Определение № 2906 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2026 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Р. П. Й., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Т. срещу решение № 10/22.01.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 570/2025 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 174/14.11.2025 г. по гр. дело № 1117/2025 г. на Мездренския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести – М.“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 6/16.06.2025 г. на управителя на ответното дружество; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, служител човешки ресурси, домакин хранителен склад и библиотекар“ при ответното дружество; и за осъждане на последното да заплати на ищцата сумата 3 703 лв., претендирана като обезщетение за периода 17.07.2025 г. - 21.10.2025 г., през който е останала без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2025 г. до окончателното й заплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските за първоинстанционното и въззивното производство по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, също чрез адв. Т., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) преценката дали е налице реално съкращаване на щата на съкратената длъжност, към момента на фактическото премахване на съответната трудова функция ли се прави или по-късно; 2) открита след по-малко от два месеца нова щатна бройка на длъжност с променено наименование, но включваща трудовите функции на вече съкратена длъжност, установява ли, че трудовите функции на съкратената длъжност не са били фактически премахнати; 3) налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност са били впоследствие възложени за изпълнение на друг новоназначен работник, който формално заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност; 4) допустимо ли е да се съкрати щатна бройка, респ. да се премахне съответната трудова функция, и след по-малко от два месеца да се създадат като нови същите трудови функции, но с ново име на длъжността; 5) за наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни; и 6) следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че първите четири от тези въпроси били разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 334/19.12.2013 г. по гр. д. № 1241/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 126/02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС и тълкувателно решение (ТР) № 5/2019 от 26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС; петият въпрос – в противоречие с решение № 137/17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 168/10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; и шестият въпрос – в противоречие с решение № 107/10.08.2011 г. по гр. д. № 78/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението си жалбоподателката сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно – съдът допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен смисъл. Насрещната страна – ответникът „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести – М.“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. И. С., в отговора на касационната жалба поддържа доводи, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – и подробни съображения за неоснователност на жалбата и на предявените искове. По наведените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС намира следното: Последният (шестият) поставен в изложението процесуалноправен въпрос е такъв по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 269 от ГПК, и е правно-значим за всяко въззивно исково производство. Разрешение на този въпрос не е дадено със сочените от жалбоподателката, решение № 107/10.08.2011 г. по гр. д. № 78/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 221/08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на I-во гр. отд. на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което тази практика е неотносима и не формира такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в случая. От друга страна, по този процесуалноправен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, основана на разясненията в мотивите към т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, обективирана и в посочените от страна на жалбоподателката, решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то гр. отд. и решение № 92/16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на II-ро гр. отд. В тази константна практика се приема, че въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви, в които следва да обсъди всички допустими и относими доказателства по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им по съществото на правния спор. Въззивният съд не действа като контролно-отменителна инстанция – непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими доказателства по делото, както и твърденията, възраженията, доводите и оплакванията на страните, които са от значение за разрешаването на спора. В мотивите на въззивното решение трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. Въззивната инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, съобразно инвокираните в сезиращата въззивна жалба оплаквания, и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции. Именно по този начин въззивният съд, в качеството си на втора по ред инстанция по съществото на материалноправния спор, дава и отговор на оплакванията, доводите и възраженията на страната, направени с въззивната й жалба, а не като изследва пряко, дали са налице или не сочените в жалбата нарушения на първата инстанция. В случая въззивният съд по никакъв начин не се е отклонил от така възприетото разрешение в практиката на ВКС. В мотивите си окръжният съд е посочил оплакванията на ищцата във въззивната й жалба и твърденията и доводите й в исковата й молба, както и изложеното в отговорите на същите от страна на ответника; съдът е обсъдил всяко от относимите писмени доказателства, съдържащи информация за правно-релевантните факти по делото; по същия начин поотделно е обсъдил и показанията на всеки от разпитаните по делото свидетели. При извършена и съвкупна преценка на писмените и гласните доказателства, излагайки съображения кои от тях кредитира като достоверни и кои не, съдът е извел своите фактически констатации; въз основа на последните, подвеждайки ги под приложимите материалноправни норми – при анализ на същите и позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд, излагайки съображенията си по твърденията, доводите и възраженията на страните, е формирал и решаващите си правни изводи по двата основни спорни въпроса по делото, като е приел, че ответната болница-работодател, при спазване на процедурата по чл. 333, ал.ал. 1 и 2 от КТ, успешно е преодоляла ползваната от ищцата предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ; както и че работодателят реално, а не фиктивно, е съкратил заеманата от ищцата длъжност. Предвид това окръжният съд е извел и крайните си изводи за законосъобразност на процесното уволнение, респ. – за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и на обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Така мотивираното въззивно решение не е в противоречие, а напротив – изцяло е съобразено с цитираната по-горе константна практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 269 от ГПК. Също съгласно трайно установената практика на ВКС, основана на разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, респ. – оплакванията му за неправилност на въззивното решение, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационното обжалване. Няма основание то да се допуска в случая и по останалите поставени от жалбоподателката – материалноправни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. За да достигне до решаващия си извод, че в случая е налице реално, а не фиктивно съкращаване на щата, въззивният съд е установил от доказателствата по делото следните релевантни обстоятелства: По трудов договор от 09.07.2007 г. и допълнително споразумение към него от 01.03.2025 г., ищцата е изпълнявала длъжността „касиер, служител човешки ресурси, домакин хранителен склад и библиотекар” при ответното дружество. Със заповед от 26.02.2025 г. на управителя на същото, считано от същата дата е изменено поименното и длъжностно щатно разписание, като е съкратена заеманата от ищцата длъжност, възложено е изпълнението й на главния счетоводител и е утвърдено ново поименно и длъжностно щатно разписание, считано от 27.02.2025 г. Със заповед от 14.04.2025 г. на управителя, считано от същата дата е изменено поименното и длъжностно щатно разписание в дружеството, като е открита една щатна бройка за длъжност „организатор работа с клиенти“ и е утвърдено ново поименно и длъжностно щатно разписание, считано от 14.04.2025 г. С връчената на ищцата на 17.06.2025 г., процесната заповед № 6/16.06.2025 г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и утвърденото щатно разписание от 27.02.2025 г. – поради съкращаване на щата, считано от 17.06.2025 г. Съдът е установил, че заеманата от ищцата длъжност „касиер, служител човешки ресурси, домакин хранителен склад и библиотекар“ се изразява в съхраняване и отговорност за паричните средства в касата на ответното дружество, организиране снабдяването, съхранението и отпускането на хранителните продукти, отговорност за художествената литература в библиотеката. Длъжността е на материалноотговорно лице (МОЛ). Същото приема, отчита, раздава и съхранява парични средства; изготвя приходни и разходни документи, отразяващи движението на паричните средства в касата; извършва касови операции по предварително оформени от упълномощени лица приходно-разходни документи; води касова книга ежедневно по форма и ред, установени с вътрешни разпоредби за счетоводната документация; проверява фактическата наличност на паричните средства с касовия остатък, ежедневно приключва касовата книга; носи материална отговорност при констатирани липси и нарушения и при разходване на парични средства срещу неоформени в съответствие с изискванията парични документи. Организира снабдяването, съхранението и отпускането на хранителни продукти; прави заявки за доставка на хранителни продукти; месечно съставя отчет за разхода на хранителни продукти. МОЛ е на художествената литература в библиотеката. Работи със специализиран софтуер; участва в годишните инвентаризации на лечебното заведение като МОЛ и член на комисии; изпълнява всички задължения, произтичащи от КТ, ЗЗБУТ и Правилника за вътрешния трудов ред; спазва правилата за безопасност и здраве при работа и санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания, инструкциите за реда и начина на извършване на дейностите. Изпълнява и други конкретно свързани с дейността възложени й задачи. Новосъздадената длъжност „организатор работа с клиенти“ се изразява в посрещане на пациентите на болницата; заедно с медицинска сестра подпомага настаняването на пациентите; дава разяснение на пациентите за правата и задълженията им по време на лечението, обяснява на пациентите разположението на различните помещения в лечебното заведение; дава разяснения на пациентите за евентуалните допълнителна разходи, свързани с престоя им в лечебното заведение, които не се покриват от НЗОК; отговаря на въпроси на пациентите, свързани с престоя им в лечебното заведение; провежда анкети чрез интервю или анкетни карти с пациентите; води книгата за оплаквания и похвали в болницата и докладва на управителя за мнението на пациентите; изпраща пациентите след приключване на лечението им. Изготвя фактури за ползваните услуги от пациентите, които не се заплащат от НЗОК и приема плащания от пациентите; осъществява техническо обслужване на управителя и главния счетоводител, като отговаря на телефонни обаждания, получава, изпраща и предава съобщения, набира и оформя текстове на документи, размножава писмени материали, изготвя проекти на документи, съобразно дадените й указания от управителя или главния счетоводител; представя за подпис документи на управителя и главния счетоводител; получава и предава на управителя адресираната до него кореспонденция; получава, изпраща и предава писма и съобщения; входира и извежда документи; осигурява необходимата на управителя и/или главния счетоводител информация, документи и канцеларски материали. Следи за вписванията във входящата и изходящата поща; следи за изтичането на договори с доставчици и води кореспонденция с тях; води деловодството и архива на лечебното заведение; кореспондира със службата по трудова медицина; изготвя справки, отчети и проекти на документи по нареждане на управителя или главния счетоводител. Осчетоводява счетоводни сметки, възложени от главния счетоводител. Приема и разходва хранителните продукти в хранителния склад; изготвя с медицинска сестра требването за храна за следващия ден. Изпълнява и други задължения, възложени му от прекия му ръководител или управителя. При така установените обстоятелства, въззивният съд е достигнал до изводите, че извършеното в случая от ответника съкращаване на щата, е реално – извършено е закриване по щатното разписание на заеманата от ищцата длъжност, като създадената на мястото на закритата, нова длъжност в щатното разписание както по наименование, така и по трудови функции, в която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, не опровергава извода за извършено реално съкращение на щата. В подкрепа на тези свои решаващи изводи окръжният съд е изложил следните съображения: Заеманата от ищцата длъжност „касиер, служител човешки ресурси, домакин хранителен склад и библиотекар“ се изразява в съхраняване и отговорност за паричните средства в касата на ответното дружество, организиране снабдяването, съхранението и отпускането на хранителните продукти, отговорност за художествената литература в библиотеката. Същността на новата длъжност „организатор работа с клиенти“ се изразява в посрещането на пациентите на болницата, като около тази същност са структурирани и основната част от задълженията на служителя на тази длъжност – да подпомага настаняването на пациентите, да им дава разяснение за правата и задълженията им по време на лечението, да им обяснява разположението на различните помещения в лечебното заведение, да им дава разяснения за евентуалните допълнителна разходи, свързани с престоя им в лечебното заведение, които не се покриват от НЗОК; да отговаря на въпроси на пациентите, свързани с престоя им в болницата, да провежда анкети чрез интервю или анкетни карти с пациентите; да води книгата за оплаквания и похвали в болницата и докладва на управителя за мнението на пациентите; да изпраща пациентите след приключване на лечението им. Съдът е приел, че така цитираните задължения на служителя на длъжност „организатор работа с клиенти“, дефинират не само с оглед обема си, но и предвид ясната им насоченост, същността на новата длъжност; изтъкнал е, че такива задължения не са изпълнявани от ищцата, заемала длъжността „касиер, служител човешки ресурси, домакин хранителен склад и библиотекар“. Въззивният съд е обсъдил и посочените във въззивната жалба на ищцата, общи задължения на двете длъжности – изготвяне на фактури за ползваните услуги от пациентите и приемане плащания от пациентите; техническо обслужване на управителя и главния счетоводител, като отговаря на телефонни обаждания, получава, изпраща и предава съобщения, набира и оформя текстове на документи, размножава писмени материали, изготвя проекти на документи, съобразно дадените указания от управителя или главния счетоводител; изготвяне справки, отчети и проекти на документи по нареждане на управителя или главния счетоводител; осчетоводяване счетоводни сметки, възложени от главния счетоводител; приемане и разходване хранителните продукти в хранителния склад; изпълнение и на други възложени задачи; като е установил, че те са не повече от 1/4 от общите задължения за двете длъжности. С оглед това съдът е намерил за неоснователен довода на жалбоподателката за фиктивно съкращаване на щата – премахване на длъжността като наименование, със запазване на трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткритата длъжност. Приел е още, че и установеното при съвкупната преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, обстоятелство, че извършеното съкращаване на щата е довело до това част от трудовите функции на процесната длъжност да преминат към други длъжности, не обосновава извод за липса на реалност на съкращаването. За тези свои решаващи изводи въззивният съд се е позовал в мотивите си и на практиката на ВКС – решение № 154/27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. и решение № 50069/30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г. на ІV-то гр. отд., в които е разяснено следното: Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова, но не като наименование (може да се запази старото наименование), а по трудови функции – в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Преценката на реалността на съкращаването, за идентичност на трудовите функции, се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия, в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. В практиката на ВКС, посочена от страна на жалбоподателката, не е прието нещо различно. В цитираните от нея разяснения в мотивите към ТР № 5/2019 от 26.10.2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. В решение № 334/19.12.2013 г. по гр. д. № 1241/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 126/02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато работата не е разпределена измежду останалите на работа лица, заемащи длъжност със същото наименование, а трудовите функции са възложени на лице, заемащо друга длъжност, също не е налице реално съкращаване в щата, а следва да се приеме, че е извършено фиктивно. В останалите две цитирани в изложението – решение № 137/17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 168/10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е разяснено, че не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Възможно е работодателят да разпредели трудовите функции, по съществувала длъжност, за изпълнение между други служители, чиито трудови функции са съществено различни; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност; на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения, включително и чрез прибавяне на нови функции и задължения. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. При съпоставката на така цитираната, еднозначна практика на ВКС – както посочената от страна на жалбоподателката, така и възприетата в обжалваното решение, с изложените в последното правни изводи и съображения на въззивния съд за реално извършеното съкращаване на длъжността на ищцата, основани на фактическите му констатации от доказателствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че и петте материалноправни въпроса по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, формулирани в изложението към касационната жалба, са разрешени от окръжния съд, не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Следователно и по отношение на тези материалноправни въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице и сочената от страна на жалбоподателката, очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта – без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Такъв особено тежък и очевиден порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явно грубо несъответствие с логическите правила и закономерности. В случая обжалваното въззивно решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок, нито пък жалбоподателката сочи конкретен такъв, а бланкетно се позовава на тази квалифицирана форма на неправилност. В изложените мотиви към решението не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правната или формалната логика, за да се приеме очевидна неправилност на съдебния акт; напротив – както стана ясно, същият изцяло е съобразен с практиката на ВКС. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК; не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящата инстанция, в размер 250 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение