Определение № 319 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б., чрез пълномощника му адв. Р, срещу определение от 30.09.2009 г., по ч.гр.д. № 8895/2009 г., по описа на СГС, II-г въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната му жалба от 13.05.2009 г. срещу определение от 24.02.2009 г., по гр.д. № 11495/2007 г., по описа на СРС, 39 с-в, с което е отменен хода по същество, а искът е оставен без разглеждане, като е прието, че процесният имот – предмет на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е бил заявен за възстановяване пред ПК, което е предпоставка за завеждане на иска, от категорията на абсолютните такива. Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: обсъдени са процесуалноправни въпроси, а именно – как се разпределя доказателствената тежест при установяването на отрицателни факти и в какви случаи следва да се приложи нормата на чл. 161 от действащия ГПК (респ. чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.), при условие, че ответникът създава пречки за събирането на допуснати доказателства, в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, а освен това правилното разрешаване на съдебния спор е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по частната касационна жалба – ОСЗ „К” не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основаниятя по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател въпроси относно разпределяне на доказателствената тежест при установяването на отрицателни факти, както и приложението на нормата на чл. 161 от действащия ГПК, респ. чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.), са релевантни за конкретния спор, тъй като са от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледаният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да противоречи на практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава - тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В настоящата хипотеза, частният касационен жалбоподател е приложил две решения на окръжни съдилища и три определения на ВКС, които очевидно не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване. Второто твърдяно основание за допускане на касационно обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. На първо място, следва да се посочи, че касаторът не е формулирал ясно визираното основание, доколкото е изложил, че „правилното решаване на съдебния спор”, а не изложените от него правни въпроси, е от значение за точното прилагане на закона. Но дори и да се приеме, че касаторът е формулирал правилно соченото основание, т.е., че поставените от него процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода по конкретното дело, са от значение за точното прилагане на закона, то отново не следва да се допусне касационно обжалване, доколкото изложените в частната касационна жалба твърдения по съществото си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилност на обжалвания съдебен акт. „Точното прилагане на закона” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е нещо по-различно и се отнася до изменение на задължителната практика и тази по отделни казуси, с оглед преодоляването на установени и възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение