Определение № 324 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 482/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кроз“ АД против решение № 511/20.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 1388/2019 г. от ІІ-д състав на СГС. Ответникът не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че при определяне на обезщетението по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва да съобрази естеството на извършеното деяние - публично, чрез печатно издание с висок тираж, станало достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, отражението на публикацията както в личен, така и в професионален план. Същевременно съдът е отчел и фактът, че разпространената клеветническа информация е засегнала и личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер, както и че липсват доказателства изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени само негативни усещания и неудобства. Посочено е, че липсват категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес. Отчетено е и обстоятелството, че ищецът е публична личност и като такава не може да претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен живот - по отношение на публичните личности границите на допустимата критика са по-широки. Прието е, че по делото не са установени твърденията на ищеца, че процесната статия е допринесла за развода и – напротив, това твърдение е опровергано категорично от показанията на свидетел по делото, както и че е повлияла на резултатите от местните избори през 2011 г. Съдът е приел, че следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона, като предвид изложеното е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 2000,00 лв. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения правен въпрос е, следва ли съдът при определяне размерът на неимуществените вреди /очевидно се има предвид размера на обезщетението при тези вреди/, да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства във връзка с точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС