Определение № 454 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2020 г.

Образувано по касационна жалба с вх. № 34/06.03.2020 г. подадена от М. М. Я., Я. Ф. Я. и Е. Ш. и тримата от [населено място], общ. К. чрез адв. М. Ч. от АК - К. срещу Решение № 28 от 04.02.2020 год. по В. гр. дело № 263/2019 г. на ОС – Кърджали, постановено в производство по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основания за отмяна по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи, че въпросът: “ Явява ли се ответникът, в чиято полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка държател на имота, при положение че не е демонстрирал респективно извършвал действия спрямо ищците – собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, с което да е показал, че владее имота за себе си? В тази хипотеза следва ли да се определи владението му като такова осъществено по скрит начин и в този случай от значение по делото ли ще е обстоятелството, че ищците не са се противопоставили на владението му при хипотезата, че не са знаели за издадения в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка ?“, е произнесен от въззивния съд в противоречие на задължителната практика по ТР № 1 /06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по въпроса: „ При наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл. 108 ЗС, а именно ищците да са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, ответникът да владее неправомерно този имот и владението му да е без правно основание, следва ли винаги иска по чл. 108 ЗС да бъде уважен?“ без да се сочи конкретна практика на ВКС, на която постановеното въззивно решение противоречи, въпреки посоченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса: „ Добросъвестен владелец ли е ответника, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, при положение, че не притежава правно основание, въз основа на което да владее имота? При имот с наследствен характер може ли друг освен наследодателя приживе да се позове на института на давностно владение и налице ли е добросъвестност в тази хипотеза?“, с довод, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1 /06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, на ТР № 4 /2012 г. на ОСГК на ВКС, както и с Решение № 74/ 24.06.2015 г. по гр.д. № 6277/2014 г. I – г.о. на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б. Ю. чрез адв. Д. Г. от АК – К., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и при съблюдаване на ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал. 3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 421/27.08.2019 г. по гр.д. № 286/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлен заявения иск по чл. 108 ЗС. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът по иска Б. Е. (ответник по касация) не е наследник Я. Я., и че от 1998 г. до настоящия момент живее със семейството си в процесния имот, с което е установил фактическа власт върху него. Прието е, че е налице завладяване на чужд имот, тъй като фактическата власт върху процесния имот е установена без правно основание. Прието е, че от момента на завладяването на имота до смъртта си наследодателят на ищците не се е противопоставял на установеното от Б. Е. владение върху недвижимия имот, а след смъртта му през 2013 г. ищците – наследници по закон не са посещавали имота, респективно не са претендирали да са негови собственици до заявяването на исковата си претенция през 2019 г. Решаващия съд приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот ( какъвто е и процесния) е придобита при липса на правно основание ( т.нар. завладяване), съобразно презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. Прието е, че в такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Прието е, че е достатъчно упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно ( не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика ), необезпокоявано и непрекъснато позовавайки се на Решение № 262/29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г., ВКС, ІІ г.о. Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът, при условията на пълно и главно доказване е установил, както началния момент на придобиването на фактическата власт върху имота от 1998 г., от който го е държал за себе си, така и че е владял имота явно, несмущавано и непрекъснато в изискуемия се 10-годишен давностен срок като недобросъвестен владелец, с изтичането на който срок го е придобил по давност. След преценка на предпоставките за селекция в рамките на производството по чл. 288 ГПК, касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изведеният от касаторите, като обусловил изхода на правния спор, въпрос: „ Явява ли се ответникът, в чиято полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка държател на имота, при положение че не е демонстрирал респективно извършвал действия спрямо ищците – собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, с което да е показал, че владее имота за себе си? В тази хипотеза следва ли да се определи владението му като такова осъществено по скрит начин и в този случай от значение по делото ли ще е обстоятелството, че ищците не са се противопоставили на владението му при хипотезата, че не са знаели за издадения в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка “ с довод, че е произнесен в противоречие с разясненията на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК, не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Постановеното от въззивния съд решение не противоречи на цитираното от касаторите тълкувателно решение, доколкото със същото са дадени разяснения по приложение чл. 69 ЗС. В какво качество лицето, снабдило се с нотариален акт за собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност – на владелец или държател, е осъществявал фактическата власт на имота, е въпрос, чиито отговор изисква установяване на конкретни факти и техния анализ от гл.т. фактическия състав на придобивната давност. За да е годно владението по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС и породи последици на придобивната давност, като оригинерно придобиване на правото на собственост, е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в този смисъл е постановеното Решение № 262/ 01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о. Тезата на касационния съд е в смисъл, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). При наличието на спор съдът формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт разкриват намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт. Изводите на въззивния съд с обжалваното решение не сочат на отклонение с цитираната практика на ВКС, доколкото по делото не е спорно, че ответникът е владял имота със знанието и без противопоставяне на общия наследодател на ищците - касатори в производството. Въпросът „ При наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл. 108 ЗС, а именно ищците да са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, ответникът да владее неправомерно този имот и владението му да е без правно основание, следва ли винаги иска по чл. 108 ЗС да бъде уважен?“ следва да се приеме като въпрос, касаещ предпоставките за уважаването на иска с правна квалификация по чл. 108 ЗС. С дадените разяснени в т. 2А от ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на принципния въпрос при какви доказани правно релевантни факти следва да се уважи иска по чл. 108 ЗС. Формулираният от касаторите въпрос по същество представлява оплакване (довод) за неправилност на постановеното въззивно решение, а дали в конкретния случай са налице предпоставките за уважаването на иска по чл. 108 ЗС е въпрос по съществото на спора, поради което така поставеният въпрос не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Въпросът, свързан с хипотеза при която ответникът по иска по чл. 108 ЗС се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК и характера на осъщественото от него владение на чуждия имот, също не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване. Така формулираният от касаторите въпрос няма характеристиката на обуславящ изводите на въззивния съд относно неоснователността на заявения иск по чл. 108 ЗС. По делото не е спорно, че ответникът е недобросъвестен владелец по арг. на противното на чл. 70, ал. 1 ЗС и е могъл да придобил собствеността на процесния недвижим имот при условията на давностно владение, продължило повече от десет години. По отношение на въпроса дали друг освен наследодателят на ищците може да се позове на придобивна давност също не следва да се допусне касационно обжалване. В ТР № 4/2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС са разрешени въпросите за елементите от фактическия състав на придобивната давност, от кой момент се счита, че владелецът е придобил правото на собственост на това основание и може ли наследникът на владелецът да се позовава на нея, ако това не е сторено от неговия наследодател, които са различни от обуславящите правния спор въпроси във въззивното решение, доколкото ответника по делото не е наследник на праводателя на ищците и посочената задължителна практика е неотносима към настоящия спор. По искането на ответника по касация Б. Ю. за присъждане на разноски в касационното производство: Искането е основателно и следва да бъде уважено. Ответникът в производството има право на направените за защита разноски при постановен правен резултат в негова полза, в размера в който същите са доказани. От представения Договор за правна защита и съдействие № 580 от 25.05.2020 г. (л. 24) се установява, че ответникът по касация Б. Ю. е заплатил сума от 400 лв .(четиристотин лева) в брой, както е уговорено по цитирания договор, искането му за присъждане на разноските е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, поради което като доказано и следва да бъде уважено изцяло. По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия