Решение № 288 от 16.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното определение № 1* от 17.11.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 2937/2009 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.09.2009 год. на Б. окръжен съд за прекратяване производството по гр.дело № 233/2009 год. Недоволен от въззивното определение е А. М. Б. от Б., представляван от адвокат Р от Б. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК във връзка с чл.7, ал.1, чл.131 и чл.124, ал.1 и чл.140 ГПК-прилага съдебни решения. Постъпила е молба от М. М. Б. от Б., представлявана от адвокат Ю от Б. адвокатска колегия, с която е заявила, че на основание чл.265, ал.1 ГПК се присъединява към частната жалба на А. М. Б.. Ответниците по частната касационна жалба М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б., тримата от Б., не вземат становище. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсва правен интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а самостоятелно предявяване на иск по чл.537, ал.2 ГПК е недопустимо. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая е направено. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл.124, ал.1 ГПК. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. В случая владеенето на спорния недвижим имот от ответниците не изключва установителния иск за собственост срещу тях, щом оспорват съсобствеността/собствеността/. Изискването за интерес от установителния иск не трябва да се прилага строго, защото даже и да не е била нужна, силата на пресъдено нещо по него не е безполезна и затова не може да се обезсилва влязло в сила решение по установителен иск под предлог, че е липсвал интерес от него, още по-малко може да се отрича силата на пресъдено нещо. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. За ищците съществува интерес от иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне като се отмени изцяло определението на въззивния съд и потвърденото с него на първоинстанционния съд, а делото върне на окръжния съд за предприемане следващите се процесуални действия по разглеждане на спора по чл.124, ал.1 ГПК и решаване по същество, като се вземе предвид, че искът по чл.537, ал.2 ГПК също е допустим, но отмяната на нотариалния акт следва от успешното провеждане на гражданския спор, по който със сила на пресъдено нещо се реши въпроса за собствеността на процесния недвижим имот. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение