Определение № 740 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 686/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 08.08.2012г. по гр.д.№1789/2012г. на АС София, с което е потвърдено разпореждане за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба. Жалбоподателката Е. С. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С искова молба от 07.02.2012г. частната жалбоподателка е поискала да се признае за установено спрямо Е. И. А. нейното право на собственост, произтичаща от това, че е наследник на И. Н.-неин съпруг, починал на 21.05.1987г. С разпореждане от 15.02.2012г. ГС София е оставил исковата молба без движение с указания ищцата да посочи ясно обстоятелствата, на които основава искането си и да посочи точно в какво се състои последното. С молба от 28.02.2012г. ищцата е посочила, че правата й на собственост произтичат от смъртта на съпруга и моли да бъдат установени в размер на 4/6идеални части. С разпореждане от 01.03.2012г. ГС София отново е оставил исковата молба без движение, с указание ищцата да посочи правния си интерес от търсената защита. С молба от 19.03.2012г. ищцата е уточнила, че ответницата – нейна дъщеря й оспорва правата в съсобствеността. С разпореждане от 26.03.2012г. ГС София е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по иска. С обжалваното определение въззивният съд, като е възприел изводите на районния съд за това, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, е счел че същата правилно е върната с оглед разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. Като е обжалвала определението на въззивния съд, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това налице ли е нередовна искова молба при предявяване на установителен иск за собственост с оглед наличието на правен интерес, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно на редовността на искова молба при предявяване на установителен иск за собственост с оглед наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В практиката, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на така установената практика, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая съдът неправилно е приел, че ищцата не е отстранила в дадения й от съда срок нередовностите на исковата си молба. В дадения и от съда срок тя е уточнила както обстоятелствата, на които основава искането си, така и в какво се състои същото, като е обосновала интереса от търсената с иска защита с това, че ответницата оспорва едно претендирано от нея право. Съсобственикът на недвижим имот може да предявеи иск за собственост, в т. ч. и установителен такъв, за да установи правата спрямо други лица, които заявяват свои права върху същия. Последното обстоятелство обосновава извод за наличието на правен интерес за ищцата от предявяването на установителния иск с правно основание чл.124, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане, а делото да се върне на ГС София за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът