Определение № 95 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 967/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. М. В. и М. П. Т. срещу решение № 11/18.01.2021 г. по в. т. д. № 208/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 207/17.12.2019 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на касаторите обезщетения в размер над 70 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта за началния момент, от който е присъдена лихва. В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението са формулирани въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Изложени са твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, както и с ППВС № 17/1963 г., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ТК, II ТО, решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на ТК, I ТО, решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ТК, II ТО. От касаторите е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в определения от първоинстанционния съд размер - 180 000 лв., при липса на съпричиняване, ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред ВКС. От ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената съвместна касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. При необжалване на постановеното от Апелативен съд Велико Т. решение в частта му, с която ЗД “БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на касаторите обезщетение в размер на по 70 000 лв., същото е влязло в сила. С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд Велико Т. е прието, че предявените от Г. М. В. и М. П. Т. срещу ЗД “БУЛ ИНС“ АД искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер на 140 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан и на отворен прозорец, в размер на 50 %. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Форд Пума рег. [рег.номер на МПС], в който е пътувала загиналата П. М. П., и наличието на валидно застрахована при ответното дружество гражданска отговорност на водача. При оспорен от застрахователя размер на претърпените от родителите на загиналата неимуществени вреди и приетия обем съпричиняване от 33, 33 % въззивната инстанция е взела в предвид нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП – 18.08.2016 г., и факта, че, при преобръщане на автомобила по таван, пострадалата е изпаднала от него, като причина за смъртта й е черепно-мозъчна травма в резултат от притискане на главата от части на автомобила. Въпросите, касаещи приложението на чл. 52 ЗЗД, изискващ определеното обезщетение да е справедливо, са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Настоящият състав счита, че въззивният съд е допуснал отклонение от разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касаторите, при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав компресира въпросите до един в следния смисъл: „ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”. Формулираните въпроси, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване приноса за увреждане от страна на пострадалата, са също релевантни за делото. Те са обусловили изводите на въззивната инстанция, но въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е решен от въззивната инстанция в съответствие с цитираната от касатора т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и доразвиващата дадените задължителни разяснения практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и служебно известната на съда такава, обективирана в решение № 60 097/13.09.2021 г. по т. д. № 1071/2020 г. на II ТО, решение № 60 154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на I ТО и др. Безпротиворечиво се приема от различни състави на ВКС, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. В случая въззивната инстанция е взела в предвид всички релевантни факти при приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол по този въпрос. Ищците са освободени от заплащане на държавна такса, поради което съдът не следва да се произнася по определяне на размера й. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС