установявало „ТД Сървисис“ ЕООД да е имало банкови сметки и кредитни карти, регистрирани към бизнес акаунта на дружеството, съответно не се установявало от банкови сметки на дружеството да са постъпвали суми по Рау Рал сметката му. По причина, че регистрираните към бизнес акаунта на дружеството банкови сметки и кредитни карти са на физическото лице П. И., не можело да се приеме, че прехвърлените 1935.19 щатски долара и 1496.95 британски паунда са принадлежали на дружеството, от което е направен извод, че искът за връщането им е неоснователен. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставените от касатора въпроси са: 1. „В случай, че въззивен съд, за разлика от първоинстанционен, приеме, че релевантен за спора факт не е безспорен и трябва да бъде установен, следва ли с нарочно определение да приеме това, да уведоми страните и да разпредели тежестта на доказването му, като даде възможност за ангажиране на доказателства или не е длъжен да стори това?“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради произнасяне по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 41 от 09.07.2020г. по гр.д. № 1607/2019т. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 58 от 28.04.2015г. по т.д. № 946/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 124 от 30.09.2019г. по гр.д. № 3824/2018г. на ВКС, І г.о.; 2. „След прехвърляне на дружествени дялове, равняващи се на 100% от капитала на търговско дружество, остава ли дружеството собственик на движимите вещи – пари, негова собственост от преди прехвърлянето и находящи се в сметка на дружеството? След прехвърляне на дружествени дялове, равняващи се на 100% от капитала на търговско дружество, може ли бившият собственик на капитала и управител да претендира вещни права върху движимите вещи - пари от имуществото на търговското дружество?“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 127 от 27.10.2011г. на ВКС по т.д. № 725/2010г., І т.о., Решение № 146 от 12.07.2016г. на ВКС по гр.д. № 5844/2015г., І г.о.; Определение № 902 от 27.12.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 4521/13г. на ІІ т.о. Сочи, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като самостоятелно основание за касационно обжалване поддържа очевидна неправилност на постановеното решение, тъй като съдът е приложил гражданския закон в неговия обратен, противоположен смисъл, съставляващо тежък порок на съдебния акт. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос. В изложението касаторът сочи допуснато процесуално нарушение от съда, който, при липса на спор по въпроса, че преводът е извършен от бизнес сметката на търговското дружество по тази на ответницата в Рау Рал, за да направи извод, че претендираните парични средства не са принадлежали на ищцовото дружество, се е позовал на съдържащите се в изпратения от Централата на разплащателната платформа отговор данни, че регистрираните към бизнес акаунта на дружеството банкови сметки и кредитни карти са на физическото лице П. И.. По въпроса за принадлежността на регистрираните към бизнес акаунта на дружеството банкови сметки и кредитни карти, липсвало указания на окръжния съд, че не приема доклада по делото в тази му част и при неуказване, че носи доказателствена тежест да доказва, че това са фирмени пари, касаторът намира за накърнено правото му на защита. Касационното обжалване следва да се допусне по прецизирания от настоящия състав процесуално правен въпрос, а именно: „Може ли въззивният съд да обоснове решението си на служебно въведен от него факт, който не е бил предмет на спора, съответно на доказване в хода на производството, без да го обяви на страните и без да им даде възможност за становище и за ангажиране на доказателства? Вторият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд по спора за принадлежността на претендираните парични средства, който за да отрече, че са излезнали от патримониума на дружеството, не се е позовал на последиците от извършеното от ответницата прехвърляне на 100 % от капитала на дружеството. Следователно, въпросът не покрива общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по него не се допуска касационно обжалване. По изложените съображения се допуска касационно обжалване по поставения по-горе първи въпрос, на основание чл.288,ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение