Определение № 60543 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1500/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Енерго- про продажби” АД срещу решение № 134/21г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК, че ищцата С. Н. Н. не дължи на касатора сумата от 12210,06лв. по фактура от 30.08.2019г., за периода от 03.10.2017г. до 02.10.2018г.. Иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че ответното дружество е издало фактура на 30.08.2019г. за нейно задължение към електроразпределителното дружество в размер на 12210,06лв., за периода от 03.10.17г. до 02.10.18г.. Ищцата е оспорила това вземане по основание и размер като е предявила отрицателен установителен иск. В срока за отговор ответното дружество е въвело следните фактически твърдения и доводи: че вземането е за потребена ел.енергия, тъй като било установено след проверка, че средството за търговско измерване (електромерът) е отчело в скрит регистър потребена ел.енергия в размер на 64592 квтч, която не била фактурирана и платена. Това било причинено от неправомерно външно вмешателство, поради което начислената сума по фактурата представлявала цена за реално потребена ел.енергия за период от една година назад, която е отчетена в скрития регистър на СТИ, но не е платена. Въззивният съд е приел, че процесната сума не се дължи по аргумент за това, че дружеството е извършило едностранно корекция на сметката на ищцата, без да е спазила процедурата за това, и при отменени ПИКЕЕ(2013г.), които са уреждали правилата за упражняване правото за едностранно изменение на сметката за потребена ел.енергия. В касационната жалба са изложени доводи, че в случая освен чл. 50 ПИККЕ се прилага и чл. 183 ЗЗД, тъй като се касаело за реално потребена ел.енергия, която не е платена. В изложението към жалбата по основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е формулиран въпрос относно приложението на чл. 183 ЗЗД във връзка с чл. 50 ПИККЕ (2013г.). В срока за отговор ищцата е възразила, че чл. 183 ЗЗД не се прилага в отношенията между страните, доколкото в случая се касае за специални норми, които дерогират общата. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, доколкото с решение №150/19г. на ІІІ ГО е прието, че при липса на специална уредба следва да се приложат общите правила на чл. 183 ЗЗД за ангажиране отговорността на потребителя при реално потребена, но частично заплатена ел.енергия, както и ГПК относно начина на доказване на количеството неплатена ел.енергия и нейната цена. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО