Определение № 1580 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 982/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 14/10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 6/10.01.2025 г. на Апелативен съд – Бургас. Определението се обжалва от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпроса: Дължи ли КОНПИ държавна такса при отхвърляне на иска за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно. Отговорът на ответника по иска Ж. Д. Ж., че частната касационна жалба е неоснователна, не следва да се разглежда. Обжалваното въззивно определение не засяга неговата правна сфера. С него Апелативен съд - Бургас е потвърдил определение № 851/18.11.2024 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молба на КОНПИ за отмяна на първоинстанционното решение по присъдената с решението държавна такса след частичното прекратяване на производството поради отказ от част от предявените искове. Настоящият състав не намира въпроса обуславящ в смисъла, разяснен в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Макар и с първоинстанцинното решение, държавната таксата е била присъдена не поради отхвърлянето на предявен от Комисията иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а поради частичното прекратяване на производството след направен от Комисията отказ от част от предявените искове. Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол не е налице. При тези мотиви, съдът