Определение № 1305 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. М. Д.,С. М. Д.,М. Т. Д. и М. М. Д. срещу решение № 295 от 15.02.15г.,постановено по в.гр.дело № 2967/12г.на Софийския апелативен съд,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.45 ЗЗД,предявени от същите страни против Я. К. Я.,действащ като [фирма] за възмездяване на неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на М. С. Д. в размер на по 20 000 лв за всяка една от ищците и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 000 лв- разходи за лечение на М. Д.,направени през времето от 18.11.08г. – 29.12.08г. Постъпила е и касационна жалба от същите жалбоподатели срещу допълнително решение № 747 от 14.04.15г.на САС по в.гр.дело № 2967/12г.,с което е оставено без уважение искането им за допълване на основното решение. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси във връзка с приложението на чл.49 ЗЗД,които са от значение за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поддържат,че е налице същото основание за допускане на касационно обжалване и на допълнителното решение,в което въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси:допустимо ли е въззивният съд да постанови решение,в което да констатира,че исковата молба не е била надлежно поправена; има ли процесуалната стойност на доклад по смисъла на чл.146 ГПК текст,който е ненаименован,неподписан от своя автор и по своето съдържание не отговаря на изискванията на закона. В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбите Я. К. Я.,действащ чрез ЕТ”Я. К. Я. – Я. ”моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното: С основното решение въззивният съд е приел за установено,че смъртта на наследодателя на ищците М. Д., настъпила на 29.12.08г.,е в пряка причинна връзка с уврежданията,които е получил след падане от покрива на строителен обект в [населено място], [улица] на 8.11.08г.След анализ на свидетелските показания съдът е счел,че настъпилата вреда се дължи изцяло на поведението на Д.,който е поел изпълнението на работа,без да е приключил договорният процес с ответника –било постигнато принципно съгласие,но не били уговорени размерът на възнаграждението и момента на извършването й.На база на последното ответникът не е дължал специално инструктиране на загиналия за особеностите на възлаганата работа и предоставянето на лични предпазни средства за безопасното й изпълнение.Направен е извод за неоснователност на исковете поради липса на причинна връзка между противоправно поведение на ответника и вредоносния резултат,чието репариране се претендира. За да остави без уважение молбата за допълване на основното решение въззивният съд е счел,че няма непълнота в постановения съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира,че по въпроса: кога следва да се приеме,че е налице възлагане на работа и как се установява възлагането,за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя,е налице основанието по чл.280 ал.1 3 ГПК,с оглед настъпилите промени в обществено –икономическите условия в страната след постановяване на ППВС № 7/58г.;ППВС № 9/66г.; ППВС № 17/63г.;ППВС № 7/58г.;ТР № 54/86г.на ОСГК на ВС; ТР № 73/86г.на ОСГК на ВС и др., поради което следва да се допусне касационно обжалване. Следва да се допусне до касационен контрол и допълнителното решение с оглед обусловения му характер от основното решение. Поставените от жалбоподателите процесуални въпроси не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото доколкото по тях има постановена задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Жалбоподателите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.