Определение № 2106 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№6364/08.08.2023 г., подадена от А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. К. Г., представляващ Адвокатско дружество „Г. и М.“ с код по БУЛСТАТ[ЕИК], срещу решение №114, постановено на 27.06.2023 г. от Апелативен съд-П., 2-ри граждански състав по в.гр.д.№235/2023г., с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която [община] е осъдена да заплати на А. Д. А. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от инцидент, настъпил на 10.06.2022г. в [населено място], ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.06.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на А. Д. А. сумата от 184.62 лв., представляваща част от направените разноски за депозит на вещи лица, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата от 1008 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по делото на А. Д. А., както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Хасковския окръжен съд сумата от 320 лв., представляваща държавна такса и вместо това е отхвърлен предявеният от А. Д. А. против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, получено от инцидент, настъпил на 10.06.2022г. в [населено място], на тротоарната площ на [улица]пред №7 до размера на сумата от 8000 лв., а в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 49 ЗЗД иск за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено и А. Д. А. е осъдена да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 61.54 лв., представляваща допълнителни разноски за експертизи в първоинстанционното производство. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди целия доказателствен материал, събран в първоинстанционното производство и на негова база да изгради своята решаваща воля? Според касатора въззивният съд при постановяване на своето решение не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и вследствие на това е достигнал до неправилен извод за неоснователността на предявения иск и по-специално до извода, че не се установява по несъмнен начин увреждането да е настъпило по сочения от ищцата механизъм, както и че не се установява по несъмнен начин състоянието на тротоарната площ към датата на настъпване на инцидента. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил представените и приети в пръвоинстанционното производство като доказателства медицински документи, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. 2.Единствено наличието или липсата на свидетелски показания ли са критерият за доказване на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, без да се прави съпоставка и без оглед на останалия, събран по делото доказателствен материал? Според касатора обстоятелството, че състоянието на процесния участък от тротоарната настилка, в който е настъпил инцидента, към настоящия момент е идентично със състоянието на тротоарната настилка към 10.06.2022г., а от приетите като доказателства по делото медицински документи е установено, че тя е пострадала именно от спъване и падане от собствен ръст в процесния тротоарен участък. Поддържа, че наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД са установени по делото и отговорността на общината следва да бъде ангажирана. 3.Каква следва да бъде защитата на ищеца по делото, чиято искова претенция е отхвърлена във въззивното производство, с решение, което е интерпретирало едностранчиво и превратно обективни факти и доказателства, събрани в първоинстанционното производство? Поддържа, че поставените в изложението въпроси са получили от въззивния съд разрешение в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, вкл. ППВС №7/1958г. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба [община], чрез кмета С. Д. и процесуалния си представител юрисконсулт Б. П.-В., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: А. Д. А. е предявила срещу [община] по реда на чл. 49 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане - луксация на дясната раменна става, получено при падане на тротоара на [улица] [населено място] (първоначално в исковата молба е посочено, че инцидентът е станал на тротоара на [улица]), след като се спънала в надигнатите и разместени тротоарни плочки. Претендира присъждане на сумата от 20000 лв. с твърдението, че първия месец след инцидента изпитвала множество силни болки в областта на дясното рамо, не можела да се обслужва самостоятелно, тъй като дясната ръка била обездвижена в болнично заведение чрез поставянето на мека ластична ортеза. И след този период имала болезнени и ограничени движения в областта на дясното рамо, като движенията и към момента на предявяване на иска все още не са възстановени в пълен обем и са ограничени и болезнени, а доколкото при злополуката ударила силно главата и лицето си, при извършен преглед от стоматолог на 16.08.2022г. се установило счупване на 34 и 35 зъби на долната челюст. Поддържа, че вредите са настъпили вследствие на това, че [община] не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] е оспорила така предявения иск с твърдението, че ищцата не е положила грижа и внимание относно опазването на здравето си като е преминала пътния участък без да внимава и се е спънала на тротоарните плочки; че вредата не е причинена единствено от неравност по пътя; че твърдените психологически увреждания не са били получени; че не са се осъществили фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Уточнява твърденията си, като навежда довод, че в исковата молба е посочено, че злополуката се е осъществила на [улица] до магазина за матраци, докато на този адрес има незастроен терен и необособена тротоарна площ, но няма магазин за матраци. С последваща молба от 30.12.2022г. ищцата е уточнила, че при изписването на адреса на имота е допусната техническа грешка и инцидентът е настъпил на тротоара пред [улица]. След това уточнение последващо оспорване по отношение на мястото на настъпване на инцидента от страна на [община] не е направено. В писмения отговор общината е поддържала, че е налице съпричиняване на вредата, позовавайки се на обстоятелството, че ищцата е била на възраст 77 години, т.е. неминуемо е налице изхабяване на костната система на човека, загуба на костна плътност, в резултат от което костите стават по-слаби и чупливи и фрактури се проявяват дори при леки движения. Позовала се е и на обстоятелството, че ищцата живее в близост до посочения тротоар и маршрута, по който минава й е познат, т.е. могла е да избегне разместените плочки, за което разместване е знаела, че съществува. Оспорва и твърдението, че в резултат на злополуката са налице фрактури и на зъбите, доколкото тази фрактура не е била установена при първоначалния преглед, извършен на 10.06.2022г. Оспорва и твърдението, че са търпени вреди през посочения в исковата молба период от време. За да достигне до извода, че предявеният иск е изцяло неоснователен, въззивният съд от фактическа страна е приел за безспорно, че на 10.06.2022г. при падане от собствен ръст, ищцата А. А. е получила травматично увреждане, изразяващо се в луксация на дясната раменна става. Посочено е, че се оспорва мястото на настъпване на увреждането и механизма на увреждането, твърдян от ищцата, както и наличието на причинна връзка между състоянието на тротоарните плочки на [улица]пред №7 и претърпяното от ищцата травматично увреждане и за неговата тежест, обема и интензивността и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, както и за размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди. Взето е предвид, че при извършен от вещото лице оглед на 29.12.2022г. на мястото на произшествието, посочено от ищцата (в [населено място] на [улица] пред магазина за матраци), вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установило, че тротоарната площ в посочения участък е с широчина около 4 метра, като по цялата широчина е налице неизправност на тротоарната настилка, изразяваща се в повдигнати, разместени и счупени плочки, като е констатирана височина на повдигане на разместените плочки до 5 см. над нивото на основния тротоар, а в участъка около растящото декоративно дърво в границите на тротоарната площ в близост до бордюра към улицата, повдигането на плочките е около 20 см. над нивото на основния участък. Съобразено е, че експертът е установил, че в периода от датата на инцидента 10.06.2022г., до датата на огледа на 29.12.2022г. няма данни да е правен ремонт на този участък. Заключението на експерта е кредитирано в частта, в която е даден отговор на въпроса какво е състоянието на тротоарната настилка към датата на извършване на огледа и е прието, че към този момент тротоарната настилка е в увредено състояние по цялата широчина на тротоарната площ и е налице неизправност, изразяваща се в повдигнати, разместени и счупени плочки, както и разлика във височината на тротоарните плочки от 5 до 20 см. над нивото на основния тротоар. Прието е обаче, че не е установено по несъмнен начин мястото и механизма на увреждането, както и обстоятелствата, при които то е претърпяно от ищцата, като е посочено, че ответникът в отговора на исковата молба своевременно е релевирал оспорване на мястото на настъпване на увреждането, както и на твърдяния от ищцата механизъм на увреждането, а именно при падане след спъване в разместени плочки на тротоарната настилка. Изложени са съображения, че при така релевираното възражение и при лежащата върху ищцата доказателствена тежест да установи чрез пълно главно доказване предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител, не се установява по несъмнен начин увреждането да е настъпило по сочения от ищцата механизъм-поради спъване в разместени плочки на тротоарната настилка. Прието е, че не е установено по несъмнен начин състоянието на тротоарната площ към датата на настъпване на инцидента да е било идентично със състоянието, установено от експертизата, доколкото приложените към исковата молба веществени доказателства (3 броя снимки) не са изготвени по надлежния процесуален ред (по реда на обезпечаване на доказателствата, чрез оглед или техническа експертиза), поради което не могат да бъдат ценени като доказателства от съда. Прието е, че не могат да бъдат ценени от съда и свидетелските показания на свидетел-очевидец с непосочена самоличност, дадени пред експерта на 29.12.2022г. при извършения оглед на мястото за нуждите на експертизата, доколкото същите не са депозирани пред съда по съответния ред - чрез разпит в открито съдебно заседание, за което и двете страни да са били редовно призовани и да са имали възможност да поставят въпроси към свидетеля след снемането на неговата самоличност и предупреждаването му за наказателната отговорност, която носи. Изложени са съображения, че така дадените опосредени от експертизата свидетелства са недопустими доказателствени средства, на които експертизата не може да основава своите изводи и поради това заключението не е кредитирано в частта му, основана на дадените от присъствалия на огледа неидентифициран свидетел-очевидец на злополуката, за това къде е точното място на настъпване на травматичното увреждане на ищцата, по какъв механизъм, както и в какво състояние е била тротоарната настилка към датата на настъпване на злополуката. И тъй като е прието, че не е установено по несъмнен начин, че към датата на настъпване на увреждането - 10.06.2022г., тротоарната настилка е била в състоянието, констатирано от вещото лице на 29.12.2022г., е прието, че не е установен по несъмнен начин и фактът, че към датата на увреждането е било налице бездействие на ответната община да поддържа тротоарната настилка на [улица]в участъка пред №7 в състояние, съответстващо на строителните правила и норми за изпълнение на тротоарната настилка, годно и безопасно за ползване по предназначение от пешеходците. При така изложените от въззивния съд съображения, вкл. частичното кредитиране на заключението на в.л., изготвило СТЕ и съображенията, касаещи представените с отговора на исковата молба снимки, и при съобразяване на наведените от касатора доводи, настоящият състав приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия, поставен в изложението, правен въпрос, а именно задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди целия доказателствен материал, събран в първоинстанционното производство и на негова база да изгради своята решаваща воля. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел извършване на преценка дали въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при съобразяване с установените в практиката на ВС и ВКС, вкл. и в ППВС №7/1958г. критерии. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение