Определение № 14 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 750/2011 г.

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. П. и И. К. Д. (лично и като правоприемници на починалата след подаването на жалбата Й. Б. П.) срещу определение на Софийски градски съд № 12739/ 23.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 9952/ 2011 г. С него, след като е отменено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 22083/ 2011 г., е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на бъдещ иск против [фирма] чрез спиране на изпълнение по изпълнително производство. Съдът намира частната жалба за недопустима. Неправилно в атакуваният акт е посочено, че същият подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.3 от ГПК урежда като обжалваеми по касационен ред, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които въззивът е допуснал обезпечението, след като е отменен отказ на първата инстанция. Всички други въззивни определения в обезпечителното производство, включително тези, с които след отмяна на първоинстанционното определение молбата за обезпечение е отхвърлена, не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Тези определения са окончателни, в каквато насока е и задължителното тълкуване, дадено с тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г. Подадената срещу такова определение частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд