Определение № 4177 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. М. А., чрез адв. П. Б., против решение № 36 от 1 февруари 2023 г., постановено по в.гр.д. № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, с което е отменено решение № 261224 от 30 декември 2021 г., постановено по гр.д. № 5495/2019 г. по описа на Районен съд Перник, в частите му, с които е отхвърлено искането на А. да му бъде определен разширен режим на лични отношения с детето М. С. А., и вместо него на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният режим на лични контакти е изменен, като е постановено, че бащата има право да вижда и взема при себе си детето с преспиване със задължение да го върне на майката от и на място, определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето, учител/възпитател/социален работник/психолог, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 16:00 ч. в неделния ден, по време на официалните религиозни празници, ваканциите на детето, рождения му ден и личните празници на бащиното му семейство при условия, подробно описани в диспозитива на решението, както и в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на желание от детето; в частта му, с която въззивният съд е постановил на основание чл. 138а, ал. 3 СК ползване от страна на Е. Г. П. и А. на задължителни социални услуги – самостоятелно и заедно с детето, за установяване на ефективна комуникация помежду си; в частта му, с която ДСП Перник и ДСП Лозенец, [населено място], са задължени да предприемат действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Срещу въззивното решение в същите части, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено и са отхвърлени исковете по чл. 131, ал. 1 и чл. 132, ал. 1, т. 1 СК на Е. Г. П. за ограничаване на родителските права и изменение на личните мерки чрез редуциране на режима на лични контакти с бащата, е подадена касационна жалба от Е. П.. В касационната жалба на С. А. се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът подчертава, че действителният спор между родителите е в определянето на достатъчно време на детето от различно качество с всеки един от родителите; за да бъде режимът на лични контакти в най-добър интерес на детето, той трябвало да включва не по-малко от 1/3 от времето на детето при всеки един от родителите и да обхваща както учебно, така и почивно, неприсъствено и ваканционно време. Сочи се, че съдът не е взел под внимание константното поведение на всеки от родителите по отношение на осигуряване правото на детето на контакти с другия родител; майката злоупотребявала с правото си на молби за защита по ЗЗДН, на искове за лишаване или ограничаване на родителските права и на искания за промяна на действащия режим на лични отношения, който да бъде намален; от друга страна, бащата не спирал да поставя интересите на детето пред своите собствени. Предвид тези факти за неправилен се сочи изводът, че двамата имат еднакъв родителски капацитет. За да се спре това вредно за детето поведение на майката, било необходимо местоживеенето му да се промени при бащата и упражняването на родителските права да се възложи на него. Касаторът подробно анализира разпоредбите на чл. 127, ал. 2 СК, чл. 59, ал. 2 СК и чл. 123 СК и изразява несъгласие с диспозитива на т. 2 от ТР № 1/2016 г., ОСГК, ВКС – в начина на формулиране на втория въпрос от тълкувателното дело ВКС е вменил несъществуващо върховенство на нормата на чл. 59, ал. 2 СК над останалите норми в кодекса, а е било необходимо чл. 59, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 СК да се тълкуват в един и същ смисъл, тъй като отделното им тълкуване би довело до абсурдния резултат съдът да може да присъжда споделено родителство на родители без брак, но не и на родители с брак в процес на развод; текстът на чл. 127, ал. 2 СК е много по-ясен и недвусмислен и следвало да бъде предпочетен. Прави се предложение за доразвиване на тази практика, като се приеме родителските права да се възлагат на този от родителите, който предлага споделено родителство, а не на този, който необосновано отказва да сключи споразумение за споделено родителство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В касационната жалба на Е. П. също се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, както и че е недопустимо в частта, в която се вменяват задължения на некомпетентната ДСП Л. и в частта, в която се определя режим на лични контакти по време на лични празници и в други интервали от време извън изрично изброените от съда. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В постъпили отговори на касационните жалби всяка от насрещните страни излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата на другата страна. Във въззивното решение се приема за установено, че ненавършшлото пълнолетие дете М. А. е родено по време на брака на страните, прекратен през 2016 г., както и че със съдебни решения от 2016 г. и 2017 г. упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. На 05.10.2015 г. и 13.10.2015 г. Е. П. е преживяла психическо и емоционално насилие, вследствие на което в защита на личното си здраве и майчинска закрила напуснала заедно с детето обитаваното с А. жилище. И двамата родители независимо един от друг са осигурили необходимите жилищни условия и среда за отглеждане на детето. От представените по делото социални доклади се установява, че отношенията между родителите създават у детето М. противоречиви чувства, както и създаването на неправилен модел на поведение, който то би могло да пренесе след време в отношения си с връстници, противоположния пол и бъдещо семейство. Режимът на лични контакти се изпълнява, като бащата взима и връща детето пред блока в [населено място], в който живее; обикновено го взима навреме, но го връща значително по-късно. Детето е отглеждано при майката при много добри условия. Пред социалния работник М. е демонстрирал силна емоционална връзка с майката, като я е прегръщал, усмихвал й се е и й се доверявал; по отношение на баща си изразявал нежелание да говори. Бащата е информирал социалния работник, че желае да упражнява родителските права съвместно с майката, но при липса на споразумение да ги упражнява той, като предава детето на майката често с оглед запазване на контакта с другия родител. Установено е, че бащата живее сам в свой апартамент с много добри условия и обособена детска стая. Констатира се, че между родителите липсва директна комуникация и отношенията им са наситени с напрежение. По делото са изслушани психиатрични и психологични експертизи, които дават заключение за състоянието на родителите и детето. Вещите лица констатират, че при майката не се наблюдават личностови дисхармонии и инсуфициенции; няма данни за отклонения на личността от нормата; майката не е склонна да прехвърля собствените си емоции и отношение към бащата върху детето, а по-скоро се наблюдава характерно защитно поведение при нея на фона на конфликтните отношения с бащата; възпитателните й методи се основават на емоционална подкрепа, търпеливо и любящо налагане на необходимите граници, обясняване по подходящ за възрастта на детето начин кое е добро и кое не е в отношенията към близките хора; П. добре познава спецификите на възрастта на детето си, загрижена е за неговото здравословно психично развитие и го подкрепя; убедена е, че М. се страхува от баща си и тя проявява защитно поведение. Майката е с висок родителски капацитет и полага адекватни грижи за развитието на детето, като избягва да говори пред него за бащата. При срещата с експерта майката споделя, че след едно от посещенията при баща си детето се държало изключително безцеремонно и й казало, че „тя не му е шефка“, а по време на лятна почивка с баща си детето било подучвано „да я убие“ и не му давали да се прибере при нея. Относно бащата вещите лица изясняват, че при него не се наблюдават личностови дисхармонии и инсуфициенции; няма данни за отклонения на личността от нормата; той не се опитва да създаде негативен образ на майката, когато детето е заедно с него; не проявява тенденции към агресивно и отмъстително поведение (реваншизъм), нито е склонен да прехвърля върху детето собствените си емоции спрямо ищцата. Бащата има за цел да участва наравно с майката в живота на М., за да бъде синът им в среда, благоприятна за неговото психично и физическо развитие. А. се отличава с добри умения за комуникация, общува асертивно, с усещане за собствена правота и умение да изслушва; общата му агресивност е под средната и не е склонен към упражняване на физическа агресия, индиректна агресия, опозиционно поведение, както и към прояви на ревност и омраза; има леко изразена склонност към вербална агресия, ограничена до случаите на отстояване на своите права и по-различно мнение; има добър контрол над импулсите си. В открито съдебно заседание вещите лица разясняват, че изводът за липса на данни за агресия се базира на количествено и качествено изследване, както и че изявлението на детето, че баща му го учи да бие майка си, е взето предвид и обстойно са изследвани агресивни тенденции и личностови дисхармонии у А.. И двамата родители не преживявали стрес, свързан с отглеждането на детето; чувствали, че се справят добре с родителската роля и получават нужната подкрепа от социалното обкръжение; имали особености с характеристики на хипохондричност, депресивност и хистеричност в степен на лека изразеност, което не било вследствие на вътресемейните взаимоотношения. Относно детето М. експертизата установява, че игрите му са характерни за възрастта и пола; то се идентифицира с „лошите“, които побеждават в битката, но не може да обясни защо избира да е лош и какво и от кого е чул по темата; в хода на срещите с детето тази тенденция се променя, като то има желае да побеждава, но успява да се удържи и да приеме загубата; адаптира се добре към нови ситуации и обстановки. При детето не се наблюдават тенденции за отчужденост или тревожна привързаност спрямо някой от родителите и не са налице признаци на конфликт на лоялност. Не се наблюдавали и вредни последици за здравето и развитието на детето вследствие въздействията от страна на бащата, като майката споделила, че е положила много усилия и е провеждала консултации със специалисти. Детето показвало признаци на развита сигурна привързаност към майка си, имало доверителна връзка с баща си и се държало еднакво с двамата родители, без да има отчетливи емоционални предпочитания. Към момента на експертизата не са отчетени данни за симптоми, които да предполагат наличието на непреработена травма при детето, не се наблюдава то да използва заучени изрази и фрази, които не разбира. М. споделил за отминали ситуации, в които се е плашел от баща си, но няма данни да му е внушавано, че той е опасен. Детето било привързано към баща си и се чувствало сигурно и спокойно в неговото присъствие. Бащата добре познавал интересите на сина си, любими игри, занимания, навици. Детето изпитвало конфликт на лоялност към двамата си родители, което създавало у тях впечатление за синдром на родителско отчуждение, макар такъв в действителност да нямало. Направен е извод, че промяната на средата ще предизвика стрес в психическото развитие на детето и ако то общува с майката и/или бащата по-рядко, ще развие родителско отчуждение. По делото са разпитани свидетели, които пресъздават свои непосредствени впечатления за отношенията между родителите и детето. Св. Г. разказва, че при посещение на пицария детето казало на майка си, че по време на почивка с баща си е отказвало да се храни, за да го върнат при майка му; при разходка детето заявило, че иска да си купи полицейско куче, което да го пази от баща му, тъй като два пъти го е дърпал от майката. Св. И. възприела на улицата случка, при която бащата бил гушнал детето и вървял напред, след него вървяла майката, а детето протягало ръце към нея и плачело. Св. С. присъствала на ситуация навън, при която майката носела детето, а някакъв човек, за когото после разбрала, че е бащата, се приближил, изтръгнал детето от обятията на майка му и се отдалечил с него. Св. С. е присъствала на случка, при която бащата отказвал да върне детето със закъснение от час и половина; твърди, че М. се чувствал добре с майка си и не е присъствала на момент, в който е разстроен. Според четирите свидетелки, П. е грижовна и всеотдайна майка. Св. Д. разказва, че детето винаги било радостно в присъствието на баща си, който му купувал много дрехи и играчки, а в един случай М. отказал да се прибере при майка си. Св. Т. описва среща между бащата и детето, при която майката не позволяла на детето да отиде при баща си, но то се отскубнало и изтичало при него. Св. Д.-Й. твърди, че е виждала М. винаги усмихнат в присъствието на баща си, без да проявява агресия и да си гризе ноктите, като отрича в нейно присъствие да са изричани обиди по адрес на майката и бабата на детето по майчина линия. Св. Й. сочи, че бащата се грижил за детето, било му много тъжно, когато не може да го вижда; отрича да е виждал детето да проявява агресия. Съдът не е кредитирал показанията на бабата по майчина линия и на родителите на бащата поради тяхната противоречивост, пристрастност и преувеличеност. При изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката заявява, че е завела делото, за да защити детето си, и че до настоящия момент не може да се справи с тиковете, които то придобило; занимавала се с обучението и възпитанието на М.; не счита, че бащата е допринесъл за доброто на детето. Бащата твърди, че иска да защити психическото и физическото здраве на детето и смята, че е емоционално по-зрелият родител. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд приема, че от раждането на детето основните грижи за него са полагани от майката, която разполага с необходимите хигиенни и битови условия, финансови ресурси и емоционална ангажираност за отглеждането му. Родителите са в крайно обтегнати отношения, не комуникират директно, а чрез телефонни съобщения или чрез бабата по бащина линия. Всеки от тях е интелигентен, всеотдаен, ясно фокусиран върху целите си за реализация в живота, изгражда здравословни навици у детето. Във връзка с искането за лишаване на бащата от родителски права, въззивният съд отчита, че проявеното от бащата домашно насилие спрямо бившата му съпруга го компрометира като родител и е изследвано дали сочените от майката провинения на бащата представляват особено тежки случаи, представляващи опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето. Съдът приема, че според доказателствата по делото, поведението на бащата, макар и укоримо, не засяга интересите на детето в степен, обуславяща отнемане на родителските му права. Липсва и другата предпоставка за уважаване на иска по чл. 132 СК, тъй като бащата в нито един момент не е прекъсвал по своя воля контакт с М. и е спазвал режима на лични отношения, а периодът, през който бащата е търпял мерки по ЗЗДН, не може да представлява такъв на виновно неполагане на грижи за детето. Затова съдът приема иска за лишаване на бащата от родителски права за неоснователен. Въззивният съд счита, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката: тя е тази, която основно е отглеждала детето от раждането му, умее да задоволява индивидуалните му потребности спрямо възрастта му и за него тя е значимият възрастен в живота му и между тях има изградена силна емоционална близост; майката се стреми да изгради в детето отговорно отношение към задълженията му, зачитала неговата личност и мнение; осигурява му социални контакти с деца на негова възраст, каквито липсвали при престоя на М. при бащата; тя се възприема от детето като родителя, който създава правила и норми за поведение; полага достатъчно грижи за образованието му; освен това майката осъзнава нуждата на детето и от двамата му родители и не препятства контактите му с бащата. От друга страна, между бащата и детето също има силна емоционална връзка; бащата стимулира сина си редовно да посещава училище, осигурява му различни забавления и активности, подкрепя отношенията му с баба му и дядо му по бащина линия. Съдът приема, че детето се чувства спокойно и сигурно и при двамата си родители и техните разширени семейства, като предпочитание за отглеждане и общуване се наблюдава към майката. И двамата родители правилно преценяват емоционалните реакции и поведение на детето, но майката полага основните грижи и има вродения инстинкт за по-пълноценно отреагиране спрямо нуждите на детето поради възрастовите му особености. Въззивният състав намира, че е в интерес на детето да продължи да бъде отглеждано от майката и да не се променя средата му, тъй като евентуална промяна заедно с конфликта между родителите може да предизвика в него сериозен емоционален стрес. Не се установява влошаване на условията на живот при майката или подобряване на условията при другия родител, нито отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или пък пречки за осъществяване на личните отношения. Съдът преценява, че е необходимо да определи максимално детайлизиран режим на лични отношения с бащата поради нежеланието и неумението на двамата родители да вземат общи и разумни решения относно контактите и общуването със сина им, както и че мястото за предаване на детето следва да бъде определено по предварително съгласие с детето и работещия с него психолог в присъствието на посочено от тях лице извън разширения кръг на детето. При избора на режима съдът отчита възрастта на детето, която предполага то да избере приятелите и средата, в която да празнува празниците си, както и че срещите с бащата не трябва да нарушават учебния процес на детето. Подробно е аргументирано защо е определено редуване на четни и нечетни години, в които съответният родител ще има възможност да прекарва повече време с детето. Съдът прилага мярката по чл. 138а, ал. 3 СК и постановява ползване от двамата родители на задължителни социални услуги за установяване на ефективна комуникация помежду им, като освен това възлага определени правомощия на Дирекция „Социално подпомагане“ за обезпечаване изпълнението на съдебното решение. При тези данни касационното обжалване следва да се допусне и по двете касационни жалби по обусловилия изхода на спора въпрос при констатиран тежък родителски конфликт в интерес на детето ли е съдът да регламентира такъв режим на лични контакти с родителя, при който отделни условия за осъществяване на срещите с малолетното дете се определят по решение на самото дете и трети лица. Касационното обжалване се допуска в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При решаване на спора по същество съдът ще се произнесе и по оплакванията на касаторите относно постановените мерки по чл. 138а СК и вменените на Дирекция „Социално подпомагане“ задължения във връзка с осигуряване на нормални контакти между родителите и детето. Предвид данните по делото и с оглед придобиване на непосредствено впечатление за отношението на родителите към възпитанието и развитието на детето, касационният съд намира за уместно да ги призове за изслушване в открито съдебно заседание. За касационното обжалване всеки от жалбоподателите дължи държавна такса от 25 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,