Определение № 99 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2024 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. чрез адвокат Д. К. касационна жалба с вх.№ 9138 от 22.12.2022 г. срещу решение № 382 от 14.11.22 г., постановено от Окръжен съд - Пазарджик по гр.дело № 397/2022 г. по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдено решение № 396 от 15.04.2022 г. по гр.д. № 829 / 2021г. по описа на Районен съд – Пазарджик за осъждане на ответниците Л. М., Ц. З. и З. Л. на основание чл.109 ЗС да намалят височината на изградения в собствения им поземлен имот асмалък по такъв начин, че неговият източен край да не превишава в нито един участък височината на плътната ограда със съседния поземлен имот на ищците с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Касаторите считат, че са необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд за наличие на хипотезата на чл.109 ЗС, тъй като не са изложени съображения за неоснователност на поддържаното от ответниците състояние. Твърди, че липсва основание да се променя конструкцията на асмалъка, тъй като с него не са нарушени нормативни изисквания. Височината на същия следва да се съобразява спрямо терена, на който е изграден, а не спрямо терена на съседния имот. Излага съображения, че въздействието на процесната асма върху имота на ищците не съставлява пречки, по-големи от обикновените. Твърди, че постановяването да се намали височината на металната конструкция е в логическо противоречие с извода, че лозовите насаждения, а не конструкцията, създават неудобства за ищците. В изложението към касационната жалба е формулиран следният материално-правен въпрос, по който се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационен контрол: Когато през неголям период от годината растителни отпадъци от лози, посадени в един поземлен имот, попадат в съседен имот, това създава ли пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС, за ползването на последния? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторите поддържат и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК във връзка с нелогичните според тях изводи на съда за необходимостта да се намали височината на асмалъка, които не кореспондирали нито с интензитета и обема на негативно въздействие върху имота на ищците, нито с причинната връзка на това въздействие. Сочат, че не асмалъкът, а лозите причиняват въздействие върху имота на ищците, поради което не е логично да се постановява промяна в неговата височина. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от е Й. П. Г. и Р. В. срещу Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищците живеят в притежавания от тях застроен парцел в [населено място], а ответниците са собственици на съседен поземлен имот. Изграденият в имота на ответниците в близост до общата ограда висок асмалък засенчвал през лятото прозорците на къщата на ищците; в двора им целогодишно падали листа, съчки и плодове, поради което са поискали ответниците да бъдат осъдени да намалят височината на конструкцията. За да потвърди решението на районния съд, с което този иск е уважен, въззивният съд приел за неоснователно възражението във въззивната жалба, че асмалъкът не създавал за ищците пречки, по-големи от обикновените. Съдът приел въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че поради денивелацията на терена асмалъкът бил висок над три метра откъм двора на ищците, а откъм двора на ответниците височината му била 2,40-2,60 метра. Оградата между двата имота е с височина 2,20 метра, мерено откъм двора на ищците. Лозите са в западна посока спрямо имота на ищците. Лозовите пръчки навлизали в двора на ищците и в него падали листа и плод от лозите. Посоченото съставлявало неоснователно въздействие, препятстващо спокойното упражняване правата на ищците. За неоснователно е счетено възражението, че не металната конструкция, а лозовите насаждения причиняват замърсяване в имота на ищците. Съдът е посочил, че височината на конструкцията определя височината на растенията, поради което приел за правилно и потвърдил първоинстанционното решение, с което е постановено ответниците да намалят височината на изградения в техния имот асмалък по такъв начин, че неговият източен край да не превишава височината на плътната ограда с имота на ищците. С оглед изложените решаващи мотиви поставеният от касаторите въпрос не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът не осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд. В решението не е прието, че въздействието върху имота на ищците се осъществява за кратък период от годината. Лозовите насаждения са многогодишни култури; пръчките, ако не са подрязвани, могат да достигат над оградата до имота на ищците целогодишно, а листата се развиват през не по-малко от шест месеца. Създаването на пречки за ползване имота на ищците през лятото и есента (по думите на самите касатори) е достатъчно основание да се приеме, че е прекрачена забраната на чл.50 ЗС, още повече, че това са сезоните, през които най-продължително време от деня дворното място се ползва за престой на открито. Съгласно тълкуването на закона, направено с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015г. ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Разрешението, дадено от въззивния съд по поставените въпроси е в съответствие със задължителната практика на ВКС. Наличието на такава практика изключва допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Неоснователно е твърдението за асиметричност на решението. Постановеното намаляване височината на конструкцията съответства на степента и продължителността на въздействие върху имота на ищците и ще доведе до преустановяване на това негативно въздействие. От друга страна, даденото от въззивния съд разрешение не накърнява прекомерно правата на самите ответници да ползват собствения си имот и да отглеждат асми в него. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправните норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение